• ВестникЪт
  • Екип
  • Контакти
  • Избори
неделя, 26 март 2023
No Result
View All Result
Новият брой
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт
No Result
View All Result
Новини от Севлиево - вестник Росица
No Result
View All Result

Красимир Яранов: “Фолклорът ми дава пълно зареждане с енергия”

Има една магия, нещо общо между танц, музика, песен, обичаи и обредност, пазеща българското хилядолетие. Тя е съхранила в сърцето ни този трепет, който усещаме, когато чуем гайда или кавал, например. Това чувство не може да бъде описано – то трябва да се види и преживее... А тази преплетена шарена черга е нашият, българският фолклор. Там, където все се връщаме, когато търсим идентичността и автентичността си. Може би фолклорът изглежда малко архаичен за съвременния ни ритъм на живот, но много хора намират в него безлимитно удовлетворение на търсенията си. Той е вълшебна амалгама и за севлиевеца Красимир Яранов. Той намира в народните музика, песни и танци необикновеното и необяснимото и именно заради това го превръща в инструмент за разбирането на света. Красимир Яранов разказва пред нас и пред Вас за своя свят, за гледната си точка и за огромната си любов към българското. За мисията на един млад човек – малко по-надолу.

от Вестник Росица
28.12.2017
в Интервю
0 0
0

ДЕСИ ДИМИТРОВА
– Краси, имаш една страст, мисия – събираш народни песни във фолклорна съкровишница? Откога и как се роди тази идея?
– Както е казал народният певец Йовчо Караиванов: „Българската народна музика не е проста и не е за прости хора“. Така се получи и с мен – да я слушам от много малък, да събирам автентичните народни песни и инструментални композиции и да ги предоставям на тези музиканти, които поискат някое определено произведение.
– Колко песни имаш като архив?
– Преди година последно се рових в архива с народна музика и се оказа, че разполагам с над 20 000 записа. Разбира се – 90 % от тях са „старо злато“.
– Имаш ли предпочитания, песните от коя фолклорна област харесваш най-много? С какво според теб е чаровна всяка една от тях?
– Всяка фолклорна област в България има своето очарование и специфика в изпълненията. Запитали една майка, която имала три деца – кое от тях ти е най-драго? Тя отговорила: – И трите. Нали са ми мои рожби! И затова не мога да кажа кой диалектичен и изпълнителски регион от народната музика предпочитам. Но все пак – бих дал следният отговор: Родопски и Тракийски. Родопските са трудни за пеене, според диалекта им, но са лирични. Там се изисква глас, както и при Тракийските безмензурни песни.
– А коя песен те кара да настръхнеш?
– Песента, която настръхвам всеки път, като я слушам – това е:
„Яничари ходят, мамо,
от село на село,
мъжки рожби вземат, мамо,
яничари правят.
Взели, кого взели, мамо,
взели Стоила,
а Стоил си беше, мамо,
едничък на майка.
Плакала е много годин
Стоилова майка,
все за Стоил тя си мисли,
дребни сълзи рони.
Плакала е много годин,
три пъти по седем,
коси вече побелели,
очите й изтекли…“
Тъжна песен, вплела историята на народа ни, изпълнявана от Иван Пановски от Северна България, представител на Северозападния регион – с. Борован.
– Ти самият пееш ли народни песни?
– Пеех не само народни песни, но и стари градски и естрада. Бях и в училищен хор за школувано пеене, ръководен от покойната вече Руска Медарева. Тя ме откри като певец. После вокална група „Хармония“, тържества и т.н. А вече пет години се изявявам само в компания (смее се). Динамиката на живота си казва думата!
– Харесват ли ти песните на гениите от нашата – Северняшката фолклорна област? Умее ли да цени днешното поколение творчеството на великите Борис Машалов, Мита Стойчева, Иван Пановски, Марин Иванов, Лалка Павлова, Марин Дудински и много други, родени на север от Балкана? Имаш ли ти някоя любима от техните песни?
– Да, обожавам ги. Има едно завръщане към народната песен и танц, което ме радва. И на конкурсите виждаме и чуваме – излизат доста таланти, а и зачестяват севлиевските дарования. Яд ме хваща понякога, че не се изпълнява автентично, а насочеността на ритмите и изпълненията, които в момента чувам и виждам, са прекалено осъвременени. За музика е позволено, но за песен – не. Текстовете и музиката си имат своите закони. Не може да изпълняваш северняшка песен с тракийски ритъм. По този начин се бъркат слушателите и любителите, че и професионалистите най-много.
Всички имена, които изброи по-горе – и Мита, и Борис, и Марин, и Лалка, много повече са, но те оставиха толкова песни във фонда на радиото и телевизията, че заслужават изпълненията им да звучат по-често. Имат известни и неизвестни такива. Моят съвет към младите, които се явяват на конкурси – учете неизвестните!
