Тази вечер в Градската художествена галерия “Асен и Илия Пейкови” издателство “Потайниче” ще представи трилър романа на Димитър Желев “Бунтът на сенките”.
Действието в романа не се развива в някоя голяма европейска столица или град, а в Габрово, Севлиево и Велико Търново, където мрежа от корумпирани институции е впрегната, за да реализира алчните амбиции на местен бизнесмен. Зад гърба му надничат личности, чиито власт и кръвожадност шокират Европа. Авторът на трилъра Димитър Желев е роден през 1986 г. в Габрово. Завършва специалност „Право” като магистър от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Работил като охрана и брокер на недвижими имоти. През последните седем години е служител в Община Севлиево, като понастоящем оглавява отдел “Общинска собственост”. Каква е основната идея на трилъра и защо той привлича все повече читатели, коментира за в.”Росица” Димитър Желев.
– Предстои представянето на трилъра “Бунтът на сенките” в Севлиево. Много интригуващо заглавие, което задължава да прочетеш романа. Защо “Бунтът на сенките”?
– Повечето от нас са потиснати от непоносимо количество отговорности, някои от които изкуствено насадени в ежедневието. Това ни прави да изглеждаме като бледи сенки на самите себе си. Именно такива герои в книгата – сенки – се бунтуват за правото на истинското им Аз да се разкрие: да гони мечтите си; да бъде оставено да работи съвестно; да вижда бъдеще за децата си в родния край; да не слугува на чужди амбиции; да обича свободно и безусловно. Изконно право на всяка личност е да бъде изключителна. Престъпление против цялото човечество е да отнемеш това право на дори един човек. За мен това е най-важната тема, която заслужава да бъде облечена в роман.
-А как и кога се роди идеята за тази книга, в която действието. Имат ли прототипи героите – всеки който е запознат с годините на прехода страната и в частност в Габрово, може да припознае някое конкретно лице или събития, които много приличат на сюжета в романа, на героите: Марко, Камелия, Вера, на бизнесмена, на политика…. Търсен ли е този ефект или…?
– Дълго време пишех кратки разкази. Както често се получава, късата форма започна да изглежда ограничаваща, а дългата – все по-съблазнителна и задълбочена. Известно време обмислях идеи за първи роман, но един инцидент подейства като катализатор на процеса. Преди няколко години се прибирах с микробус на междуградския транспорт, който катастрофира. Тогава си дадох сметка, че някои неща не бива да се отлагат. При първа възможност, след като травмите бяха излекувани, започнах работа по романа.
Целта ми беше да напиша книга, която винаги съм искал да прочета, но не съм откривал на книжния пазар. Затова например персонажите ми не са снабдени със своеобразни „суперсили“, каквито често виждаме у героите в трилърите. В „Бунтът на сенките“ няма да срещнете най-добрия шпионин в света, остроумни военни стратези, непропускащи целта снайперисти, непобедими бойци или проникновени профайлъри. Сюжетът ни запознава с най-обикновени хора от средната и ниска класа на българския град: чиновникът от Бюрото по труда Марко; психоложката и едва връзваща двата края майка на близнаци Вера; проститутката Камелия, дръзнала да мечтае за друг живот. Опитът им да разгърнат себе си среща яростния отпор на една представителна извадка на съвременния подземен свят: останал в сянката на мутренските години местен бизнесмен, оплел в мрежата си редица институции; наемен убиец без капка съвест; депутат с его, което не се побира в рамките на малката родина.
Всички те са събирателни образи на персонажи от реалния живот. Техният сблъсък в книгата е колкото художествен, толкова и документален. Затова читателите често разпознават сред страниците на романа личности от обкръжението си – ефект, който не беше съзнателно търсен, но неизбежно постиган от всеки писател, нецензуриращ в творбата си действителността отвъд кориците.
– Романът вече е на книжния пазар, в личните и обществени библиотеки, представен е на много места. Каква е реакцията на тези, които са го прочели, съвпада ли тя с това, което Вие сте искал да предадете в него?
