В деня на библиотечните работници -11 май, крушевската библиотека получи дарение от около 200 тома книги. Сред тях има произведения на Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Ботев, Йордан Йовков, Димитър Талев и много други. Благодаря ви мили хора за жеста. Ръка, която дар дарява, никога не обеднява.
МИЛКА ДЕШЕВА
Библиотеката при читалище „Цвятко Иванов – 1919“ с. Крушево поздравява всички библиотекари в общината по случай 11 май – Световен ден на библиотечните работници с пожелание да бъдат здрави и все така борбени в съхраняването на книгата, това велико творение на човешката цивилизация.
Още на прага на т. нар. демокрация нещо, свързано с книгите, сякаш се срина. Много книги изведнъж се оказаха на бунището или в печката. В читалищните библиотеки, особено по селата, активността на читателите чувствително намаля. Заличиха се заводски, училищни, болнични библиотеки, а личните библиотеки престанаха да бъдат гордост за своите притежатели. И този стремителен падеж можеше да се превърне в истински крах, ако не бяха библиотекарите. Изправени пред Хамлетовата дилема да бъде или да не бъде книгата, те се превърнаха в истински нейни книгопазители, защитавайки същността на думата „библиотекар“ – латинска дума, която означава книгопазител. Силата на книгата е в умението й да влиза в интимна връзка със своя читател, нещо, което студеният компютърен екран не може да даде на своя ползвател. А майсторите библиотекари, за да привличат читатели, не е достатъчно да бъдат на „ти“ с библиологията – наука за книгите. Те трябва да бъдат и библиомани, тоест страстни любители и ценители на книгите, да следят новостите в книгоиздаването, да подреждат тематични витрини, да обслужват читатели, които си поръчват книги по библиомата. Както се казва, да превърнат библиотеката в любимо място за книги, хора и идеи.
Колко беден би бил духовния свят на човека без литературните герои, прескочили години и векове, създадени някога, вълнуващи днес, навярно и в бъдеще. Легендарните герои от старогръцката литература, както и Хамлет, Дон Кихот, малкият принц, Гаврош и Козета, вечният символ на любовта Ромео и Жулиета, Вазовите герои от „Епопея на забравените“. В женските образи може би всяка жена е откривала частица от себе си. Вълнуващи са и Талевата Ния със своя устрем към новото, Йовковата Албена, чиито единствен грях е красотата, Славейковата Гергана, истински символ на любов към семейството и вярата, Фани Хорн на Димитър Димов със своята обречена любов. Жени своенравни, борбени, богини не само на своето време, но и н а всички времена. А страстта към четене у малкия Ванка Жуков от „Моите университети“ на Горки, отдавна се е трансформирала в различни форми на забавления, селфита, страст към социалните мрежи и към една изпразнена от съдържание показност.
На почетно място в моята лична библиотека е Библията, първата в света печатна книга, отпечатана от Йоханес Гутенберг (1452 – 1455 г.). Тя е най-важната книга за християните, уникална за целия свят, върху която е изградена ценностната система на християнството. Писана в продължение на 1600 години, а началото е около 15 век пр. Хр., съставена от повече от 50 човека, тя е вече на 3600 години. Царе, юристи, професори, мъдреци, занаятчии, министри, рибари, овчари, лекари, свещеници, пророци са се трудили върху нейното съдържание, а мнозина християни и преводачи са отивали на клада или са хвърляни на дивите зверове, защото защитавали правото на Библията да е сред народите като вечната и богувдъхновена книга. В днешно време на бездуховност е добре да си припомним златното правило от Библията: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“.
Първата печатна книга с новобългарски езикови елементи е „Абагар“, издадена преди 370 години в Рим. Първата печатна книга на старобългарски език е „Стематография“, отпечатана преди 270 години във Виена и преведена от Христофор Жефарович. Тя има вече светско съдържание и дава информация за български и сръбски царе и светци. За нас, българите, тя е знакова и с българския герб, който след Освобождението е приет за държавен с Търновската конституция. Първата печатна книга на говорим български език е „Неделник“, издадена преди 215 години, а неин съставител е епископ Софроний Врачански.
Дълъг, труден и каменист е пътят, който е изминала книгата. И ако искаме да опознаем живота на хората преди нас, трябва да общуваме с хубавата книга. Така казва и Вазов: „Ако науката е светилото на един народ, то литературата е животът му“. А отец Боян Саръев изказва тъжната мисъл, че България е стигнала до дъното на бездуховното и може би книгите ще се окажат онова спасително въже, което ще ни издърпа нагоре, в едно друго царство, в което шества морала. Затова ще ни помогнат и книгите на успели съвременни български писатели и поети, като Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова, Георги Бърдаров, Теодора Димова. А кой би искал да влезе в обувките на Плюшкин и да се барикадирва с излишни вещи, нужни и ненужни. Вместо харчове за тях, защо да не си позволим и да си купим някоя книжка, въпреки високите цени.
Зареждане ...
