• ВестникЪт
  • Екип
  • Контакти
  • Парламентарни избори 2021
вторник, 7 февруари 2023
No Result
View All Result
Новият брой
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт
No Result
View All Result
Новини от Севлиево - вестник Росица
No Result
View All Result

Димитър Васин: “Да бъде и пребъде”

от Вестник Росица
04.06.2021
в Култура, Общество, Севлиево
0 0
0
Димитър Васин: “Да бъде и пребъде”

– Ти си живата история на в.“Росица“, каква е тя според теб?
– Историята!
Преди повече от половин век прекрачих с младежка невъздържаност прага на редакцията. Прегърнах недоосъзнатото си желание да бъда неин член. Така е, когато възври кръвта ти по нещо. Нещото по това време за мене беше писаното слово.
Вестникът вече имаше свой извървян път. Със свое начало. Със свои преодолявания. Със свои търсения и успехи. Със своя плът и кръв. Със своя паметна история…
Никога не съм си и помислял, още повечето в началото на редакторската си дейност, че вестникът е само някакво си книжно създание. И сега в мислите, в чувствата и в желанията ми той е живо същество със сърце. Човешко сърце! Като на създателите си. И най-вече – сърце като на очакващите го…
Началото на книгата ми „Пътечка по стръмното“ с литературно-критически текстове, с която отбелязах преди време 75-годишнината си, бе поведено от спомена на Йовчо Симеонов „Звездният миг на Дима Звездин“ Така се подписвах в юношеските си години…
Йовчо Симеонов беше свидетел на първите ми приближавания до редакцията. И на първото ми назначаване в нея. Бях назначен на половин щат за чистачка. Нямаше друга възможност. Единственото беше разбирането на главния редактор и изискването да завърша образованието си. Обещах му и не го подведох. Така се втурнах към много неща и ги изпълвах с писаното слово. Заработих като редактор и пишещ. За такъв ми и плащаха…
Та и такива неща се случваха в историята на вестника. Някои от тях остават звездни…
– Преди 12 години по повод 50 годишнината на вестника казваш: “Моята „Росица“, моите 25 години“, но ти продължаваш да си част от вестника, какво е за теб в.“Росица“ сега?
– Най-трудно се изричат думите за обич. Но изречеш ли ги, те са завинаги. Най-сладкият ми сън е бил след добре свършената работа за вестника. Както и най-светлата ми усмивка. Но и болката, свързана с трудностите при създаването на словото. В редакцията и в редакционния й състав бях като в своя дом. Повярвайте ми – при завършването на някои броеве на вестника сме спали на бюрата край пишещите машини.
Някога оформяхме и специализирани страници – „Бразди“ – за литература, „Поник“ – за младите, които обикваха литературата, „Осица“ – за хумор и сатира. Пък и други страници, които бяха очаквани от читателите.
Така се случи, че след като възстанових литературния кабинет „Пеньо Пенев“ към читалището в града договорих с вестника и издаването на страница за литература „Бразди“. В нея включвам само автори от Севлиево и общината. Търсят я и я четат…Животът продължи завинаги прегърнал и част от вестника…
За мене писаното слово – художествено или журналистика, е изначалие. И е живот!…
– Разкажи ни интересна история от времето, когато ти участваше в правенето на вестника, която няма да забравиш?
– Какво ли не се случва в един живот?! И добро. И лошо. Но едното и другото си има свое продължение.
Някога всеки в редакцията имаше своя ниша. Всеки отговаряше за някакъв отдел. Аз . за какъв ли не! Най-дълго – за селата и за селското стопанство. Та от този период нещо. Заварваме в двора на едно стопанство купчини неоронена царевица на открито. Вече загниваше. В същото време председателят на стопанството си пиеше спокойно пиенето в стола. Написах цяла страница за вестника. Не спестих нищо. Господинът господарски отсича: „Тоя драскач да не стъпва в селото.“ Заплашително! Но след време стъпих в селото с една началническа група. Той се приближи, сложи длан на рамото ми и отрони: „Благодаря ти! Спаси ме!“ Не разбрах от какво. Но беше нещо много важно за него – от доизгниване на царевицата или от тежко наказание…
Паметно и поучително! Помни се!
Един ден при мене влиза сътрудничка на вестника по историческите въпроси. Подаде ми написан лист за обесените на площада в Севлиево. Втрещих се.“Ти не знаеш ли колко са обесените?!“ Тя ме погледна зачудено и каза: „Че кой не знае, че са осем?!“ „Тогава защо ги пишеш дванайсет?!“ „Да е по-внушително!“ Ха, сега де! Беше културна жена. Човек със знания! Изръсих нещо троснато. После се размислих за казаното и за младите…
Ще ви кажа нещо и от спортния живот в града ни, който отразявах. Среща ме именит футболист и ме спира: „Най-после- Да чуем и ние добра дума за себе си. Благодаря ти от името на всички. Добрата дума за нас е повече и от треньора ни.“
И само в спорта ли печелех с добрата дума?! И с истината! Дори да боли !…
– Сега във времето на високите технологии бързината да представиш една новина е важен критерий, какви бяха критериите едно време?
– За нас беше важно да не пропускаме значимите новини. Не новините за пълнене на празните места по страниците. Всеки отговаряше за своята сфера. За своите сътрудници. Почти всички членове на редакцията бяха и творци на художественото слово – Йовчо Симеонов, Петър Лалев, Сава Савов, Марин Пелитев, Никола Шишков и аз с тях и покрай тях.. Това осветяваше и оцветяваше допълнително вестника. И тук нека си призная – не ми бяха по сърце класическите новини. Все ми се искаше да носят и своята аналитичност. Предпочитах другите вестникарски жанрове за писане- репортажи, проблемни материали, очерци и очеркови скици. Урокът на Петър Лалев за езика на всекиго и метафората му за употребената една торба сол, за да опознаеш човека и чак тогава да пишеш за него – било и какъвто да е жанр, ни помагаха.. Неслучайно неповторимият Борис Арабов четеше само негови очерци по Радио София.
Щастие е да работиш с такива творци…
– По какви теми обичаше да пишеш и защо?
– Както и в поезията, така и във всякакъв друг текст няма ли сърце, няма и нищо друго. Че какво е животът без жив събеседник без сърце?! Другото е измишльотина и ненужно…
– В предварителния разговор ти ми каза, че сте имали много срещи и разговори, за да напишеш един материал, а сега, е много по-лесно с новите технически средства и технологии. Ако сега трябва избираш, кой начин на правене на журналистика би избрал?
– За мен е късно да избирам. Пък и да мога да избирам , то ще е живата среща. Техниката нищо повече от скорост няма да даде. А топлината и врящата кръв , без която не се живее. Пък и аз съм сигурен, че вестникът не е някакъв си само напечатан лист…
– Според теб, трябва ли да се запази хартиеното издание на в.“Росица“ и защо?
– Най-краткият и категоричен отговор. Да! Да! Дори и след 135 години още! Защото е със сърце за сърцето на човека!
Въпросите зададе Минка Минчева

