– В продължение на една седмица вие бяхте семейство на едно от децата, пристигнали на ученически обмен от гимназия Раублинг в Германия. Как решихте да вземете Жан-Люк?
Савина Стефанова: През октомври синът ми беше в Германия. Тогава семейството на Жан-Люк прие моя син с отворени обятия. Затова смятам, че съм длъжна да им се отблагодаря, като направя същото.
– Притеснявахте ли се преди първата среща с момчето?
С.С.: Имахме известни притеснения, защото не знаехме дали ще му хареса нашия начин на живот, българската храна, нашите битовизми… Пък и винаги има притеснение при срещата с нов човек. Но притеснението бързо изчезна – то започна да се отпуска пред нас, ние – пред него.
– Значи, Жан-Люк бързо се адаптира към вас?
С.С.: Да, определено. Бързо свикна с обстановката в нашия апартамент в Южния комплекс. Чувстваше се добре в нашата компания. Научихме го на някои български думи, той също сподели много неща с нас.
– Лесно ли се разбирахте?
С.С.: Е, имаше някои проблеми при комуникацията, но това е естествено – нашите езици са прекалено различни, но и тримата говорим английски и се разбирахме така.
– Красене, имахте ли проблеми при съжителството?
Красен: Не, нямаше абсолютно никакви проблеми, всичко беше страхотно. Живеехме с Жан-Люк в една стая, а баба ни готвеше само традиционни български гозби. На него много му хареса българската кухня, имаше и любимо ястие – на всяко ядене искаше да има шопска салата. Много му харесаха и нашите вафли – толкова, че като си тръгна, си взе два кашона за Германия.
– Имаше ли недоразумения, смешни ситуации?
К: Ами Жан-Люк се опитваше да говори български, но не му се получаваше. Декламираше първия стих от „О, Шипка“, ама все наблягаще на Ш-то и беше много смешно.
– Момчето сподели ли какво най-много му харесва в България?
К: Ами ние посетихме много исторически забележителности и на него всичко му хареса. И паметникът на връх Шипка, и Музеят на розата в Казанлък, и гробницата Голямата Косматка.
С.С.: Ние с Красен решихме извън училищната програма да му покажем и Велико Търново, посетихме Царевец. Остана много впечатлен. И точно там разбрахме за него нещо, което дотогава не беше споделял, а именно, че мечтата му е като порасне да стане шофьор. Има страст към автобуси, метро, влакове, а в България е видял много интересни превозни средства от този тип.
– Как се разделихте, когато ученическият обмен приключи?
К: Беше ни много мъчно, че си заминава, защото той стана мой добър приятел.
С.С.: Наистина на всички ни беше тежко, но момчето каза, че толкова му е харесало в България, че обещава отново да се върне тук в най-скоро време.
– А ти, Красене, какво спечели от обмена, освен, разбира се, нов приятел?
К: Ами вече говоря немски много по-свободно и се чувствам по-уверен при разговор. А това съвсем не е малко!
Зареждане ...
