ИВЕТА МИЛЕНОВА – Исторически музей
Идеята за празнично честване на народните будители възниква непосредствено след Освобождението в някои от будните възрожденски градове – Трявна, Карлово, Казанлък, Тетевен, Копривщица и други, в чест на техните видни възрожденски дейци. Първите големи тържества се провеждат през 1909 г. в Пловдив и през 1912 г. – в София. В началото на 20-те години на ХХ век възниква идеята за учредяване на общонароден ден на българските будители. Решава се той да се провежда на 1 ноември – празникът на покровителя на българския народ св.Иван Рилски.
За пръв път 1 ноември е честван като ден на българските будители през 1922, а нормативният документ за това влиза в сила през 1923 г. След 1944 година този ден е премахнат от празничния календар.
През 1990 г. комитетът „Мати Булгария” дава предложение за възстановяване на празника на народните будители като неофициален празник и неприсъствен ден за българските училища. Символът на този празник е един пламтящ факел.
Една от най-ярките фигури сред народните будители на Севлиево е Хаджи СТОЯН НИКОЛОВ. Роден е вероятно през лятото на 1797 г. в Севлиево, в семейството на Никола Градищенина, което се преселва в града през втората половина на 18 век. Завършил килийно училище и изучавал обущарския занаят. По-късно, като пръв виден търговец в Севлиево, Хаджи Стоян често посещавал Свищов и Габрово по своята работа като занаятчия и търговец, като следил с жив интерес икономическия и културен подем в тези градове. През 1825 г. с негови средства било разширено килийното училище.
По примера на габровския радетел Васил Априлов и той решава да основе ново гражданско училище в родния си град. Не успял да убеди другитe заможни севлиевци да окажат съдействие и помощ. Тогава със свои средства и на собственото си дворно място построява голямата и модерна за времето училищна сграда.
Първият учител в новото светско училище в града е Петко Р. Славейков. Той учителствал тук само една учебна година, но въвел в обучението съвременната Бел-Ланкастърска метода и изучаването на различни учебни предмети – българска история, славянска граматика, писане, аритметика, пеене и гимнастика.

Хаджи Стоян Николов е не само просветен, но и църковен деятел. Той е първият епитроп-касиер на църквата „Свети Пророк Илия” и по негов личен почин започват да се събират пари и помощи за църквата. За това свидетелства и запазената църковна записна книга.
Хаджи Стоян е един от инициаторите за възобновяването на църквата ”Св. Пр. Илия” в Севлиево през 1834 г. и възстановяването на Батошевския манастир през 1836 г. Освен огромните средства, които използвал приживе за построяване и издръжка, в завещанието си той оставил в полза на училището ценни недвижими имоти и сумата от 10 хиляди гроша. Умира през 1851г. Така завършва, сравнително рано – на 54 години, земния си път възрожденецът–будител Хаджи Стоян Николов, посветил себе си и своето състояние на образованието в родния си град.
Друга основна фигура във възрожденската история на Севлиево е дългогодишният учител в Хаджистояновото училище свещеник Марин Софрониев Калугеров /14.10.1837 –18.01.1883/. Започва учителстването си съвсем млад през 1856 г. По негова инициатива в училището влизат редица нововъведения. Обучението се провежда по класове, въвежда 11–месечната учебна година и редовните годишни изпитвания, за които свиква специална комисия.

Марин Софрониев организира първото честване на славянските първоучители св. св.Кирил и Методий на 11 май 1860 г. Като обществено ангажиран човек той редовно изпраща дописки в периодичните издания. През 1862 г. той вече притежава голяма за времето си библиотека, наброяваща 183 тома на български, гръцки, сръбски, турски, руски и италиански език. Въвежда в учебната програма нови предмети, с изучаването на които обучението придобива наистина модерен за времето си характер. Негова е инициативата за редовно девическо образование от учебната 1858- 59 г.
Заради своите знания и изключителна взискателност към себе си и околните, Марин Софрониев се ползва с голям авторитет сред севлиевци. Обстоятелството, че преподава на това поколение, което след време организира и провежда Априлското въстание, го превръща до известна степен в негов водач. Той е един от сподвижниците и член на революционния комитет, основан под ръководството на Васил Левски през 1870 г. Председател е друг известен севлиевски възрожденски деец д-р Стойчо Христов, който през същата година запалва искрата на читалищната дейност в града. Марин Софрониев не участва пряко в Априлското въстание, но след разкриване на заговора е арестуван от турските власти, откаран в търновския затвор , където се поболява и след няколко години умира.

Свещеник Ненчо Несторов е роден в Севлиево около 1820 г. Образование получава в Килийното и Хаджистояновото училище. По препоръка на Славейков е назначен за учител в Плевенско. През 1852 г. е ръкоположен за свещеник. Името му е често срещано в списъците на спомоществователи на излизащи книги.
В осъществяване на замисъла си да преведе на новобългарски език Светото евангелие свещ. Ненчо Несторов работи упорито десет години, като при превода се ползва от опита на свещ. Марин Софрониев. Междувременно през 1857 г. става свещеник при църквата „Св. Пророк Илия” в Севлиево. За отпечатване на евангелието поп Ненчо осигурява пари от спомоществователи, но взема и голям личен заем. През следващата година отпечатва още веднъж Евангелието и „Проскомидия на Светата литургия”. Той е първият, който доставя в Севлиево печатарска машина и открива в Севлиево печатница и издателство. След боледуване и лечение в Цариград, Ненчо Несторов не успява да покрие дълговете, направени за закупуване на печатницата и когато разбира, че в негово отсъствие тя е продадена, скоропостижно почива на 15 декември 1990 г.

Хаджи Ангел Иванов е роден в Асеновградско около 1809 г. Много млад се преселва в Севлиево, задомява се тук и остава в паметта на севлиевци като голям патриот, общественик и народен будител.
Интересите на Хаджи Ангел и заниманията му с творене на църковни песнопения водят до издаването в Цариград на шест отделни тома псалтикии. Голяма част от нотираните с гръцки църковни ноти творби са негови оригинални произведения. Целта на Хаджи Ангел Иванов е да спомогне за развитието на музикалната култура в България. За съжаление неговото голямо родолюбиво дело е оценено от изследователите едва десетилетия след неговата смърт през 1880 г.

Стефан Иванов Пешев е един от най-младите и най-самоотвержени възрожденски личности на нашия град. Роден е на 2 ноември 1854 г., завършва Хаджистояновото училище.
Уважаван от всички заради вродената жажда за знания и открития, и прям характер, той естествено застава начело на младежите в града. Заедно с бъдещия генерал Никола Генев издават сатирични листове, наречени „Гайда” и „Тъпан”, редовно изпраща остри статии до българските вестници, издавани в Цариград.
През 1875 г. е избран за председател на читалището. През пролетта на същата година той оглавява и възстановения революционен комитет в града, организира комитети и в балканските села. Усилено работи за събиране на пари и закупуване на оръжие за предстоящото въстание. Непосредствено преди избухването му той е арестуван и след разгрома, заедно с други седем от най-дейните предводители на бунта, е обесен на площада в Севлиево.
Всяка година на този тържествен ден се покланяме пред скромните паметници на възрожденските ни будители и докато го правим, българският дух ще бъде жив!