Априлското въстание в Севлиевския край

ИВЕТА МИЛЕНОВА, Исторически музей
В късния следобед на 11 май при сражението под връх Марагидик напорът на настъпващите черкези става неудържим. Тогава жените се включват в боя в подкрепа на сражаващите се мъже. Като не разполагали с друго оръжие, те започнали да хвърлят намиращите се наблизо камъни. Турците били смутени от този неочакван отпор и към залез устремът им е спрян. В тази битка е съсечена през ръцете съпругата на убития Мирчо Вълков Кукенски, която ударила един от черкезите с дебела тояга.

Изключителна смелост проявила девойката Стояна Иванова Драгановска от Ново село. Тя боравела умело с пушката, стреляла срещу приближаващите черкези и прикривала бягащите към махала Маринска новоселци. В последните дни на въстанието и жените са обречени на смърт и нечувани мъчения. Обект на целенасочено преследване са близките на въстаниците. Майката на комитетския куриер Марин Сяров е жестоко измъчвана и заклана. След жестоката смърт на Кольо Матеев, който изковавал хладно оръжие за въстаниците, Стана, неговата съпруга, е откарана при Саадуллах ефенди. Подложена е на нечовешки изтезания, за да издаде ръководителите на въстанието. В името на паметта на съпруга си тя издържа мъченията и не предава никого. Жертви на безмислена жестокост и извратеност стават и страдалки, изнасилвани до смърт. Няколко бременни жени умират по особено мъчителен начин. Те са разпорени живи, за да се разбере пола на детето, което носят в себе си. На една от тях отрязват главата и я разнасят, закачена на телтията на кон. По-голямото дете на друга е свидетел на мъченическата смърт на майка си и след няколко дни в следствие на преживяното умира. Невинни жертви на турските зверства са децата. Убивани, удавяни, насилвани, отвличани, те изживяват целия ужас на турските издевателства при потушаване на въстанието. Някои от измъчените жени запазват учудващо присъствие на духа.
И в Новоселския девически манастир монахините приготвяли ядене и пекли хляб за въстаниците. Така ги заварило и нападението над манастира. След отчаяния опит на свещеника да се даде последен отпор на настъпващите към Ново село противници, шест монахини от Девическия манастир са жестоко изнасилени, убити и изгорени в църквата, а друга починала от раните си. Някои от по-младите, останали живи, са отвлечени и освободени едва след намесата на Следствената консулска комисия. Героичната съпротива на свещ. Георги Дългодрейски, същият, който заклел дейците на революционния комитет в Севлиево, дала възможност на много новоселци да се спасят с бягство. Настъплението на турците за кратко било спряно от девойката Стояна Драгановска от Ново село. Като боравела умело с пушката, тя прикривала бягащите към м. Маринска. И тук настанало време за грабеж и зверства.

Заглъхнала последната битка под връх Марагидик. След няколко дни местните хора започнали да се завръщат в разграбените си и опожарени домове. Според официалните данни на Европейската анкетна комисия в Севлиевската кааза загинали 221 мъже, 39 жени и 23 деца. Тяхната саможертва не позволила да се обезсмислят светите за всеки българин слова „Свобода или смърт!” . Европейското обществено мнение принудило дипломацията на Великите сили да извади „Балканския въпрос” на дневен ред и след неуспеха на мирните конференции, силата на оръжието станала единственото възможно решение.
Севлиевският затвор се препълнил с арестувани въстаници. С голям шум и тържество в града били докарани четири коли, натоварени с оръжие и черешовия топ от Дебневския боаз. Скоро казанлъшки турци донесли в Севлиево главата на дядо Фильо, когото те заловили и обезглавили в Балкана. В затвора довели и синът му Христо, който сам се предал, за да не запалят наново заради него селото. В Каябаш българи предали ранения Йонко Карагьозов, той бил заловен и докаран в Севлиево.
До 20 май в Севлиевския затвор вече били събрани почти всички основни ръководители на въстанието. Малцина успели да се спасят или да се укрият и преминат в Румъния. С бой и изтезания били изтръгвани признания за участието на всеки един в подготовката на въстанието и в бойните действия. Особено жестоко бил измъчван Стефан Пешев, на когото севлиевският главорез Саадуллах ефенди си отмъщавал за жлъчните дописки на Пешев във вестниците. Със забиване на клечки под ноктите, горене с нагорещени железа, обесване с главата надолу палачите се опитвали да изтръгнат от него имената на неговите сподвижници. Пешев обаче признавал само собствената си вина, тъй като някои по-малодушни вече били свидетелствали против него, но други имена той не споменавал.

