По повод 80-ия си рожден ден поетесата Венета Йонкова си направи чуден подарък. На бял свят се появи нейната седма „рожба“ – стихосбирката „Светлина от молитва“. Томчето съдържа 80 стихотворения, половината от които са нови, а останалите са „избрано“ от нейните предишни книжки. Стиховете са разделени на четири цикъла: „Тя живее в мен“, „От милувката на бога“, „Засищам уморените си пътища“, „Пак в мене спряха да намират“.
„Поезията за Венета Йонкова е и религия. Светлината й е в нея и винаги пред нея… Тя майчински умее да е винаги насреща и във всеки миг да подаде ръка, да разтвори сърце за човека. Обичта при нея няма измерения. Тя винаги я превръща в грижа и опора. На дъщеря и син. На внуци. На всеки, който се докосне по поезията й… Всеки стих, всяка дума от книгите й досега, всяко стихотворение, родено напоследък, е преживяно. С раните. С болките. И с радостите. Стиховете й са земни и лесно намират с пренаселените пътища отвореното сърце на очакващите я… Поезията на Венета Йонкова е живот. С родовата памет. С образите и светлината си. С обичта си!“, пише в предговора към стихосбирката поетът Димитър Васин.
Венета Йонкова е автор на четири стихосбирки за възрастни – „Жалба за ехо“, „Цветни сънища“, „Подвижни пясъци“ и „Окъпана дъга“, и на две за деца – „Крехко небе“ и „Сладки игри“. От дълги години е член на литературен кабинет „Пеньо Пенев“ при НЧ „Развитие“. Винаги е подарявала стихосбирките си. Така прави и сега.
С нейния спонсор и издател Мирослав Марков решават да подарят по една книжка на всеки, който присъства на представянето й. То трябваше да стане тази пролет, но въведеното извънредно положение го осуетява. „Принудени сме да изчакаме, но когато и да бъде представянето, за всеки гост ще има книжка“, обещава Венета Йонкова, чиито стихове са родени от болката, а поезията е нейното тихо пристанище.
ИКОНА
Добротата е най-красивата икона.
О, Боже, моля те, не ми я ти отнемай.
Тя живее в мен и никой житейски закон
не може да я вземе за кратко време.
От малка я храних, от малка я поливах
и гледах как расте и хубавее.
Филизите растат и пъпките разцъфват,
а цветовете й – слънца – топлят и греят.
Тя ми се радва, тя ми се усмихва,
доволна, че в моя дом я приютявам.
За нейната отплата аз ще я обичам
и с гордост пред света го заявявам.
Добротата е най-красивата икона.
О, Боже! Ти ми я даде. Не ми я отнемай!
Съди ме, Боже, ти, по твоите закони.
Зареждане ...
