МИЛЕНА ТОТЕВА, кметски наместник на с. Идилево
До около първата половина на 90-те години на миналия век съборът на село Идилево беше на 7 ноември, Ден на Октомврийската революция. Тогава денят беше почивен, празничен. Дни преди него идилевци се подготвяха за събора – чисти се цялата къща, варосваха се стените, изтупваха се черги, килими и постелки. После, на 6-ти, се колеше шиле, а на 7-ми се ставаше рано, слагаше се направеното на порции и овкусено месо да се пече, в добре опалената пещ, както и дробене с ориз. Слагаше се да ври и чорба от дробенето на агнето. Печаха се баници, приготвяше се салата, обикновено от зеле и моркови. И десертът се слагаше в пещта – свинска тиква, сцепена на две и изчистена, а когато я извадеха я ръсеха с орехи и мед. Невероятна вкусотия!
След като всичко това е свършено, се измиташе дворът, приготвяше се масата. Стопаните обличаха новите си дрехи и се чакаха гостите, които не закъсняваха много. И ето, малко преди обед, пристигаха с автобус или с коли. Селото се оживяваше, а пред всяка къща беше паркинг. Идваха приятели, познати, роднини от близо и далеч. Някои канени, други неканени, но всички бяха добре дошли, защото е събор, а той е, за да се съберат и видят хората, да си поговорят, а пък и на събор не се кани. Някъде сборените са повече, някъде по-малко, но във всяка къща имаше веселба. Съборът бе ден за посрещане на гости, за спомени назад във времето с хора, събития, случки, за веселба, за размяна на рецепти за какво ли не. Даваха се съвети и се споделяше житейски опит. Най-хубаво беше да отиде човек на събор – ядене и пиене, колкото ти душа сака и то безплатно. След „Честит сбор“, все едно, че казват „Дай да ям, че бързам да си вървя“, и след „Добре дошли“, гостите се настаняваха на масата, а домакините, горди, че имат гости, с гордост поднасяха ястията, които са приготвили, благодарение на труда си през годината, едно след друго – салата, чорба и домашна ракия, баница, агнешка порция с ориз с дробене и домашно вино или бира, според предпочитанията на госта, а за десерт – печената в пещта тиква с мед и орехи, и грозде. Така, между храненето, в приказки, спомени, шеги, смях, денят минава, а гостите започват да се разотиват. Всеки гост на изпроводяк отнасяше със себе си армаган от домакините. Не е свършил обаче денят на стопаните, които започваха да чистят след гостите – мият, съдове, метат, тупат и чак след това, късно вечерта, си лягат уморени, но доволни от отминалия ден, готови да чакат и се приготвят за събора следващата година и току-що заминалите си сборжии отново да дойдат. Спомен мой, спомен мил! Спомен по отминалото! Незабравим спомен! Години и времена, които няма да се върнат никога, но са в спомените ни. Светът и времената се менят! Променяме се и ние и традициите, и обичаите ни!
На 7-ми ноември времето е есенно – било е слънчево и топло, и студено със слани, и дори снежно, но сбор и гости винаги е имало. Само през 1988 г., няма да я забравя тази година, нямаше сбор и гости в Идилево. Тогава, на 6-ти срещу 7-ми, заваля сняг, който валя цяла нощ и продължи да вали през деня на 7-ми, натрупа снежна покривка около метър голям, незапомнен за това време на годината сняг. Съборите през другите години от живота си не помня или помня отделни моменти, хора, и т.н., но 1988 г. помня и ще помня през щелият си живот, защото беше единствен и неповторим – изключение, аномалия, катаклизъм.
През първата половина на 90-те години на миналия век, тъй като 7-ми ноември беше отменен в България като празник, денят стана работен. Съборът или както сега казваме празника на село Идилево беше решено да се чества на 19 октомври – Денят на покровителя на българите и България „Св. Йоан Рилски Чудотворец“. Сега не посрещаме гости в домовете си, а правим празника на площада на селото, където се събират всички от селото и гостите на обща трапеза, с много смях, музика, песни, танци, хора, веселие. И понеже денят не е празничен, а е работен, за това празнуваме първата събота след 19 октомври. Правим курбан, който се освещава и се раздава за здраве на всички присъстващи. Става хубав празник!
Онези събори обаче бяха по-хубави, защото запазваха роднинските връзки и родовете. Сега се разродихме, отчуждихме, забравихме, не се познаваме. Няма ги домашната обстановка, духът и топлината на дома, ароматът и вкусът на истинската домашна кухня и храна. Сега вече никой не гледа животни, няма и не се колят шилета и агнета. Сега всичко се купува, а вкусът е друг, не е оня вкус на домашно отгледаното животно и месото от него. Това е разликата между сега и преди. Това е което не харесвам, а и не мога и не искам да приема, но това е действителността – светът се върти и променя, а с него и ние, традициите и обичаите ни! Разликата преди и сега е голяма! Има и ще има винаги носталгия по сборовете на Идилево през онези отминали години – онези времена и години, някога, тогава, с онези хора, в онзи строй, в миналото…
Тази година ще видим какво ще стане и ще има ли празник, предвид усложнената епидемиологична обстановка в страната. За сега не предприемаме нищо, защото не се знае кое, как. Най-вероятно по-малък и скромен, само за селото ще бъде празникът, но все пак музика за настроение ще има.
Зареждане ...