– Творчеството на кои певци най-трудно си намерил? И по какъв начин точно събираш песните?
– Най-трудно намерих записите на народната певица от Граовско – Радка Алексова. Тя има не пет-шест песни, които са качени в интернет, а над 200 записани. Това е един цял живот – едно творчество, от народа – за народа.
Песните ги събирам от малък, т.е. 10-годишен бях – тогава бяха плочи, после касетки, видеокасети, дискове, мр3-ки. Всички записи от плочи и касети ги дигитализирах с помощта на приятели на фолклора от цяла България, за което им огромно благодаря! А сега записвам и по други начини (смее се).
– Можеш ли да кажеш коя е най-старата песен в архива ти и кой е изпълнителят й?
– Да, притежавам най-старите изпълнения. Едно от тях е на Вълкана Стоянова – 1936 г. е първият й запис, като 14-годишна – песента „Димитър кара гемия“. Имам и много други, но Вълкана си е Вълкана. Така казва Стоян Варналиев, най-добрият й ученик, а вече и един от най-големите народни певци на България. Той запази стила й на изпълнение. Доста се отплеснах (смее се).
– Какво е за теб фолклорът, какво ти носи?
– Фолклорът, песента, танцът ми дават пълно зареждане с енергия. Надявам се и за другите да бъде така – било изпълнители, било слушатели. Музиката ти дава това, което хора понякога не могат…
Костадин Гугов в едно интервю каза следното: „Обичайте народната песен и я пазете!“
– А има ли друга песен, която заслужава да бъде изпратена в космоса?
– Много са. Безброй са. Все хубави, все носещи наслада. Давам няколко примера: „Мама Елка буди“ на Борис Машалов, „Изпровикна се Стоянка“ на Мита Стойчева, „Майстор Манол“ на Олга Борисова, „Прощавай, либе Петрано“ на Недялка Керанова. Много са – и 100 дни да говорим, пак не можем ги изреди всичките.
– Според теб изучаването на народни танци трябва ли да бъде част от задължителната подготовка по физическо възпитание и спорт в училище?
– Абсолютно съм съгласен! Едно време учехме Дайчово, Еленино, Ганкино, Право, Копаница, Ръченица. Началото е важно, защото какъвто старт се даде – такъв би бил и завършекът. Нужно е да присъстват в училище, а и за младите е голяма радост да играят, поне така усещам и се радвам с тях.
– Какъв е начинът фолклорът да влезе в сърцата на младите? Например като „Притури се планината“ с модерен аранжимент или в рап песен?
– Аранжиментите могат да бъдат както и рап, рок, хип хоп, всичко, но да бъде изпята песента в традиционен стил. Има добри попадения и нека продължават!
– Смяташ ли, че попфолкът силно заглуши автентичния фолклор, или двата стила може да „съжителстват“?
– Не могат под един покрив да съжителстват добро и зло! Все едното надделява.
Същото е като сравня поп- фолкът, който предоставя лъскави клипове, но текстът – глупост, или пък клипът. А за фолклора ме е яд, че много певци и певици пеят без носии, а се виждат по-честичко деколтетата. Народната музика учи на мъдрост – не е порно!
– Много ли са неизвестните песни, създадени от народа, които не са записвани или издавани и разказват за някакво събитие от историята ни? Вече не по-малко от 150 години у нас са събирани фолклорни произведения. Богати ли сме духовно, благодарение на нашия фолклор?
– Много са, чакат, драги читатели, още над 200 000 песни да бъдат изпяти, преди това – разучени. Толкова много сборници, толкова материал, толкова текстове. Всичко чака новите откриватели. Българите сме богати духовно, но материалните принципи за съжаление надделяха при повечето от нас. Станали сме мързеливи, а толкова много работа има. За лев работи, без лев не стой! Дано станем този народ, който сме били преди! Но всичко започва от мен, теб и нас!
– Какво трябва да се направи, за да оцелее българският фолклор?
– Да се учи, да се играе, да се обича с цяло сърце от всички!
– Какво от живота и традициите в миналото може да пренесем в сегашния?
– Всичкото добро, което са изляли от душата си старите българи!
– Да си събирач на народни песни ли е твоята мисия, докога ще продължаваш?
– Ще продължавам, докато мога, докато остарея! Разчитам на Бог. А младите мечтаем много – стига да са хубави и стойностни идеалите, които следваме! На читателите пожелавам да слушат стойностна народна музика! В нея има лек!
СподелиTweetСподели
Вестник Росица

Вестник Росица

СвързаниПубликации

Кристияна Терзиева: “ПГ “Марин Попов” е училище, което подготвя младите хора за живота”

Кристияна Терзиева: “ПГ “Марин Попов” е училище, което подготвя младите хора за живота”

16.03.2023
Национален треньор създаде нов клуб по карате в Севлиево

Национален треньор създаде нов клуб по карате в Севлиево

14.03.2023
Наталия Стоянова: “Благодарна съм на моите приятели от Севлиево! До края на живота си ще благодаря на Небето за тях”

