Димитър Димитров – Исторически музей
На 18 май – Международния ден на музеите, пред сградата на Хаджистояновото училище историците ни изнесоха част от изложбата, която подготвиха по повод 90 години от рождението на поета Пеньо Пенев
С изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на поета Пеньо Пенев, Историческият музей в Севлиево посрещна в понеделник 18 май – Международния ден на музеите. Пред сградата на Хаджистояновото училище бяха изнесени фотосите, проследяващи най-важните моменти от живота и дейността на Поета с ватенката и всеки, който минаваше край това емблематично за града място, можеше да ги разгледа.
Във връзка с края на извънредното положение Историческият музей поднови работата си с посетители. Гражданите и гостите на града вече могат да посещават постоянните и временните експозиции в музейните обекти в града и на археологическия обект Хоталич.
Поета с ватенката – 90 години от рождението на Пеньо Пенев
Тази година се навършват 90 години от рождението на гениалния български поет Пеньо Пенев, станал известен в страната ни с прозвището Поета с ватенката. Пеньо Митев Пенев е роден на 7 май 1930 г. в севлиевското село Добромирка, в семейство с три деца. Той не обича да си спомня и говори рядко за тази част от живота си. Малкият Пеньо е бил силно привързан към майка си и затова нейният образ често се среща в творчеството му. Той завършва основното си образование в родното си село през 1944 г. Бъдещият поет не е бил от най-прилежните и примерни ученици. Отлични оценки той получавал винаги и само по български език. През същата 1944 година Пеньо Пенев постъпва в Севлиевската гимназия, за да продължи образованието си. Тук той загатва за огромния си поетичен талант и не случайно съучениците му започват да го наричат Пеньо поета.
През 1947 г. Пеньо прекъсва училище, за да стане бригадир на железопътната линия Ловеч-Троян, а по-късно работи на новостроящия се язовир „Росица”, като миньор в мини „Перник“ и като строител в Димитровград.
През май 1948 г. Пеньо прави опит да премине границата, за да участва в гръцкото народно съпротивително движение, но е заловен и върнат в Севлиево. През 1949 г. пристига в Димитровград и остава тясно свързан с този град до края на живота си. В новостроящия се Димитровград са отпечатани първите му стихове, които пише още от гимназията. През 1951-1954 г. отбива военната си служба в Ямбол, Елхово и В. Търново. В казармата той пише стихове и кореспонденции за армейските вестници. Пеньо има способността да твори навсякъде. Показвал е стихове, написани във влака, в кръчми и сладкарници, по квартири и кабинети на приятели. Негови стихове са изписвани върху салфетки, вестници и дори на цигарени кутии.
През ноември 1956 г. излиза първата му стихосбирка “Добро утро, хора!” Работи в редакциите на различни вестници – “Стършел”, “Димитровградска правда”, “Добруджанска дума” и други. Сключва граждански брак с Мария Господинова и на една знаменита за България дата – 19 февруари, се ражда синът му Владимир.
Единственият син на поета, който става известен художник, е кръстен от баща си на Владимир Маяковски – любим поет на Пеньо Пенев. Конфликтите с редактори и управници се отразяват пагубно върху психиката му и на 27 април 1959 г. в тамошния хотел “Москва” той слага край на живота си, недочакал излизането на втората си стихосбирка “Когато се наливаха основите”.
Така приключва животът на един от най-гениалните български поети. След смъртта си е удостоен с “Димитровска награда” – най-високата награда за наука, изкуство и култура по това време. Неговото име носят десетки градски, промишлени и културни обекти. Творчеството му влиза в учебната програма и започва да се изучава в часовете по български език и литература. През 1970 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.
Днес Пеньо Пенев продължава да вдъхновява с невероятните си стихове, а много негови последователи черпят опит от творчеството му.
Зареждане ...