Етикети: 135 годинивестник “Росица”
СподелиTweetСподели
Вестник Росица

Вестник Росица

СвързаниПубликации

Започна предоставянето на топъл обяд на хора в неравностойно положение

Започна предоставянето на топъл обяд на хора в неравностойно положение

06.02.2023
Центърът за превенция към ДК “Йовко Йовков” извършва корекционно-възпитателна дейност с малолетни и непълнолетни

Центърът за превенция към ДК “Йовко Йовков” извършва корекционно-възпитателна дейност с малолетни и непълнолетни

06.02.2023
Габровската галерия кани жени художници за Националната изложба “Пролетен салон”

Габровската галерия кани жени художници за Националната изложба “Пролетен салон”

03.02.2023
В Габрово се проведе информационна среща за схемите за подпомагане за ВЕИ за предприятия и домакинства

В Габрово се проведе информационна среща за схемите за подпомагане за ВЕИ за предприятия и домакинства

03.02.2023
863 заявления за отпускане и ремонт на помощни средства са приети в РЗОК Габрово

863 заявления за отпускане и ремонт на помощни средства са приети в РЗОК Габрово

03.02.2023
С въдица през април

През февруари щуката и михалцата хвърлят хайвера си

03.02.2023
Следваща публикация
Национален риболовен турнир “Деца с въдица в ръка” се провежда в Севлиево на 5 юни