– Реакциите (за изненада на един дебютен автор) са предимно положителни. Най-често съм разпитван коя реална личност съм визирал в тази или онази глава, а някои и до днес настояват да им призная, че в романа няма нищо измислено и всичко е истина. Отделни читатели започват да се интересуват от старата част на Габрово, Хоталич в Севлиево или друга дестинация, в която се развива сюжета. Стигна се дори до апели да се създаде филм по книгата като се снима по тези места. Има и забавни моменти, като например разразилият се пред мен спор между двама читатели дали книгата има или не хепиенд. Все пак личното ми усещане е, че читателят одобрява наличието на герои като Марко, Камелия и Вера на рафта на домашната библиотека редом до легендарни литературни персонажи, чиито истории обаче нямат никакъв допир с нашата действителност. Именно тази реакция съвпада с една от основните цели на романа – да покаже нагледно как всеки, колкото и незначителен да изглежда, е снабден с необходимите опит и умения, за да се опълчи на организираната престъпност.
– Действието на романа се развива в Габрово, във Велико Търново, в Севлиево. Опасно ли е да се пише за действителността в региона, в който живееш, макар и в художествена форма?
– Не е случайност, че сюжетът в първата ми книга се развива на местата, в които съм се родил, учил и работил. Превръщането ми в автор е резултат от преживявания в тези градове. Най-малкото, което можех да направя е да ги оставя да домакинстват сюжета на „Бунтът на сенките“. Но читателят разбира, когато го лъжеш. Затова не можех да си позволя да показвам само хубавото в региона, а същевременно да си затворя очите за мрачните краски. А който се припознае като първопричина да съществуват тези мрачни краски, явно има да отговаря пред съвестта си. Все пак мисля, че ако заменим имената на градовете с кои да е други в България, „Бунтът на сенките“ щеше да се развие по сходен начин.
-Това, което разбирам от романа е, че Вие харесвате Марко, защо? Събитията, които описвате в романа имат продължение и днес, ще продължи ли Марко да участва тях, примерно в друг роман или продължение на този?
– Марко е специален образ по няколко причини. В течение на историята, му се налага да опознае и дори освободи тъмната си страна, като по този начин на моменти не изглежда като част от „добрите“. Но в процеса той научава, че мракът му се подхранва от потискано чувство на унижение от заобикалящия го свят. Постепенно се учи дори чрез тъмнината си да създава светлина. Освен това Марко е олицетворение на една сякаш забравена порода истински човеци, които все още носят на раменете си цели институции посредством неподправеното си желание да помагат. Искаше ми се чрез образа на Марко да напомня на хората за съществуването им.
Най-после той се превърна в толкова пълнокръвен герой, че самостоятелно променяше сюжетната линия. Израстването му беше забележително и наложи някои непредвидени промени в хода на работа по романа. И до днес, когато се съмнявам в правотата на някое свое действие, се хващам, че се питам как ли би реагирал Марко в същата ситуация. Затова е трудно да кажа, че повече няма да пиша за него и вероятно ще си проправи път по един или друг начин в моя бъдеща творба.
– Заглавието на романа “Бунтът на сенките” е достатъчно интригуващо, за да бъде прочетен. Определението, че е политически трилър, също мотивира да вземеш книгата и да не я пускаш, докато не стигнеш края. И все пак, кажете накратко за читателите на в.”Росица” защо трябва да го имат в личната си библиотека и да дойдат на представянето му?
– „Бунтът на сенките“ е роман, проектиран да бъде различен от масовите трилъри. Вместо из тесните улици на Париж, преследванията се случват по родните булеварди. Вместо в опустошени градове от Близкия Изток, престрелките са под стряхата на читателя. Вместо невинните жертви на мафията в Лас Вегас, ще срещнете ограбени, бити и унизени персонажи, приличащи на съседа, приятеля или момичето от магазина. И, за разлика от масовия трилър, в „Бунтът на сенките“ жертвите не чакат главният герой на поредицата да сложи пелерината и да ги спаси, а сами търсят възмездието си. Това е книга, чиято история не приключва с последната страница, а се прехвърля в ежедневието на четящия.
Зареждане ...
