• ВестникЪт
  • Екип
  • Контакти
  • Местни избори 2019
неделя, 28 февруари 2021
No Result
View All Result
Новият брой
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт
No Result
View All Result
Новини от Севлиево - вестник Росица
No Result
View All Result

Красимир Яранов: “Фолклорът ми дава пълно зареждане с енергия”

Има една магия, нещо общо между танц, музика, песен, обичаи и обредност, пазеща българското хилядолетие. Тя е съхранила в сърцето ни този трепет, който усещаме, когато чуем гайда или кавал, например. Това чувство не може да бъде описано – то трябва да се види и преживее... А тази преплетена шарена черга е нашият, българският фолклор. Там, където все се връщаме, когато търсим идентичността и автентичността си. Може би фолклорът изглежда малко архаичен за съвременния ни ритъм на живот, но много хора намират в него безлимитно удовлетворение на търсенията си. Той е вълшебна амалгама и за севлиевеца Красимир Яранов. Той намира в народните музика, песни и танци необикновеното и необяснимото и именно заради това го превръща в инструмент за разбирането на света. Красимир Яранов разказва пред нас и пред Вас за своя свят, за гледната си точка и за огромната си любов към българското. За мисията на един млад човек – малко по-надолу.

от Вестник Росица
28.12.2017
в Интервю
0 0
0

ДЕСИ ДИМИТРОВА
– Краси, имаш една страст, мисия – събираш народни песни във фолклорна съкровишница? Откога и как се роди тази идея?
– Както е казал народният певец Йовчо Караиванов: „Българската народна музика не е проста и не е за прости хора“. Така се получи и с мен – да я слушам от много малък, да събирам автентичните народни песни и инструментални композиции и да ги предоставям на тези музиканти, които поискат някое определено произведение.
– Колко песни имаш като архив?
– Преди година последно се рових в архива с народна музика и се оказа, че разполагам с над 20 000 записа. Разбира се – 90 % от тях са „старо злато“.
– Имаш ли предпочитания, песните от коя фолклорна област харесваш най-много? С какво според теб е чаровна всяка една от тях?
– Всяка фолклорна област в България има своето очарование и специфика в изпълненията. Запитали една майка, която имала три деца – кое от тях ти е най-драго? Тя отговорила: – И трите. Нали са ми мои рожби! И затова не мога да кажа кой диалектичен и изпълнителски регион от народната музика предпочитам. Но все пак – бих дал следният отговор: Родопски и Тракийски. Родопските са трудни за пеене, според диалекта им, но са лирични. Там се изисква глас, както и при Тракийските безмензурни песни.
– А коя песен те кара да настръхнеш?
– Песента, която настръхвам всеки път, като я слушам – това е:
„Яничари ходят, мамо,
от село на село,
мъжки рожби вземат, мамо,
яничари правят.
Взели, кого взели, мамо,
взели Стоила,
а Стоил си беше, мамо,
едничък на майка.
Плакала е много годин
Стоилова майка,
все за Стоил тя си мисли,
дребни сълзи рони.
Плакала е много годин,
три пъти по седем,
коси вече побелели,
очите й изтекли…“
Тъжна песен, вплела историята на народа ни, изпълнявана от Иван Пановски от Северна България, представител на Северозападния регион – с. Борован.
– Ти самият пееш ли народни песни?
– Пеех не само народни песни, но и стари градски и естрада. Бях и в училищен хор за школувано пеене, ръководен от покойната вече Руска Медарева. Тя ме откри като певец. После вокална група „Хармония“, тържества и т.н. А вече пет години се изявявам само в компания (смее се). Динамиката на живота си казва думата!
– Харесват ли ти песните на гениите от нашата – Северняшката фолклорна област? Умее ли да цени днешното поколение творчеството на великите Борис Машалов, Мита Стойчева, Иван Пановски, Марин Иванов, Лалка Павлова, Марин Дудински и много други, родени на север от Балкана? Имаш ли ти някоя любима от техните песни?
– Да, обожавам ги. Има едно завръщане към народната песен и танц, което ме радва. И на конкурсите виждаме и чуваме – излизат доста таланти, а и зачестяват севлиевските дарования. Яд ме хваща понякога, че не се изпълнява автентично, а насочеността на ритмите и изпълненията, които в момента чувам и виждам, са прекалено осъвременени. За музика е позволено, но за песен – не. Текстовете и музиката си имат своите закони. Не може да изпълняваш северняшка песен с тракийски ритъм. По този начин се бъркат слушателите и любителите, че и професионалистите най-много.
Всички имена, които изброи по-горе – и Мита, и Борис, и Марин, и Лалка, много повече са, но те оставиха толкова песни във фонда на радиото и телевизията, че заслужават изпълненията им да звучат по-често. Имат известни и неизвестни такива. Моят съвет към младите, които се явяват на конкурси – учете неизвестните!
– Творчеството на кои певци най-трудно си намерил? И по какъв начин точно събираш песните?
