За медиците от “Осанна” до “Разпни го”, така започна разговорът с д-р Пламен Цеков, управител на МБАЛ “Д-р Стойчо Христов” по повод днешния Световен ден на здравния работник”. И то неслучайно, защото, спасявайки живота на наш близък, ние благодарим от сърце и душа, но когато болестта надделее и професионалния опит не е достатъчен за това, сме склонни да крещим “Разпни го”.
“Лекарската, сестринската, професията на всички, които са избрали да се грижат за здравето на хората не е по-различна и не заслужава по-голяма почит и уважение от всяка друга, защото всеки труд е достоен за уважение. Но ние, българите сме приели, че българските лечители имат по-особено място в нашето житие и битие. Затова, особено на този ден, 7 април, приет за Световен ден на здравния работник, ние българите отдаваме заслужена почит на лечителите”, напомни традицията д-р Цеков и допълни, че тази благодарност към своите колеги той е видял през последната година на пандемия, в която те денонощно, пренебрегвайки личния си комфорт и семейства, са се борили за живота на своите пациенти.
“По традиция на този ден обръщаме особено внимание към всички хора в сферата на здравеопазването, независимо на кой фронт са – дали на първа или на втора линия, дали са в селата и медицинските центрове…. Към всички, които ежедневно тръгват на работа с мисълта, че днес трябва да бъдат полезни на хората, чието здраве има нужда от тях. Иска ми се за пореден път да им изкажа нашата благодарност, да им пожелая да бъдат преди всичко здрави, да бъдат и физически и психически устойчиви, за да посрещат предизвикателствата на времето, в което са намираме и най-вече да запазят човещината в себе си” – пожела на своите колеги д-р Цеков.
Думите на благодарност се приемат леко, те топлят сърцето и умората не се чувства, но когато срещнеш агресията, защото не си успял да върнеш живота, кое е нещото, което те кара за преглътнеш и продължиш напред?
“В случаите, когато сме изправени пред дилемата “заслужава ли си да работим, когато срещаме неодобрение или агресия срещу себе си” да помним, че изборът на тази професия не е случаен – лекар или медицинска сестра не се става случайно, и да поемем глътка въздух и да продължим напред. Да простим на тези, които са се опитали да ни извадят от равновесие. Някъде бях прочел, че прошката е най-благородният жест, който може да направи човек. Затова на този ден нека да простим на лекарите и сестрите, които не са постигнали резултата, който са очаквали пациентите. Въпреки, че има специален ден за прошка, аз мисля, че 7-ми април може да бъде и ден за прошка, между пациенти, лекари и медицински сестри. Нека на този ден да замълчим за минута и да отдадем почит към всички лекари и медицински сестри, които през последната година отдадоха живота си, работейки на предна линия, спасявайки живота на хора в нужда.
Човек, отдал се на медицинската професия трябва да има голяма устойчивост на проблемите, с които се сблъсква, за да може да бъде полезен не само на своите пациенти, но и на себе си. Затова с огромна почит и уважение поздравявам всички работещи в сферата на здравеопазването и нека да помнят, че историята е тази, която дава оценка за всеки един труд” – заяви д-р Цеков и допълни, че с особено внимание се обръща към медицинските сестри и към по-младите си колеги, които са избрали да работят в общинската болница. – Ние трябва да направим всичко възможно да толерираме хората, които имат желание да работят в здравеопазването, защото за това се изисква много енергия и много всеотдайност. Честит празник!”
Зареждане ...