По нареждане на правителството тези от съзаклятниците, на които вината била доказана, били преместени в Търновския затвор, където вече работел специалния съд, назначен от Цариград. В Търново севлиевските комитетски дейци се срещнали със заловения вече Цанко Дюстабанов, Бачо Киро Петров и някои от заловените тревненски въстаници. Отново започнали разпити. Постепенно съдът установявал вината на отделните подсъдими и към средата на месец юни започнал да произнася присъдите. На смърт били осъдени Стефан Пешев, Йонко Карагьозов, Иван Преснаков, Никола Дабев от Севлиево, свещ. Радион Попмихов, Павли Венков и Велчо Ночев от Ново село и Христо Филев от Кръвеник. Смъртни присъди получили и Цанко Дюстабанов, Бачо Киро и други от главните ръководители на въстанието в Северна България. Мнозина били осъдени на заточение, между които и комитетски дейци от Севлиево и селата.
На 25 юни 1876 г. – петък, пазарен ден за Севлиево, на централния площад в града се издигнали две бесилки. На тях увиснали двамата ръководители на революционния комитет – Стефан Пешев и Йонко Карагьозов. След една седмица били обесени останалите шестима осъдени на смърт водачи на въстанието.
На 3 април 2011 г. Българската православна църква извърши един акт, пръв по рода си от десетилетия насам, с който се изяви в изконната си роля на духовен водач на българския народ в продължение на векове. Лично от патриарх Максим в съслужение и в присъствието на цвета на българското православно духовенство канонизира за светци хилядите мъченици зверски убити в Батак и стотиците жертви на въстанието в Ново село, Батошево и Кръвеник. В знак на почит и признателност на канонизацията в храм-паметника „Св. Александър Невски” присъстват президента на Републиката, председателят на Народното събрание, множество политици и общественици, хиляди граждани.
Това, което касае историята на Априлското въстание в Севлиевския край, е обявяването за светци на загиналите в Новоселския девически манастир „Света Троица” духовни лица. Поименно са упоменати свещениците Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, игуменката на манастира Сусана, монахините София, Елисавета, Ефросиния, Христина, Калиста, Катерина и мирянката Сусана, но редом с тяхната света памет се почитат и всички жертви по време на разгрома на въстанието в балканския край. Според някои този акт на канонизиране е закъснял, други ще се запитат защо отново въстанието, което нашите деди са вдигнали задружно в името на свободна България се дели на Новоселско и останалите, и това деление продължава в медийните изяви на някои историци и до днес… И ще имат основание – нима можем да определяме първенство между героичните личности, участвали в подготовката и вдигнали въстанието. Комитетските дейци от Севлиевския революционен комитет обикалят балканските села, за да организират бунта, събират пари, закупват и доставят оръжие рамо до рамо с местните комитетски дейци. Тесни са връзките и с комитетите в близките градове Габрово, Троян, Търново, Ловеч, Горна Оряховица. Нима може да се омаловажи ролята на Габровската чета начело с Цанко Дюстабанов и Георги Бочаров или на севлиевските дейци, които ръководят въстаническите позиции – Йонко Карагьозов, Никола Дабев, Никифор Симеонов и много други? Нима могат да се делят по някакъв признак осемте обесени на севлиевския площад ръководители на въстанието Стефан Пешев, Йонко Карагьозов и Иван Преснаков от Севлиево, Никола Дабев, учител в Ново село, свещ. Радион Попмихов, Велчо Ночев и Павли Венков от Ново село и Христо Филев от Кръвеник? Нима може да се забрави мъченическата смърт на Фильо Радев, пратил куриери до Острец и Ново село, свикал общо събрание на вр. Бабан и обявил въстанието на 1 май 1876 г.? Нима не трябва да бъдат споменати стотиците измъчени, изклани, застреляни или хвърлени в пропаст жертви на разгрома – жени, мъже, деца и старци от най-масово участвалите и най-силно пострадалите села Батошево, Кръвеник и Ново село?
Днес България отбелязва тържествено 145-ата годишнина от Априлското въстание. Паметта на предците ни задължава да не влизаме в дребнотемие и излишни спорове за първенство, подклаждани от криворазбран местен патриотизъм. Призовавам всички с благодарност и преклонение да споменем както канонизираните мъченици от Новоселския манастир, така и всички наши родни свидни жертви, чийто живот бе прибавен във фундамента на християнската вяра и свободна България.