Галина Николова
Пирамидата на Петко Славейков – така местните наричат възвишението отстрани на пътя край селото, на което от десетилетия иманяри пришълци, пък и не само, търсят богатства, примамени от разпространените за това място легенди. Според тях, това възвишение е древна пирамида, дело на извънземни. Ако се позовем на преданията, под пирамидата лежат артефакти още от времето на траките, а по-късно българският цар Иван Шишман – при отстъплението си, е открил някакви странни тунели и се е скрил там.
Особено настоятелен в желанието си вестник „Росица“ да популяризира пирамидата, бе инж. Величко Трифонов – родом от селото, който сега е на 83 години. Той обитава къщата си в Петко Славейков само през топлия сезон, през останалото време на годината живее в Габрово. Но от години проучва историята и приказките, които се носят за това възвишение, което го прави убеден привърженик на идеята, че то е древна пирамида, която крие тайни и има лечебно въздействие.
Инж. Трифонов се завръща към родното си място след като преживява тежка катастрофа, докато пътува в командировка. Макар че оцелява, той имал здравословни проблеми и след като се пенсионирал, се заел да търси лечение на болежките си. Така лека-полека, като търсел информация по всякакви пътища и като проучвал и пирамидата, посещавайки я многократно, той постепенно стигнал до убеждението, че тя е уникална и има лечебно въздействие и никак не е измислица, както го обвиняват много от хората, на които е разказвал за нея.
“По мое виждане отдолу има пирамида, подобна на босненските. Знае се, че техният откривател проф. Османагич е използвал карти на НАСА. Те ясно показали, че и у нас има много такива древни градежи”, изтъква инж. Трифонов. Благодарение на своето радиестезично махало и свръхсензитивните си способности, които се отключили след катастрофата, той улавя много от необозримото. Знае къде има подземни кухини и съкровища. Казва, че чрез физикалния си метод е успял да измери и възрастта на комплекса под калето. Твърди, че е строен преди около 20-22 хиляди години със стопанско-жилищно предназначение.
На пръв поглед склоновете наистина описват сравнително правилна геометрична фигура. Баирът върви стръмен, а склоновете му се сменят рязко като през невидим ръб. Земята е осеяна с керамика и камъни, отломки от по-стари градежи. Есенният килим от листата и дърветата пречат да се видят много неща. Тук хора намирали керамика от тракийско и римско време, прабългарски остриета. Преди от горското стопанство да залесят хълма, което станало през 50-те години на миналия век, овчари редовно намирали интересни находки като монети с лика на император Грациян (375-383 г. сл. Хр). Петкославейковци редовно виждали иманяри в района, които след няколко часа слизали с пълни вързопи “дрънкулки”. “Време е археолозите да си влязат в ролята”, призовава научните работници инж. Трифонов. Не скрива, че самият той преди време е открил идеално запазен поднос, богато изрисуван със сфери и митични животни с крила. Находката си обаче чинно предоставил на учените.
Изследователи коментират, че след новата ера върхът около 1200 години се е използвал за наблюдателен пост. Оттук минали траки и римляни, а накрая и прабългарите. От възвишението се приемали и препредавали съобщения чрез огнен морз на десетки километри разстояние. Твърде вероятно е пирамидата да е използвана като наблюдателен пост и за целите на близката крепост „Хоталич“.
След 2006 година именно система за съобщения, но съвременна, отново събудила интереса към пирамидата. Местните разказват за екип от геодезисти, който започнал да проучва мястото с някакви сонди и скенери. Експертите били наети от мобилен оператор, който искал да монтира своя GSM антена точно на върха, намиращ се на 582 метра надморска височина. Високочувствителната техника обаче ненадейно засякла, че отдолу има галерии и кухини, в които антената може и да пропадне при изливането на бетона. Това отказало строителите и те поставили антената си няколко метра по-надолу, в парцел на Ахмед Ибрямов. Той е един от шестте собственици на земята върху калето, но и единственият, който има карта за пирамидата под него.
История отпреди Освобождението разказва, че един от тукашните хора се издигнал до писар при пашата. Когато руските освободителни войски наближили околийското, той взел всичко по-ценно и хукнал да бяга. Сред бумагите била и една карта от козя кожа още от римско време. Тя направила силно впечатление на писаря, тъй като показвала тунели под хълма на родното му село. Днес копие от картата на пирамидата притежава Ахмед Ибрямов, далечен роднина на турчина.
