Картина на севлиевския художник Васко Василев е включена във втората част на изложбата “Дарени предмети, споделени истории”, експонирана в музей на открито “Етър”-а край Габрово. Тя вече може да бъде разгледана, при спазване на мерките, които музеят въведе, изпълнявайки предписаните инструкции за безопасност.
Ако един предмет ви е скъп и искате да бъде запазен, най-добре е да го дарите на музей. Няма никаква гаранция, че хората, дори най-близките, биха го съхранили. Прехвърлянето му от „ръка на ръка”, времето, неправилното боравене с него – всичко това може да компрометира и дори да унищожи любимите вещи. А в музея за тях се грижат специалисти, които ги съхраняват във фонд и ги включват в изложби, за да бъдат показани по най-добрия начин пред широката публика.
съхранява завинаги
къщата, която вече не съществува
С този мотив в края на миналата година в ЕМО „Етър“ беше открита изложбата „Дарени предмети, споделени истории”. В нея бяха представени културни ценности, постъпили в него, благодарение на дарителската кампания, посветена на 55-годишнината на музея. Преди дни бе официално открита и втората й част, в която са показани двадесет и седем различни по вид и характер движими културни ценности от втората половина на ХІХ век до 80-те години на ХХ век.
В нея изненадва с присъствието си севлиевският художник Васко Василев. Той е дарил свой акварел на къща от село Тумбалово, която е прототип на друга от етърската чаршия със самарджийска работилница. Интересна се оказва историята, която сподели художникът, относно създаването на картината. „Рисувах я преди около 7-8 години и когато работех по нея, знаех само, че една от къщите в „Етър“-а е правена по прототип на къща в Тумбалово. Чак сега, при среща с колегите от музея, разбрах, че става дума точно за тази, която съм нарисувал. За жалост, къщата вече не съществува, макар че тогава ми правеше впечатление на здрава и стабилна, което е необичайно за отдавна запустяла постройка“, коментира Васко Василев. Така чрез изкуството образът на една къща в севлиевския балкан ще бъде съхранен във времето, докато материалното вече се е изгубило.
В изложбата участват още проф. д-р Светла Димитрова, която е дарила риза, престилки, вълненик и кърпи от плевенското село Гиген. Майстор Добринка Ненова е предоставила документите на баща си Иван Ковачов – дългогодишен кожар в музея. Престилки, възглавници и тъкани от село Кметовци са част от дарението на Иван Христов. Изработени са от неговата баба. Николай Гичев от Стара Загора обогати колекцията на музея с нож с марката на новомахленската майсторска фамилия Данаилови. Розмари Казасова, позната на габровци с любовта си към котките, предостави брошури и документи от края на ХІХ и началото на ХХ век.
Различни са даренията и дарителите, но онова, което ги свързва, е желанието им за съхраняване на частици от историческата ни памет. Затова екипът на музея изказва благодарност на дарителите.
Зареждане ...
