Основната цел на Народно читалище „Васил Левски -1922“ в село Яворец е да издири, запази и възстанови обичая „Силивистри“, който е бил ежегоден празник в календара на местните хора. „Празнувал се е по махали и чрез представянето му се стремим да съхраним и популяризираме на нематериалното културно наследство на родния край – съобщиха от читалището. – Искаме да запазим обичая и традициите, свързани с него.
Това ще бъде културен, социален и образователен продукт, който ще заеме място в културния и обществения живот на населеното място. Възраждането на един забравен обичай ще спомогне за утвърждаването на читалищната институция, като център за съхранение на разнообразното материално и нематериално културно наследство. Очакваният ефект е обмяна на знания и опит между поколенията и приобщаване, стимулиране на толерантността и взаимодействието между тях. Осигуряване на по-добра видимост на културното наследство, повишаване на осведомеността, посредством съвременни комуникации. Това културно наследство е извор на културно многообразие и гаранция за устойчиво развитие, приобщаване на общности.
Денят на Св. Силвестър, или Силивистри, е 2 януари, винаги един ден след Сурваки. В българската народна традиция денят на св. Силвестър се нарича още и Силвестровден, Риначовден, Риначки, Волски празник или Карамановден (от диалектното караман-бивол). В миналото е празнуван и като Ден на биволовъда.
Как се е празнувал денят на Св. Силвестър, или Силивистри е описано детайлно в сайта BonaFide: „Срещу 2 януари младежи, които са ходили да коледуват, а понякога и млади женени мъже отиват в оборите на стопани, които имат едър добитък. Обикновено ергените отиват в домовете на своите любими, а младите мъже – при близки и роднини. Зетьовете също отиват в оборите на своите тъстове. Т. нар. риначи влизат тихо в двора, без някой да ги усети, изриват торта от животните, която не е почиствана от Коледа, помитат, после вчесват животните и им слагат нова слама. В обора стопаните предварително са оставили торба с хляб, месо и вино. След като изринат торта, риначите взимат торбата и си отиват, без да се обадят на стопаните. В други селища риначите написват на вратата на обора каква гощавка да им приготви стопанинът за празника. На самия празник стопаните канят риначите на трапеза у дома си – това се спазва особено в домовете, където има мома за женене и се разчита, че някое от момчетата може да я залюби. Среща се и обичаят момчето, което е ринало тор през нощта, сутринта на Силвестровден да се върне пред дома на своята избраница, за да й изпее любовна песен. Момата излиза с майка си и черпи избраника си с питка и греяна ракия. В някои селища риначите пишат имената си върху вратата на обора и на сутринта момичето от дома, в който са ринали, отива да ги кани на трапеза, за която приготвят печена кокошка, наденици, вино и хляб. Накрая всички отиват на площада или хорището и играят хора за здравето на едрия добитък и най-вече на воловете.“
Зареждане ...