Инж. Величко Трифонов внесе повече светлина около ценната реликва. „Всъщност правнукът на писаря, понастоящем уважаван професор, подарява едно копие от картата на роднината си в България. То е направено на бял лист с ютия върху индиго. Сега се намира у бай Мехмед, който иска откуп за нея. Преди време водих човек от Държавна сигурност, който се е занимавал точно с такива карти. Той категорично потвърди нейната автентичност”, казва инж. Трифонов, който е сред малцината, виждали с очите си скицата. По думите му чертежът е придружен от текстове на латински. Отстрани има преводни бележки на османски.
Благодарение на отличната си фотографска памет, инж. Трифонов възстанови голяма част от видяното. На отпечатъка пирамидата била представена в хоризонтален разрез. Имала един централен вход и още два-три странични. Централната галерия образувала уширения на няколко места, водейки към 13 помещения. Това, което лингивстите в Истанбул разчели е, че на латински било написано – “тринайсетте заключени стаи не бива никога да се отварят”. Какво са скрили зад тях древните строители на комплекса, никой не се наел да каже, но дори римляните не посмели да припарят там, говорят още легендите. Картата сочела два водоема, единия минерален. “Според мен, по дъното на комплекса е текла вода, която вероятно се оттичала навън от дренаж, който е имал за цел да извежда и дъждовната вода, и тази от снеготопенето”, предполага радиестезистът.
С годините комплексът бил изоставен, а каменната система за водохващане вероятно се е запушила. „От по-стари жители на селото съм чувал, че по време на дъждовния период от калето тръгвала вълна, която наводнявала градините на хората. Някъде 30-те години на миналия век галерията, откъдето се събирала стихията, била запечатана със зид, като предварително върху й натрупали 10 волски кожи от непрана вълна и тръни”, разказва инж. Трифонов наученото от възрастни жители на Петко Славейков. Казва, че по-късно, когато правили водохващането за селото, работници открили ризница. Тръгнали да копаят и стигнали до масивен камък, който указвал нещо. Решили да го взривят и всичко затрупали.
Представител на в. „Росица“ миналата есен прекоси върха на предполагаемата пирамида. Оттатък имаше камъни, по които сякаш личаха стъпки от хуманоиди, но с по 2-3 пръста. Инж. Трифонов разказа, че водил тук и проф. Иван Маразов, който положил своя крак и установил, че отпечатъкът е по-скоро човешки. Най-възрастните жители на землището чували от своите бащи предания, че преди много години камъните били толкова меки, че някой е решил да се увековечи върху тях като в алея на славата. „Имаше едни камъни с доста ясни отпечатъци като от извънземни, но покрай иманярските набези и те изчезнаха“, съжалява Величко Трифонов.
Според неговата хипотеза, при строежа на пирамидата мегалитите били отливани на място по древна технология. Тогавашната развита цивилизация добивала инертни материали от прастаро езеро, което преди хилядолетия заливало цялата местност. Според замерванията на радиестезиста, пирамидата край Петко Славейков е дело на цивилизация, дошла от Марс.
Дали инж. Трифонов е прав в теорията си, или не, всеки да преценява според познанията и разбиранията си. Според него, дълголетието си и жизнеността си той дължи именно на това място, което, като всяка пирамида, действа лечебно. Действително, ако човек погледне вида му и наблюдава как пъргаво и без усилие изкачва склоновете на пирамидата, без да се задъха дори, никога не би казал, че мъжът е на 83 години. Днес той не се бои от новата заплаха за човечеството – коронавируса. Твърди, че пирамидата, която продължава да посещава и енергизираната вода, която си налива от там за пиене, засилват организма му. Като потвърждение на твърденията си той сочи коментара на личния си лекар, който при последния му профилактичен преглед тази година изкоментирал, че кръвните изследвания на 83-годишния инженер са като на млад мъж. Така или иначе, дори теориите на Величко Трифонов да са само измислица и далеч от всякаква реалност, мястото е достатъчно интересно, за да бъде посетено през някой уикенд.
Петко Славейков също знаел за пирамидата
Видният ни възрожденец Петко Славейков също бил пленен от тайнствения ореол на мястото и несметните му богатства. Докато бил учител в Ловеч, той редовно се отбивал под калето на път за Трявна. Славейков преспивал в хана на ходжата. Тукашните го кръстили Чурулик Петко, защото бил много сладкодумен. Публицистът информирал местните за международното положение, те пък от своя страна му разказвали легендите на своето родно място.
Най-първите сведения за селото са от 1480 година. Холандски пътешественик споменава селището като военен лагер на аканджиите – султански войски, търсещи плячка. Именно затова старото му име е село Аканджилари. По-късно селото получава името на най-видния си гост – Петко Рачов Славейков.
Зареждане ...
