Паметна плоча бе поставена преди месец на северната стена на оградата на бившия завод „Оригинал“, където преди около 70 години се е намирало старопиталището на нашия град. В днешно време това понятие никак не е популярно, особено сред младите поколения, но справка с тълковния речник сочи, че старопиталище е обществено заведение за приютяване на изоставени и немощни стари хора. Оказва се, че около 30-те години на миналия век в много градове на България се създават такива заведения, като най-често това става с лични дарения на по-заможни хора. Старопиталищата са просъществували докъм 60-те години на миналия век, след което дейността им по една или друга причина е прекратена. Тогавашните старопиталища нямат общо с днешните домове за възрастни хора.
Инициатор на поставянето на паметната плоча е Историческият музей в Севлиево, който е издирил и събрал хронологията на създаването на старопиталището. Най-показателното в нея е, че в един момент неговата дейност става кауза на целия град, а много хора даряват лични средства или мебелировка, за да бъде обзаведено подобаващо. „Все още има възрастни севлиевци, които си спомнят за старопиталището“, казаха от музея и се надяват, че паметната плоча ще допринесе за това да се научи и знае повече за миналото на родния ни град.
През 1912 г. в Севлиево е основано благодетелно дружество „Св. св. безсребърници Козма и Дамян“, което си поставя за цел да построи и поддържа в града приют за „престарели, бездомни, недъгави и неспособни за работа“ граждани. Средствата за приюта се набират от членски внос и дарения на граждани на Севлиево и на севлиевци, живеещи в други градове на страната. През пролетта на 1931 г. дружеството започва строежа. За целта то разполага с 54 хил. лв. и 1/2 къща, подарена от Димо А. Маргаритов, на стойност 20 хил. лв. Като дарение е предоставена и част от строителните материали, а Севлиевската община отстъпва безвъзмездно 6 дка място за изграждане на приюта. След изчерпване на наличните средства строежът спира, а сградата остава недовършена.
Разбрал за затрудненията на съгражданите си, Сливенският митрополит Иларион решава да подкрепи тяхното хуманно дело. С писмо от 25 юни 1932 г. до благодетелното дружество „Св. св. безсребърници Козма и Дамян“ той поема грижата за довършване на зданието със свои средства. За свой пълномощник, който да ръководи строежа и да контролира изразходването на средствата, митрополит Иларион определя племенника си – архитект Захарий Илиев. През 1933 г. сградата е окончателно завършена и на 10 септември с. г. е осветена тържествено от самия дарител. Дарението на митрополит Иларион е на стойност 230 хил. лв. По решение на членовете на дружество „Св. св. безсребърници Козма и Дамян“ старопиталището е наречено на името на своя благодетел. Митрополит Иларион е обявен и за почетен председател на дружеството.
Старопиталище „Митрополит Иларион“ има 10 стаи, кухня, пералня и сервизни помещения. През 1938 г. е построена и консервна работилница, която преработва зеленчуците от старопиталищната градина. За обзавеждането му постъпват значителни суми от щедри дарители. По 5 хил. лв. даряват С. Бояджиев, Б. Кантарджиев, Хр. Дипчиков, сдружението на обущарите, на железароколарите, на питиепродавците. Анонимен дарител купува 20 легла и 20 нощни шкафчета. С паричната помощ на Никифор Коев е изкопан кладенец за питейна вода и т. н. Към старопиталището са създадени и два дарителски фонда, а именно: „Донка Ст. Павкова“ с капитал 1 057 лв. и „Мария и Атанас Гунчеви“ с капитал 6 030 лв. Лихвите им се използват за издръжка на приюта. През 1934 г. в дома са настанени 6 възрастни мъже и жени, през 1938 г. – 9, през 1939 г. –13. През 1935 г. старопиталището става член на съюза „Обществена подкрепа“. Издържа се от благодетелно дружество „Св. св. безсребърници Козма и Дамян“, от дарения, от средства, отпускани от Севлиевската община и от областната служба за обществено подпомагане. Дългогодишен председател на благодетелно дружество „Св. св. Козма и Дамян“ е свещеник Стефан Кривошиев (1892-1944), архиерейски наместник на храм „Света Троица“.
За жалост, историците ни не са успели да съберат данни за това как и по кое време старопиталището е прекратило дейността си. Сигурно е само това, че е просъществувало докъм 50-те години на миналия век. След това властта, която поема управлението на държавата на 9 септември 1944 година, започва да води своя собствена политика в тази сфера. Според нея, домовете за стари хора, които започват да се изграждат, са локализирани в селата, а не в градовете на страната.
Зареждане ...
