Традиционните чествания на Априлското въстание в Севлиевския край под патронажа на кмета д-р Иван Иванов привличат все повече граждани с възстановките на драматичните събития, организирани съвместно с Национално дружество „Традиция“. На 22 май в 11:00 часа ще станем свидетели на „Бунтовния април 1876“, на мястото на едно от големите сражения в Централния Балкан, местността Боаза при село Кръвеник.
Тази възстановка се провежда всяка година от 2016 г. насам и събира стотици родолюбци, както и наследниците на гордите балканджии, пожертвали живота и сигурността на близките си в името на Освобождението на България.
Бунтовната пролет на 1876 г. е една от най-величавите страници в историята на Севлиевския край – един от трите центъра на масово въоръжено въстание в българските земи. В подготовката му взимат участие смелите, млади, жадуващи за свобода членове на Севлиевския революционен комитет и комитетите по селата в тогавашната Севлиевска кааза.
Събират се пари, купуват се оръжие и барут. Нощем, тайно от всички, две учителки в Хаджистояновото училище ушиват знаме за въстанието. Изработен е печат на комитета, отлети са лъвчета за калпаците на въстаниците. В манастирите пекат хляб за възстаниците, билкарите подготвят мехлеми за ранените, а най-видните дейци продават нивите си, за да купят пушки и барут.
Така идва 1 май, когато на легендарния връх Бабан недалеч от село Кръвеник се събират на общо събрание над 250 души, представители на Севлиевския революционен комитет, на селата и махалите от централния Балкан. Въстанието е обявено и още на следващия ден пуква първата пушкао срещу приближаващи се турци. Завързват се ожесточени сражения с настъпващата откъм равнината турска войска.
Десетдневните боеве в планинските проходи завършват с кървавия разгром на Балканската република в Батошево, Кръвеник и Ново село. Заглъхнала последната битка под връх Марагидик. Разграбени и опожарени са стотици домове, изпепелени са църкви и училища, загиват близо 300 мъже, жени и деца. Осем от водачите на въстанието начело с председателя на революционния комитет Стефан Пешев са обесени на централния севлиевски площад.
На това място днес се издига величественият паметник на Свободата, със статуя, символизираща младата свободна България, дело на известния италиански скулптор Арнолдо Дзоки. Построен от признателните потомци още през 1894 г., днес е символ на града и място на преклонение пред паметта на предците ни.
Тези традиционни поклонения пред паметниците на героите поддържат жив патриотичния дух на севлиевци. През последните години по инициатива и със средства на Община Севлиево бяха издигнати още нови паметници. Най-значимите са мемориалът в парк „Казармите“ с изписаните стотици имена на загинали във войните за освобождение и обединение на българските земи и паметникът на Йонко Карагьозов, сподвижник на Левски и един от ръководителите на Априлското въстание, чиято саможертва не позволи да се обезсмислят светите за всеки българин думи “Свобода или смърт!”.
Зареждане ...
