МАРИЯ МАРКОВА
Трифон Зарезан си е наш, чисто български празник, който се свързва с един от елексирите на живота – виното. Та нали е казано, че истината е във виното. Пийне ли човек и всичко ще си каже без бой – езикът му се развързва и можеш да чуеш даже и за родата му до девето коляно. Трябва да приемаме това, което ни предлага животът, да се опитваме да пием от всяка чаша, всички вина трябва да бъдат изпробвани. Някои само трябва да бъдат вкусени, но от други трябва да се изпие цялата бутилка, до дъно…
Така е и с нещата от живота. В някои начинания се хвърляме смело с главата надолу, в други сме боязливи и стъпваме като на тръни от липса на смелост. В любовта, в различните й цветови нюанси, в приятелствата, в семейството, във всичко подхождаме по различен начин, оправдавайки се понякога със ситуациите…
На 14 февруари подходихме по един единствен начин – отпразнувахме Трифон Зарезан, ей тъй по дамяновски. То между нас нямаше любовчии, наблегнахме на яденето и пиенето… Абе има ли някой, който не обича да е на маса и да се весели!? Обичаме да празнуваме и си го правим, както си знаем – луд купон, че и Господ да ни чуе и да ни се радва на нашата жизненост и хъс. Че какво ни е на годините? Ако ни видят младите, биха ни завидели. Загърбваме всичко и щуреем за яд на душманите…
Еййй, много народ, много нещо се бяхме събрали – абе една пета, шеста от населението бяхме в Клуба на пенсионера. Първо, ако влезе ябанджия, очите му ще грабнат софрите, отрупани от изобилие – то салати, то пържоли, че и баници и десерти, ама на централно място се пъчеха ракиите, топлички, и вината искрящи… Ох, Божееее, че като се почна едно ракийкопийско и винопийско пиене и надпиване и стана тя каквато стана. То дегустатори гласувахме, гаче бяхме в парламент, то Царе избирахме… не ти е работа.
Абе малко поданици, пък двама Царе избрахме. По традиция напред върви Царят на виното – тук журито беше неподкупно, не е като онези от шоупрограмите. Без никакъв натиск се произнесоха – Цар на виното да бъде Николай Колев. Истината е, че той е голям работяга и табиятлия в отглеждането на лозови и овощни насаждения, че е и трудолюбив стопанин. То трябва да си признаем, че ни е и кмет, ама нали кмет се избира по добрите му качества – честност и принципност да има.
Айдеее и втори Цар решиха да има – Цар на гроздето, отгледано на лозови асмалъци и запазено до Зарезан. Тежката корона се падна на бай Иван Бръснарят. Той, дето се отличава с трудолюбие, ами е и много сладкодумен. Всяка Божа събота отваря дюкянчето, повече от 60 години, и седнеш ли на въртящото се столче и ще те омае със сладки приказки и отиде ти денят в словодумие. В този Дамаджанпразник имаше и подгласници – за майстори на виното – Димитър Петров и Михаил Маринов, а за гроздето – Тотка Костадинова и Иванка Петрова. И започна едно ми ти пеене на хумористични песни, свързани с винцето и трудът до появата му. То човек като алцукне ракийка и винце, че и без мярка, пощурява. И как иначе да устоиш на топлата ракия и искрящото вино в чашата, която като вдигнеш, чак Стара планина се вижда. Стана тя каквато стана, като пощуряха женорята и се започнаха едни народни хора, едно надиграване, само с виждане става, за да се опише… Не мина и без награди и подаръци – то суджуци се раздаваха, то бутилки с вина и най-ценното бяха снопчетата пръчки от лози, подарени от г-н Колев–беше нащъкал толкова много, че декар лозе да направиш. Хубаво ти става на душата, когато виждаш по лицата на хората колко са радостни и удовлетворени. Та какво ли му остава на човека, освен да намери поводи за празнуване, а тези срещи сплотяват хората, карат ги да се чувстват живи и значими. Раздялата ни няма да бъде за дълго, стига да има желание, всеки един ден може да бъде празник, защото ни има в днешния ден. Когато си в такава приятна атмосфера, забравяш за всичко и събираш сили за утре. Такива сме си дамяновците и в най-малкото нещо може да намерим причина да ни е весело и усмихнато.
Зареждане ...
