Празник на пестила започва утре в музей „Етър“ край Габрово и ще продължи три дни – от 5 до 7 септември. Той се провежда от 2013 година, а целта му е да запознае широката публика със старата оригинална технология на производство на този натурален продукт. С „Празник на пестила” музеят спечели класацията „Годишни награди в туризма 2018“ в категория „Духът на България“. През 2014 година пестилът, известен още като габровски шоколад, получи международно признание, като бе включен в световната книга на уникалните храни „Арка на вкусовете“. Неговият производител Николай Христов е отличен със сертификат за уникален хранителен продукт на Световното изложение в Торино, Италия. Още в миналото габровският шоколад карал дори швейцарските сладкари да си оближат пръстите.
През трите дни от празника на пестила посетителите в музей „Етър” могат да наблюдават демонстрации на целия процес, свързан с приготвяне на този уникален продукт. Програмата предвижда още няколко любопитни съпътстващи събития.
Празнична програма
5 септември, 11-16 ч.
Първи национален фолклорен конкурс „Обредна трапеза“
5–7 септември, 10-18 ч.
Алея на вкусовете с базар на различни видове храни и напитки
5–7 септември, 11-16 ч.
Демонстрации за приготвяне на пестил и „Цариградско на клечка“
7 септември, 11:30 – 14:30 ч.
Базар „Кулинарни изкушения със сини сливи“
5–7 септември, 10-17 ч.
Тематична игрословица в музеен детски център
5–7 септември, 9-170 ч.
Предоставяне на рецепта за приготвяне на пестил в център „Българка“ на музей „Етър“
По време на първия национален фолклорен конкурс „Обредна трапеза“, който ще се проведе на 5 септември, единадесет самодейни състава от различни места на България ще представят възстановки на традиционни обреди и обичаи, свързани със значението на храната в живота на хората. На по-ранен етап от конкурса, всеки от кандидатите изпрати непрофесионално видео на своя възстановка. Изборът на участниците бе направен от жури, чиито членове имат сериозни професионални познания върху българския фолклор. Доц. д-р Красимира Кръстанова е декан на философско-историческия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”; проф. д-р Даниела Дженева е директор на ансамбъл „Тракия”, хореограф и преподавател; проф. д-р Светла Станилова е преподавател в академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев” в Пловдив. На 5 септември журито ще оцени представянето на всеки от участниците и ще определи тяхното класиране. Началото на Националния фолклорен конкурс е от 11 часа, а около 16:30 се очаква да бъдат обявени резултатите.
Ще бъдат излъчени победители в четири категории – цялостно представяне на обред, най-добро изпълнение на фолклорен танц, най-добро изпълнение на фолклорна песен, най-автентичен фолклорен костюм. За победителите са предвидени материални награди. Класираните на второ и трето места участници във всяка от категориите получават документ – „Отличително”. На ръководителите на всяка от участващите формации ще бъде връчено „Уверително” за участие в конкурса.
Конкурсът „Обредна трапеза” се организира от Община Габрово и регионален етнографски музей „Етър”, с подкрепата на Министерство на културата. Целта му е да подпомага запазването, развитието и популяризирането на фолклорни традиции от различни части на страната, да насърчава интереса на младото поколение към фолклорното изкуство, да дава възможност за изява и обучение на непрофесионални фолклорни групи и състави. Националният фолклорен конкурс „Обредна трапеза” има сериозен принос към развитието на научната дейност на музей „Етър”.
Производството му изисква време, но трайността му е до 10 години
Технологичният процес на приготвяне на пестил е продължителен. Подбират се здрави, чисти, добре узрели, едри месести сливи и се насипват в големи бакърени тави, с вместимост от 200 до 300 кг, наречени пестилджийски. Сварената и прецедена през дърмон или сито смес се разлива равномерно върху букови дъски. Поливката от гъстата сливова каша, с дебелина около 7–8 мм, се оставя на силно слънце на двора. За два-три дни тя изсъхва и се вари нова каша, която се разстила върху първата смес. Тази операция се повтаря 7–8 пъти до получаване на желаната дебелина на пестила.
Добре изсъхнал, пестилът се одира с огрибка. За по-лесно отлепване и за сладост, в първата каша се сипват няколко шепи джанки. Готовият пестил се навива на руло и се съхранява в сухи проветриви места. Около Коледа вече е готов за консумация.
Стари габровци си спомнят, че се варят по 20 тона сливи, от които се изкарват 7 тона пестил. Добре изсушен и съхраняван при подходящи условия, пестилът има трайност до 10 години.
Зареждане ...