– Най-трудно намерих записите на народната певица от Граовско – Радка Алексова. Тя има не пет-шест песни, които са качени в интернет, а над 200 записани. Това е един цял живот – едно творчество, от народа – за народа.
Песните ги събирам от малък, т.е. 10-годишен бях – тогава бяха плочи, после касетки, видеокасети, дискове, мр3-ки. Всички записи от плочи и касети ги дигитализирах с помощта на приятели на фолклора от цяла България, за което им огромно благодаря! А сега записвам и по други начини (смее се).
– Можеш ли да кажеш коя е най-старата песен в архива ти и кой е изпълнителят й?
– Да, притежавам най-старите изпълнения. Едно от тях е на Вълкана Стоянова – 1936 г. е първият й запис, като 14-годишна – песента „Димитър кара гемия“. Имам и много други, но Вълкана си е Вълкана. Така казва Стоян Варналиев, най-добрият й ученик, а вече и един от най-големите народни певци на България. Той запази стила й на изпълнение. Доста се отплеснах (смее се).
– Какво е за теб фолклорът, какво ти носи?
– Фолклорът, песента, танцът ми дават пълно зареждане с енергия. Надявам се и за другите да бъде така – било изпълнители, било слушатели. Музиката ти дава това, което хора понякога не могат…
Костадин Гугов в едно интервю каза следното: „Обичайте народната песен и я пазете!“
– А има ли друга песен, която заслужава да бъде изпратена в космоса?
– Много са. Безброй са. Все хубави, все носещи наслада. Давам няколко примера: „Мама Елка буди“ на Борис Машалов, „Изпровикна се Стоянка“ на Мита Стойчева, „Майстор Манол“ на Олга Борисова, „Прощавай, либе Петрано“ на Недялка Керанова. Много са – и 100 дни да говорим, пак не можем ги изреди всичките.
– Според теб изучаването на народни танци трябва ли да бъде част от задължителната подготовка по физическо възпитание и спорт в училище?
– Абсолютно съм съгласен! Едно време учехме Дайчово, Еленино, Ганкино, Право, Копаница, Ръченица. Началото е важно, защото какъвто старт се даде – такъв би бил и завършекът. Нужно е да присъстват в училище, а и за младите е голяма радост да играят, поне така усещам и се радвам с тях.
– Какъв е начинът фолклорът да влезе в сърцата на младите? Например като „Притури се планината“ с модерен аранжимент или в рап песен?
– Аранжиментите могат да бъдат както и рап, рок, хип хоп, всичко, но да бъде изпята песента в традиционен стил. Има добри попадения и нека продължават!
– Смяташ ли, че попфолкът силно заглуши автентичния фолклор, или двата стила може да „съжителстват“?
– Не могат под един покрив да съжителстват добро и зло! Все едното надделява.
Същото е като сравня поп- фолкът, който предоставя лъскави клипове, но текстът – глупост, или пък клипът. А за фолклора ме е яд, че много певци и певици пеят без носии, а се виждат по-честичко деколтетата. Народната музика учи на мъдрост – не е порно!
– Много ли са неизвестните песни, създадени от народа, които не са записвани или издавани и разказват за някакво събитие от историята ни? Вече не по-малко от 150 години у нас са събирани фолклорни произведения. Богати ли сме духовно, благодарение на нашия фолклор?
– Много са, чакат, драги читатели, още над 200 000 песни да бъдат изпяти, преди това – разучени. Толкова много сборници, толкова материал, толкова текстове. Всичко чака новите откриватели. Българите сме богати духовно, но материалните принципи за съжаление надделяха при повечето от нас. Станали сме мързеливи, а толкова много работа има. За лев работи, без лев не стой! Дано станем този народ, който сме били преди! Но всичко започва от мен, теб и нас!
– Какво трябва да се направи, за да оцелее българският фолклор?
– Да се учи, да се играе, да се обича с цяло сърце от всички!
– Какво от живота и традициите в миналото може да пренесем в сегашния?
– Всичкото добро, което са изляли от душата си старите българи!
– Да си събирач на народни песни ли е твоята мисия, докога ще продължаваш?
– Ще продължавам, докато мога, докато остарея! Разчитам на Бог. А младите мечтаем много – стига да са хубави и стойностни идеалите, които следваме! На читателите пожелавам да слушат стойностна народна музика! В нея има лек!
СподелиTweetСподели
Вестник Росица

Вестник Росица

СвързаниПубликации

Галина Михнева:”Средствата от кохезионните фондове присъстват у нас повече от 10 г., но хората не са наясно за добавената им стойност”

Галина Михнева: “Голямата “ножица” между най-ниските и най-високите заплати е съществен проблем в региона”

23.02.2021
Александър Генев: “С и без пандемия на село се живее спокойно”

Александър Генев: “С и без пандемия на село се живее спокойно”

22.02.2021
Проф. д-р Венелин Терзиев: “Севлиево е в душата ми, в сърцето ми – различното място, което усещам, чувствам и приемам по особен начин”

