МИЛКА ДЕШЕВА
Ако не се страхуваха, че след време християнският светец Трифон ще изчезне от народния календар, изместен от католическия светец Валентин, може би по-възрастните хора нямаше с такава страст да празнуват Зарезан. Вярно, големите масиви от лозя ги няма вече, няма ги и малките частни лозенца, за които с такава любов се грижеха стопаните. Но традицията трябва да се пази като зеницата на окото.
Крушевци импровизирано отбелязаха празника. Рано сутринта с дамаджана домашно вино, безалкохолно и щафета шпеков салам в клуба влезе кметът Илия Петров и поздрави посетителите с празника. Не закъсня и секретарят на читалището Ирина Кънчева, която пък почерпи с греяна ракия и за да не каже някой, че възрастните не разбират вече от любов, почерпи и с целувки. Пенсионерският клуб се огласи от песни за маса. Мезета също не липсваха.
Когато по обяд пристигнах в с. Младен и влязох в пенсионерския клуб, изненадата ми беше голяма. Отрупани маси с домашни луканки, суджуци, пастърма, баници, питки, туршия… и вино, и ракия. Нямаше място къде да се сложи поръчаната храна. Началото на празника бе положено с благословия и в сладки раздумки и закачки обядът започна. После имаше въпроси, свързани с марките вина, различните сортове грозде. И, разбира се, скечове за настроение. И всичко, за да е интересно и отморяващо. Снегът продължаваше да си вали, а в клуба вече господстваше негово величество Виното, което не стои мирно в главата, както в бъчвата. Чувала съм, че младенчани обичат банкетите, обичат заедно да отбелязват различни празници, но не са по играта. Трябваше да ги видите на 14 февруари, навръх Зарезан. Дали от песните, че кой може да устои на „Горчиво вино“ в изпълнение на Веселин Маринов, на „Драгиева чешма“, на „Празна чаша“ на Айшенур, на Дунавско хоро. Или от това червено, домашно, с неповторим вкус вино. Така се разиграха, така се разтанцуваха. Черешката на танците беше Филчо Гатев. Когато завъртя в буйно танго комшийката си Иваничка Стоянова, хората ги гледаха и не вярваха. Да му се неначудиш на наш Филчо. А когато зазвуча „Бяла роза“ на Славка Калчева, водещата призова на хорото всички, които все още си казваха „Ако още веднъж ме поканят, ще стана“. И станаха и тези, които отдавна не бяха вкусвали магичния вкус на хорото. С песента „Македонско девойче“ и бутилка вино беше поздравен младенчанинът Петър Димов, дошъл чак от македонско преди години като заврян зет, обичан и тачен от своите съселяни.
Ако някой каже, че сме пренебрегнали св. Валентин, не сме. Любовта не е само за младите. Вярно, ученическата любов, както и първата любов отдавна е в небитието. Но любовта има толкова измерения. Любовта към дом, деца, към земята, която за хората от селото е техният рай, към цветята… Една топла дума, една усмивка, едно цвете за празника, една хубава вечеря за човека до теб, една деликатна похвала. Всичко това не е ли любов? Почерпени накрая от Ирина, която е и секретар на кметския наместник, със сладки медени сърчица, хората с неохота си тръгнаха с пълни сърца от този Зарезан за милион. А аз се сбогувах с кмета Иван Колев, поизморен от танците с една загадка: Дрипава майка, гиздаво чедо, палаво внуче? Що е то? Само на вас ще разкрия отговора: Лозата, гроздето и виното.
Зареждане ...
