МИЛКА ДЕШЕВА
В началото на календарната година Народен театър „Иван Вазов“ обяви инициативата „Препрочитаме Вазов“, посветена на 170 години от рождението му. Да препрочетеш нещо ще рече веднъж да си го прочел. Но колко от нас не са се докосвали никога дори и до най-величавите Вазови герои – Странджата, Дядо Йоцо, Рада Госпожина, баба Цена, Кочо Честименски, Боримечката, Бойчо Огнянов, забравените герои, които той възпя в „Епопея на забравените“. В навечерието на 3 март американският посланик Херо Мустафа така прочете стихотворението „Българският език“, че човек, слушайки я, ще рече, че изцяло се е сраснала с България и нашия свещен език. Този изящен език, който Вазов ни завеща, а ние омърсихме.
Но нима трябва да отминем като малка крайпътна гара тази бележита годишнина, която епидемията също беляза с черни клеймо. По някакъв начин трябва да докажем, че Патриархът на българската литература, както са го нарекли неговите съвременници, е жив в сърцата ни. Той е един колос както по обема на своето творчество, събрано в 22 тома, така и по видово и родово многообразие и най-вече тематично, макар че темата може да бъде назована с една дума: България. България с нейните природни красоти, с непокорния и свободолюбив народ, със славното си минало.
28 години Вазов живее в епохата на робството. Опожареният роден Сопот, тежката загуба на баща му, жестоко заклан от турците, отвеждането в плен на майка му и двете му малки братчета оставят дълбоки рани в младата му диша. А следосвобожденската епоха, в която преминава по-голямата част от живота му, го отвращава с цинизма на новоизлюпилите се богаташи, жадни за власт и кариера. Житейският му път е многолик и въпреки че съжалява, че не е завършил университет, природната му интелигентност му помага в работата му като учител, писар, съдия, депутат, министър на народното просвещение. Пътуванията след литературата са неговата страст. В живот му не могат да се сложат на кантар нито обичта, нито ненавистта, нито страховете му. И все пак обичта изплува. Обичта към България и всичко българско е на първо място, а то ще рече към българските планини и ароматния планински босилек, към българския език, към българската ръченица и хубавото българско вино, към лютивите чушлета, към цигарите… Обича да се разхожда със своето куче из софийските улици, да ходи на театър, да се вози на файтон, да играе карти… Две жени разнежват душата му. Страстен русофил и почитател на руските романси. Ненавижда чуждопоклонничеството, шумните приеми и балове и политиката на управляващите в следосвобожденска България, които бързо забравят героите. Не му е чужда суетата, както по отношение на цялостната му визия – облекло, вежди, мустаци, бомбе, бастун…, така и към обръщението „дядо“, което не харесва. Страхува се от болести, най-много от склероза.
А да не кажем нещо за българската библия, както наричат първия роман в литературата ни „Под игото“, ще бъде кощунство. Написан в Одеса през 1889 г., той излиза като самостоятелна книга пет години по-късно в Англия, а илюстрациите са основно от Мърквичка и Антон Митов. В същата 1894 г. Излиза на шведски и датски език и бързо се превръща в европейски роман и вече повече от 120 години романът се превежда на различни езици, включително и на китайски.
И нещо любопитно. За 70-годишния юбилей на Вазов, отбелязан тържествено в цяла България, писателят получава необичаен подарък от признателните русенци – сив халат от скъпа материя с красиви орнаменти, бродерия, а като допълнение – везани домашни пантофи, и кепе, изработени от ученичките от русенското девическо училище. А Елин Пелин, който наследява майсторството на Вазов по отношение създаване на къси разкази, през Втората световна война, когато започва започват бомбардировките в София, грабва стъкленицата със сърцето на Вазов и бяга, за да го спаси.
С тези няколко щрихи за Вазов читалище „Цвятко Иванов – 1919“ в с. Крушево хвърля ръкавицата на всички почитатели на Вазовото творчество за създаване на кратък текст, посветен на бележитата годишнина. Предлагаме ви един словесен пъзел, от който да употребите всички или някои думи, като използвате и ваши. Изпратете вашия текст до редакцията на в. „Росица“ в срок до 20 юли. Най-сполучливият ще бъде отпечатан на страниците на вестника и награден от читалището с предметна награда, назована с една от думите в пъзела.
Ето и думите: библия, Хектор, вино, планина, Евгения, сърце, патриарх, писател, Съба, русофил, България, влак, свещен, Одеса, недраг, забравени, Атина, Македонски, люляк, Шина, майка, Освобождение, премеждие, баба Илийца.
Зареждане ...