Проф. д-р Венелин Терзиев: “Севлиево е в душата ми, в сърцето ми – различното място, което усещам, чувствам и приемам по особен начин”

15.02.2021
Правителството отпусна 8 380 000 лв. за инфраструктурни проекти в Севлиево

Д-р Иванов: “2020 беше добра година, защото преодоляхме трудни изпитания и научихме ценни уроци”

27.01.2021
Велислава Тотева: “Учениците се справиха много добре с нелеката задача – дистанционно обучение”

Велислава Тотева: “Учениците се справиха много добре с нелеката задача – дистанционно обучение”

25.01.2021
Д-р Цеков: ”Моят съвет е хората, които не са се ваксинирали, да се ваксинират – ще си спестят много неприятни моменти”

Д-р Цеков: ”Моят съвет е хората, които не са се ваксинирали, да се ваксинират – ще си спестят много неприятни моменти”

12.01.2021
Следваща публикация

Севлиево и Нанхай ще си сътрудничат в сферата на икономиката, културата, туризма и медицината

Модерен Център за сигурност и защита на населението вече работи в Севлиево

Втори богат гроб разкриха на Хоталич

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  • Най-нови
  • Популярни
  • Коментирани
ЖИТЕЛИТЕ НА С.КРЪВЕНИК ЩЕ БЪДАТ БЕЗ ВОДА ОТ 27 ДО 31 АВГУСТ

Севлиево без вода в понеделник

26.02.2021
Изберете подходящ подарък от изложбата “За любовта, виното и още нещо…”

Изберете подходящ подарък от изложбата “За любовта, виното и още нещо…”

26.02.2021
Павлин Пунов с първи медал от Държавния отборен шампионат по свободна борба

Павлин Пунов с първи медал от Държавния отборен шампионат по свободна борба

26.02.2021
Децата от Шумата казаха “Не на тормоза в училище”

Децата от Шумата казаха “Не на тормоза в училище”

26.02.2021
Пак дойде време за безплатни винетки

Облекчена процедура относно документите за безплатна винетка

13.01.2020
Жена загина от измръзване на път за хижа “Тъжа”, приятелят й беше спасен

Жена загина от измръзване на път за хижа “Тъжа”, приятелят й беше спасен

22.01.2021
Д-р Георги Шандурков: “Не допускайте там, където работите, да има човек, разпространител на вируса!”

Д-р Георги Шандурков: “Не допускайте там, където работите, да има човек, разпространител на вируса!”

06.11.2020
Работник пострада при трудов инцидент

Трагедия! Баща закла 2-годишното си дете

04.02.2021
Д-р Петър Капитански: “Искаме да предадем знанията си на млади колеги”

Д-р Петър Капитански: “Искаме да предадем знанията си на млади колеги”

7
Могат ли хората да бъдат символи? Ако да – един от най-значимите символи на с. Ловнидол е  Георги Николов Гализов (23.04.1909 – 14.04.1998 г.)

Могат ли хората да бъдат символи? Ако да – един от най-значимите символи на с. Ловнидол е Георги Николов Гализов (23.04.1909 – 14.04.1998 г.)

3
Наши гимназисти с призови места в националния кръг на “Ключът на музиката”

Наши гимназисти с призови места в националния кръг на “Ключът на музиката”

2
Калоян Тодоров: “Не се подценявайте и давайте смело напред”

Калоян Тодоров: “Не се подценявайте и давайте смело напред”

2

Анкета

Как намирате града ни?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...

СИНЯ ЛАМПА

Съд за севлиевеца, причинил смърт на пътя по непредпазливост

Севлиевецът, убил мъжа на сестра си, застава пред съда

26.02.2021
Специализирана полицейска операция завърши с 41 акта и 743 фиша

Младеж с отнета книжка – пак зад волана

24.02.2021
Севлиевец е наказан с 10 000 лв. глоба, неспазил карантината

Севлиевец нарушил карантината, спипали го в паспортна служба

24.02.2021

Facebook

СЕВЛИЕВО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Спомен за Йонко Карагьозов в Историческия музей

Спомен за Йонко Карагьозов в Историческия музей

2 седмици ago
Спомен за Борис Машалов

Спомен за Борис Машалов

1 месец ago
Мъдрецът от замъка на свободата

Мъдрецът от замъка на свободата

1 месец ago

ИНТЕРВЮ

Галина Михнева:”Средствата от кохезионните фондове присъстват у нас повече от 10 г., но хората не са наясно за добавената им стойност”
Интервю

Галина Михнева: “Голямата “ножица” между най-ниските и най-високите заплати е съществен проблем в региона”

от Минка Минчева
23.02.2021
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • ВестникЪт
  • Екип
  • Контакти
  • Местни избори 2019
Copyright © 2021 „РОСИЦА” ЕООД

No Result
View All Result
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт

Влезте в профила си

Забравена парола?

Попълнете формуляра, за да се регистрирате

Всички полета са задължителни. Вход

Възстановяване на парола

Моля въведете потребителското си име или email адрес.

Вход