МИЛКА ДЕШЕВА
Крушево се казва
нашето селце.
От самолет прилича
на птиче гнездице.
Аз родина го наричам
и много, много го обичам.
Няма да е преувеличено ако кажем, че първото издание на „Крушево Фест“ ’22 г. се превърна в събитие номер едно в културен план в община Севлиево. Подготвян дълго, старателно и прецизно, организирано от Цоньо Илиев Цонев от с. Крушево, бивш участник във „Фермата 7“, Община Севлиево, „Гражданско сдружение за Севлиево“, Читалище и Кметство с. Крушево, този небивал по рода си своеобразен фестивал се увенча с успех и изпълни с много емоции както организаторите, така и гостите.
16 юли, събота, 12 часа по права пладня, местността Високата чука, която е с надморска височина 546 м, девствена досега, се огласи от шум на коли, гласове на хора, детска глъч и… музика, за която вече се беше погрижил диджей Дани. Хората бързаха да се настанят под разпънатите чадъри и шатри, под някой сливак, пък и по-предвидливите набързо извадиха свои чадъри, маси, храна и се подготвиха за един своеобразен увеселителен пикник. Че беше горещо, горещо беше, но пък и лек ветрец от време на време приятно полъхваше и разведряваше въздуха. А нашият Цоньо, весел, усмихнат, леко напрегнат, притичваше ту до скъпите гости, фермерите, ту до някой познат или до водещата, а сините му очи, в които се къпеше юлското небе, сякаш бяха събрали цялото щастие на случващото се.
И ето че по микрофона звучи авторско стихотворение, посветено на родното Крушево. Кратки поздравителни слова от кмета инж. Илия Илиев, от Цоньо Илиев и на голямата поляна са вече танцьорите от ТА „Развитие“ с ръководители Весела и Йордан Йорданови, чиито изпълнения отвориха портата към големите хора, които са и идеята на фестивала.
„Усетихте ли диханието на земята под краката на младите танцори, доловихте ли тръпката, че тази земя отново е жива? Такава, каквато е била преди около 200 години, когато крушевските моми, булки и ергени по три дни са празнували хубави празник Великден с хора и веселби. Гайди ручали, тъпани биели, весели мелодии огласяли местността. А Чуката, където се намираме, е било едно от най-предпочитаните хорища (място за хоро) от крушевци. Днешният фестивал има своя мисия, която е в ръцете на младите. Нека те, младите, да поливат корените на дървото, наречено Крушево, да се трудят и милеят за него. И да се веселят, възстановявайки и съхранявайки една от най-хубавите традиции в българската народопсихология – фолклорът, в частност хората“. С тези встъпителни думи водещата Светла Георгиева даде старт на богатата програма, подготвена за гостите на фестивала.
На сцената са вече домакините – група за изворен фолклор при НЧ „Цвятко Иванов – 1919“ с ръководител Ибрям Салиев, която запя „Хоро се извило“. За кой ли път своето високо професионално ниво показаха певците и певиците от фолклорната група към НЧ „Васил Левски – 1900“ с. Горна Росица с ръководител Станчо Кържин. Техните песни бяха поздрав за Мюмюн Салибрям Халил от с. Крушево, построил красива чешма по пътя Севлиево – Младен. За Цанко Христов Бенков от с. Крушево, който 18-годишен се записва в сформирания към читалището през 1955 г. танцов състав, а днес вече на достолепна възраст, само ще се наслаждава на хорото. Прекрасните песни на гостите от село Горна Росица бяха поздрав и за спонсорите на фестивала, както и за младите крушевци, които дни наред работя за прокарване на път до Чуката, подходящ за движение на колите, окосяват мястото, балират сеното, а балите, покрити със стари черги се превръщат в оригинални места за сядане.
Казват, че светът е оцелял, защото е играл, или защото се е смял, или и двете. И затова към хумореските на Мария Маркова от с. Дамяново никой не остана безразличен. А водещата умело продължаваше да вмъква детайли от богата история на селото, чието възникване е някъде към средата на 15 век. Вървейки по пътеката наречена „напредък“, добри християни, крушевци, още през 1862 г. построяват само за две години свой храм. През 1926 г. в центъра на селото се издига новата мелница, а пет години по-късно, през 1931 г. голямо двукатно училище отваря врати. През 1945 г. внушителната сграда на читалищния дом дооформя площадното пространство.
А на сцената вече чуруликат славейчета, звънят звънчета, сладкопойни чучулиги извисяват медени гласчета. Слаби са всички тези определения за малките таланти на Пламен Пенчев, ръководител на група „Звънче“, и за даровитите деца на Цветина Минева. Учейки се на любов към народната песен, тези деца изграждат у себе си едно самочувствие на съхранители на българското. „Моята песен Недо ле, Недке, хубава е, Машалова“, ми заяви с чувство на гордост малкият Виктор Ванков. Не е възможно на събитие от такъв характер на бъде пренебрегната фолклорна легенда като Борис Машалов, напуснал този свят само на 48 години, от чиято кончина наскоро бяха отбелязани 60 години. Силно аплодирана беше младата певица Мерал Салиева за изпълнението си на Машаловата песен „Засвирили са, Дойно ле“.
А мома Яница, като истинска крилата фея, не знае умора. Здрависва се със зелената широколистна и иглолистна гора, естествен декор на това сакрално място, забавлява се с децата на батута и току се хване пак на хорото, това триредово самодивско хоро, което не спираше. Тайнствена комисия, скрита някъде, не спира да наблюдава играчите и резултатът не закъснява. С грамота и бутилка вино бяха зарадвани четиригодишният Калоян Колев, като най-малък участник на хорото, Дафин Паскалев, като най-постоянен и атрактивен играч, и 87-годишната Иванка Кънева от Крушево, като най-възрастен играч.
За всичко, до най-малките подробности, се бяха погрижили организаторите. Скара, бира и безалкохолни напитки, казанлъшки понички, сладолед, варена царевица, водоноска, химически тоалетни, места за отпадъци, а настроението го създадоха участниците в програмата. С „Един монах“ младата утвърдена певица Гала Ботева задоволи и най-изисканите вкусове и на най-младите.
Колкото са били миролюбиви крушевци, толкова са били непокорни и борбени. През 40-те години на миналия век селото се превръща в истинско страшилище за местната и околийската власт, която му приказва името Малкият Сталинград. А един англичанин – Джонатан Тейлър, който вече 15 години живее със съпругата си Никола, музикант рокаджия, поздравява гостите на фестивала с „Песен за крушевските партизани“ и „Песен за българската ракия“. С химна на Странджа „Ясен месец веч изгрява“ странджанският славей Жечка Сланинкова открива своята концертна програма, която продължава до късно през нощта. Хората харесват песните й, повечето от които са хороводни. До късно през нощта Високата чука е огласяна от песни, защото както се казва, песен синор няма! Хоро не остарява! Весело ли е лицето, леко е на сърцето! А когато денят изтощен от емоции, лека полека угасва на запад, лумва фестивалният огън. Веселите му пламъци осветяват щастливите лица на насядалите покрай него млади хора, а горе в небето прекрасни гроздове от разноцветна заря се пръскат и изчезват накъде над върховете на кротналата се гора.
Младите! В техните ръце е всичко. Те, младите, трябва да развят знамето на духовния живот в селото и да пътят като скъпоценни камъчета най-ценните традиции на своите предци, с които България показва лицето си пред света. А това са българските песни и танци.
Каквото е било, пак ще бъде.
Каквото се е правило, пак ще се прави.
Песни са се пели и хора са се играли.
И така ще бъде! Да бъде!
Зареждане ...
