Борислав Маринов, ученик от СУ ”Васил Левски”
Ровейки се в исторически документи и книги, попаднах на множество издания на „Български алманах“ – много ценни книги, с обем от 900 до 1200 страници, които дават богата информация за всички населени места, поминък, история и други теми в Царство България. След като закупих тези издания, се заех да извадя информацията в тях, отнасяща се до Севлиево. Там попаднах на много интересна за мен, а и за други хора – краеведи, информация. Вниманието ми бе привлечено от една история, която предавам и на вас. Препечатвам историята в оригинал, като добавям някои обяснителни бележки.
По предание се говори, че град Севлиево е основан преди 250-300 години. Ако от годината на първото отпечатване на тази история за създаването на града – 1893-та, извадим 250 или 300 години, както е посочено, получаваме съответно 1593-та и 1643-та за години на основаване на града, които са неточни, но сравнително приемливи и доближаващи се до годината, приета за основаване на града, когато е споменат и за първи път, а именно 1516 г., на това място, което преди това е било гора от „селвиеви“ дървета и чрез дървесината им се построявали зданията. Малко след това идва колония от Азия с един аянин – първенец, влиятелен гражданин – Асан Аджик Хасекьоглу, който превзема града. След него идва друг аянин – Халил Ага – от село Дамяново и превзема града от Хасан Аджик Хасекьоглу, но не за дълго. Хасекьоглу след известно време събира една по-голяма чета и напада Севлиево, за да си го върне. Изгонва успешно Халил Ага и си връща града отново. След тези събития, при идването на даалийците и кърджалиите с големи чети, които нападали често Севлиево, аянинът Хасекьоглу преселва в Севлиево жителите от Долно Крушево, което към 1893-та е махала на града, наречена Долно Крушево. Аянинът, управляващ Севлиево, преселва жители и от друго село – Малкова. Местност на 5 км южно от Севлиево, обширно поле отляво на р. Видима преди вливането й в р. Росица. На това място е съществувало селище от тракийския период, за което говори намереният там долиум – голям керамичен съд за съхранение на зърно в земята, и други находки. Името на селището намирам, че е цитирано и в книгата на Стефан Андреев и Христо Темелски – „Подбрани Османски документи за Севлиево и Севлиевска каза“, в османски данъчни документи от XV, XVI и XVII в.).
За да се избави Севлиево от честите нападения на даалийците и кърджалиите, аянинът нарежда градът да се окопае с т. нар. „хендеци“ (окоп, ров с вода), дълбоки и широки около 10 метра. Така по време на нападение хендеците се пълнели с вода от р. Росица и от дере, наименувано Куруджа дере. От трите страни на Севлиево е имало по една порта с каменна кула, където стояла и стража, за да пази входовете. За приблизителната локация на портите може да се съди от имената им – Дерелийската, наречена така заради пътя, който отвеждала – към с. Дерелии (дн. Горна Росица), Чадърлийска (към дн. Сенник) и Акънджиларска (към дн. Кормянско). Големите порти се отваряли след като слънцето изгрее и се затваряли когато залезе. От източна страна Севлиево е пазено от естествен окоп, винаги пълен с вода – река Росица. Около реката на няколко места също имало по няколко кули за стражата. Хендеците (рововете) са засипани с пръст още през 19 век, защото от валежите в тях се образували блата. Стражевите кули били съборени още по-рано.
След Хасан Хасекьоглу останали двамата му синове: Ахмед и Мехмед, от които Ахмед Хасекьоглу през 1821 година заминава за Влашко (дн. Румъния) с няколко хиляди турци. След тях останали синовете им Мехмед бей и Амед бей, а за техните потомци от 1893 година има данни, че още живеят в Севлиево.
Дали тази история е достоверна е твърде съмнително, но пък знаем, че дори и легендите – предания за минали събития, съчетават действителност и измислица.
Зареждане ...