Наталия Стоянова: “Благодарна съм на моите приятели от Севлиево! До края на живота си ще благодаря на Небето за тях”

24.02.2023
Николай Григоров: „Част от габровските социалисти и симпатизанти искат оставката на ръководството на БСП“

Николай Григоров: „Част от габровските социалисти и симпатизанти искат оставката на ръководството на БСП“

22.02.2023
Исмаил Хаджихасан: Акцията на ДПС в помощ на пострадалите от земетресението в Турция беше много успешна, благодарен съм на всички, които дариха от сърце

Исмаил Хаджихасан: Акцията на ДПС в помощ на пострадалите от земетресението в Турция беше много успешна, благодарен съм на всички, които дариха от сърце

20.02.2023
Проф. Терзиев: “Иска ми се да пренесем мъдростта на умните хора на България, тя остава все още захвърляна някъде в ъгъла”

Проф. Терзиев: “Иска ми се да пренесем мъдростта на умните хора на България, тя остава все още захвърляна някъде в ъгъла”

14.02.2023
Следваща публикация

Севлиево и Нанхай ще си сътрудничат в сферата на икономиката, културата, туризма и медицината

Модерен Център за сигурност и защита на населението вече работи в Севлиево

Втори богат гроб разкриха на Хоталич

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  • Най-нови
  • Популярни
  • Коментирани
Благовещение в музея

Благовещение в музея

24.03.2023
В неделя местим стрелките на часовника

В неделя местим стрелките на часовника

24.03.2023
Утре, 25 март, е Часът на Земята, гасим светлините за час

Утре, 25 март, е Часът на Земята, гасим светлините за час

24.03.2023
Пиян водач се спаси веднъж, но втория път – затвор

Осъдиха счетоводител и аверите му, ръководили престъпна група за данъчни измами

24.03.2023
Пак дойде време за безплатни винетки

Облекчена процедура относно документите за безплатна винетка

13.01.2020
Жена загина от измръзване на път за хижа “Тъжа”, приятелят й беше спасен

Жена загина от измръзване на път за хижа “Тъжа”, приятелят й беше спасен

22.01.2021
Д-р Георги Шандурков: “Не допускайте там, където работите, да има човек, разпространител на вируса!”

Д-р Георги Шандурков: “Не допускайте там, където работите, да има човек, разпространител на вируса!”

06.11.2020
Работник пострада при трудов инцидент

Трагедия! Баща закла 2-годишното си дете

04.02.2021
Д-р Петър Капитански: “Искаме да предадем знанията си на млади колеги”

Д-р Петър Капитански: “Искаме да предадем знанията си на млади колеги”

7
Могат ли хората да бъдат символи? Ако да – един от най-значимите символи на с. Ловнидол е  Георги Николов Гализов (23.04.1909 – 14.04.1998 г.)

Могат ли хората да бъдат символи? Ако да – един от най-значимите символи на с. Ловнидол е Георги Николов Гализов (23.04.1909 – 14.04.1998 г.)

3
Пак дойде време за безплатни винетки

Облекчена процедура относно документите за безплатна винетка

2
Наши гимназисти с призови места в националния кръг на “Ключът на музиката”

Наши гимназисти с призови места в националния кръг на “Ключът на музиката”

2

Анкета

Как намирате града ни?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...

СИНЯ ЛАМПА

Пиян водач се спаси веднъж, но втория път – затвор

Осъдиха счетоводител и аверите му, ръководили престъпна група за данъчни измами

24.03.2023
Предават на френския съд дамяновеца, извършил сексуално престъпление

28-годишен севлиевец в ареста, стрелял по автомобил

22.03.2023
Внимание! Агресивни амбулантни търговци обикалят из селата, представят се за украинци

Откриха труп на 31-годишен на скалите край паметника на Рачо Ковача в Габрово

22.03.2023

Facebook

СЕВЛИЕВО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Последното изпълнение на живо на народния певец Илия Аргиров е в Севлиево

Последното изпълнение на живо на народния певец Илия Аргиров е в Севлиево

1 месец ago
150 години безсмъртие /ФОТОРЕПОРТАЖ/

150 години безсмъртие /ФОТОРЕПОРТАЖ/

1 месец ago
Поклон, сине на България!

Поклон, сине на България!

1 месец ago

ИНТЕРВЮ

Кристияна Терзиева: “ПГ “Марин Попов” е училище, което подготвя младите хора за живота”
Интервю

Кристияна Терзиева: “ПГ “Марин Попов” е училище, което подготвя младите хора за живота”

от Минка Минчева
16.03.2023
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • ВестникЪт
  • Екип
  • Контакти
  • Избори
Copyright © 2023 „РОСИЦА” ЕООД

No Result
View All Result
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт

Влезте в профила си

Забравена парола?

Попълнете формуляра, за да се регистрирате

Всички полета са задължителни. Вход

Възстановяване на парола

Моля въведете потребителското си име или email адрес.

Вход
error: Съдържанието е с авторски права.