Половината българи до 34-годишна възраст живеят с родителите си

През 2019 година делът на младите хора на възраст 25-34 г., които живеят с родителите си, варира в страните-членки на Европейския съюз, от под 10% в Дания (4%), Финландия (4.8%) и в Швеция (5.7%) до над половината в Словакия (56,4%), Гърция (57,8%) и Хърватия (62%). Данните са на европейската статистическа служба Евростат.
В България делът на младите хора до 34-годишна възраст, които живеят с родителите си, е 48.8 на сто за миналата година, показват данните.
Напускането на родния дом често зависи от това дали младите хора са във връзка или учат, както и от нивото на финансовата им (не)зависимост, пазара на труда, цените на наемите, но и от културни особености. Средно в Евросъюза младите напускат семейната къща на 26.2 години, сочат данните за 2019 г.
Но тази възраст варира значително в отделните държави. Най-млади напускат дома шведите – на 17.8 години, датчаните – на 21.1 години, и финландците – на 21.8 години.
В южните страни-членки младите хора се преместват да живеят самостоятелно на около 30-годишна възраст. Най-дълго при родителите си остават хървати (31.8 г.) и словаци (30.9 г.). Следват италианци (30.1 г.) и българи, които се изнасят в отделно жилище средно на 30-годишна възраст.
Мъжете остават по-дълго в дома на родителите спрямо жените в почти всички страни на Европейския съюз. Единственото изключение е Люксембург.
За жалост, изследването не дава данни за това как се разпределя тези цифри в големите и малките градове и селата в нашата страна, каква е средната жилищна площ, на която живеят родители и деца, какъв е социалният им профил и др., които биха очертали много по-ясна и детайлна картина по този въпрос.