Отново за идеята язовир „Ал. Стамболийски“ да снабдява Севлиево с питейна вода

РУЖА ЛЮБЕНОВА
„Областният управител Людмила Илиева подема кампания водата от язовир „Александър Стамболийски“ да се ползва за питейни нужди на териториите на две области – Велико Търново и Габрово“, съобщиха на 8 юни т. г. от пресслужбата на Областната управа във Велико Търново. Причината за тази кампания е все по-задълбочаващия се недостиг на питейна вода в населените места и общините, които пряко граничат с този язовир – община Севлиево, община Павликени и община Сухиндол (последните две – на територията на Великотърновска област). В момента в тези общини има недостиг на чиста вода, а най-големият язовир в областта – „Ал. Стамболийски“, е под управлението на Националната електрическа компания и водата, т. е. скъпоценния му ресурс, се ползва само за добиване на електрическа енергия и напояване, мотивират се от Областната управа във Велико Търново. В момента язовирът обслужва три ВЕЦ-а.
За кампанията си Людмила Илиева е съобщила по време на форум за подобряване качеството на водата в река Дунав и нейните притоци. Срещата се е провела в община Горна Оряховица с участието на изявени специалисти – чл. кор. Екатерина Бъчварова, директор на Института за изследване на климата, атмосферата и водите – БАН, проф. Емил Бурназки и доц. Галя Бърдарска, общински съветници и кметове на населени места, представители на институции и организации, свързани с опазване качеството на водите.
„Разумното управление на наличния воден ресурс е не по-малкото отговорно и значимо от изграждането тепърва на такива ресурси. Аз подемам една своеобразна кампания, за да може да се стигне до крайния резултат – ресурсът да се ползва разумно и за по-широк обществен интерес“, обяснява Людмила Илиева.
„Това предложение идва точно навреме. В момента се правят прединвестиционни проучвания за подобряване ВиК инфраструктурата на обособена територия ВиК Габрово. Там най-горещата точка е Севлиево, където има много проблеми не само с водоснабдяването, но и с качеството на водата“, посочва доц. Галя Бърдарска от БАН.
Идеята язовир „Ал. Стамболийски“ да стане питеен, не е нова. През януари т. г. инж. Димитър Владов, управител на водоснабдителното дружество „ВиК Йовковци“ съобщи, че в края на 2021 г е внесъл предложението си до Асоциацията по ВиК язовирът да се ползва и за питейни нужди. Към него трябва да бъде изградена пречиствателна станция, а водата ще стига по гравитачен път в четири общини – Свищов, Павликени, Сухиндол и Севлиево.
Ако язовир „Ал. Стамболийски“, чийто собственик сега е НЕК, промени статута си, на много места ще бъде забранен риболовът, а къмпингуването ще бъде ограничено. Идеята да стане питеен среща и противници. „Знае ли управителят на ВиК „Йовковци“ каква е денивелацията между основата на яз. „Ал.Стамболийски“ и резервоарите на гр. Севлиево,а за гр. Елена да не говорим. Има ли си на представа колко помпени станции трябва да се построят и колко ще струват?“, пита един от тях, а друг допълва, че реките в Севлиевско са силно замърсени от заводи и бита. „Вижте първо Росица откъде минава и край колко замърсители!“ А трети смята, че промяната на статута на язовира ще е много трудна работа, защото „първо някой трябва да се пребори със собствениците на ВЕЦ-а. От години язовирът се точи постоянно заради този ВЕЦ, а реката след язовира е в ужасно състояние…“.
Според справочниците, общата дължина на язовира от началото му при село Кормянско до изградената язовирна стена до с. Горско косово е 18 км. При построяването му са прихванати водите на реките Росица и Видима. Изграден е на мястото на някогашното село Бара, чиито жители са преселени. Язовирната стена е строена по германски проект отпреди Втората световна война. Строежът започва през 1940 и завършва в края на 1954 г. По време на строителството при трудови злополуки загиват 103 души.