Национален риболовен турнир “Деца с въдица в ръка” се провежда в Севлиево на 5 юни

Природни стихии, пожари и бедствия сплотяват предците ни, а мечтата им за железница си остава само блян

Природни стихии, пожари и бедствия сплотяват предците ни, а мечтата им за железница си остава само блян

“Първи стъпки” в рисуването за децата от школата при НЧ “Развитие-1870”

“Първи стъпки” в рисуването за децата от школата при НЧ “Развитие-1870”

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  • Най-нови
  • Популярни
  • Коментирани
Започна предоставянето на топъл обяд на хора в неравностойно положение

Започна предоставянето на топъл обяд на хора в неравностойно положение

06.02.2023

Ловци отстреляха четири вълка само за ден в Лъгът

06.02.2023
Центърът за превенция към ДК “Йовко Йовков” извършва корекционно-възпитателна дейност с малолетни и непълнолетни

Центърът за превенция към ДК “Йовко Йовков” извършва корекционно-възпитателна дейност с малолетни и непълнолетни

06.02.2023
Два детски отбора от футболната школа – с участие във “Varna Cup”

Два детски отбора от футболната школа – с участие във “Varna Cup”

06.02.2023
Пак дойде време за безплатни винетки

Облекчена процедура относно документите за безплатна винетка

13.01.2020
Жена загина от измръзване на път за хижа “Тъжа”, приятелят й беше спасен

Жена загина от измръзване на път за хижа “Тъжа”, приятелят й беше спасен

22.01.2021
Д-р Георги Шандурков: “Не допускайте там, където работите, да има човек, разпространител на вируса!”

Д-р Георги Шандурков: “Не допускайте там, където работите, да има човек, разпространител на вируса!”

06.11.2020
Работник пострада при трудов инцидент

Трагедия! Баща закла 2-годишното си дете

04.02.2021
Д-р Петър Капитански: “Искаме да предадем знанията си на млади колеги”

Д-р Петър Капитански: “Искаме да предадем знанията си на млади колеги”

7
Могат ли хората да бъдат символи? Ако да – един от най-значимите символи на с. Ловнидол е  Георги Николов Гализов (23.04.1909 – 14.04.1998 г.)

Могат ли хората да бъдат символи? Ако да – един от най-значимите символи на с. Ловнидол е Георги Николов Гализов (23.04.1909 – 14.04.1998 г.)

3
Пак дойде време за безплатни винетки

Облекчена процедура относно документите за безплатна винетка

2
Наши гимназисти с призови места в националния кръг на “Ключът на музиката”

Наши гимназисти с призови места в националния кръг на “Ключът на музиката”

2

Анкета

Как намирате града ни?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...

СИНЯ ЛАМПА

Търсят се 33-ма съдебни заседатели

Съден за лихварство отърва затвора, но губи огромно имущество

02.02.2023
Търсят се 33-ма съдебни заседатели

Заболяване отложи делото срещу депутат от Севлиево

31.01.2023
Пиян водач се спаси веднъж, но втория път – затвор

До десет години затвор за рецидивист от Габрово за обир в Севлиево

30.01.2023

Facebook

СЕВЛИЕВО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Средновековна кандилница от Ряховците намери място в престижно международно научно издание

Средновековна кандилница от Ряховците намери място в престижно международно научно издание

4 седмици ago
Богоявленският парад в Севлиево през 1894 година

Богоявленският парад в Севлиево през 1894 година

1 месец ago
130 години от рождението на Дан Колов – Балканският лъв

130 години от рождението на Дан Колов – Балканският лъв

2 месеца ago

ИНТЕРВЮ

Д-р Иван Иванов: “На общия фон в страната – Севлиево се развива добре”
Интервю

Д-р Иван Иванов: “На общия фон в страната – Севлиево се развива добре”

от Минка Минчева
02.02.2023
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • ВестникЪт
  • Екип
  • Контакти
  • Парламентарни избори 2021
Copyright © 2023 „РОСИЦА” ЕООД

No Result
View All Result
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт

Влезте в профила си

Забравена парола?

Попълнете формуляра, за да се регистрирате

Всички полета са задължителни. Вход

Възстановяване на парола

Моля въведете потребителското си име или email адрес.

Вход
error: Съдържанието е с авторски права.