Кристина Сидорова е родена в Габрово на 24 април 1981 г. По образование е инженер и икономист. Завършила е Езикова гимназия “Екзарх Йосиф I” в Ловеч, специалност комуникационна техника и технологии в Техническия университет – София, и магистратура “Стопанско управление” в ТУ – Габрово. От 2013 г. до 2017 г. е председател на ОбС на БСП в Габрово, по същото време е общински съветник в групата на социалистите в града. Народен представител е от ПГ “БСП за България” в 44-ото Народно събрание.
Тя беше номинацията на социалистите от Габровски избирателен район за водач на листата на предсрочни парламентарни избори за 45-тото Народно събрание. Но ръководството на партията не се съобрази с техния вот и за водач на листата беше определен Крум Дончев. Той не спечели доверието на габровските социалисти и за първи път Седми избирателен регион остана без представител на БСП, не само в 45-тото, но и в 46-тото и 47-то Народното събрание. В момента Кристина Сидорова е областен управител на Габровска област в служебното правителство. Ще се върне ли отново в активната политика и какви са уроците от нея? Отговорите в интервюто за в.”Росица”.
-Как изглежда животът на Кристина Сидорова извън политиката?
-Прекрасно! Една година ми трябваше, за да видя живота по друг начин, а не през призмата на политическите процеси и, макар че и сега по някакъв начин съм част политическите процеси, в качеството ми на областен управител. Но днес аз всъщност изпълнявам решенията на политиците, и някак си политиката отстрани изглежда доста по-различно от това, когато си вътре……
-Т.е. когато изпълняваш политиките на тази политика?
-Да, това което дълги години си предлагал, трябва да го прилагаш и виждаш, че част от предложенията не са най – рационалните. Но в стремежа си и в убедеността си, че твоите идеи са най-добрите, понякога се допускат и грешки.
-Имате ли случаи, в които сте мислила, че това, което е било прието в Народното събрание за добро, при изпълнението му не е дало добри резултати?
-Да, има, и то не едно. Има много неща, за които съм вярвала, че ако се реализират, ще бъдат в полза на обществото и в момента, в който са станали реалност, се оказва точно обратното. И си признаваме. Трудно е да си признаеш грешките, но за тази година и половина успях да видя в моя политически опит от 15-16 години грешките, които съм допускала и искрено съжалявам.
-За какво например?
-Съжалявам за част от агресията, която съм използвала спрямо опонентите ми. Съжалявам, че понякога принципната критика е излизала като личностна критика. Съжалявам за битки, които не съм довела до край, защото съм се огънала, отказвала съм се. Искрено съжалявам и за хора, които съм обидила, а не са заслужавали. В стремежа си да докажа една политическа формация, аз съм обиждала личности, за което много съжалявам.
-Вие сте извън политиката по принуда или защото не се съгласихте с идеите на ръководството на БСП?
-Не. Аз съм по собствено желание извън политиката. След изборите, през месец април, 2021 година, моите идеи за БСП и за България се разминаха с идеите на ръководството на БСП. И реших, че е време за почивка. Продължавам да съм член на Националния съвет на БСП и ме вълнува това, което се случва вътре в партията, но категорично вече не съм активна политически, в този смисъл, в който бях преди – да защитаваш на 100% и да се вълнувам от това, което се случва в партията. Боли ме от резултатите на партията, виждам изключително качествени хора, които са се отдръпнали. Част от действията, които в момента извършва ръководството на партията, категорично не ги одобрявам. Винаги за мен БСП е била партия на свободата, на свободата на изказа, на свободата на мислене, носител на социалното, но през призмата на свободата. В момента тя не е такава.
-Това нещо започва да се вижда и в други партии. Какво става вътре в партиите, за да се случи това?
-Може би партиите, като всяка една обществена организация в страната, страда от липсата на истински лидери, на хора, които могат да се вслушат в опозиционното мнение. В целия политически спектър имаме партии с изключително послушни хора в близкото обкръжение на ръководството. И смятам, че това е един от проблемите на обществото ни. Не чуваме градивната критика. Ние смятаме този, който ни критикува за враг и гледаме да го отстраним. И заобикаляйки се само от хора, които ни хвалят, стигаме до ситуация, в която се самозабравяме, от която страда политическата среда. Загуби се общността, общите идеи, общите каузи, възможността да си говорим. Дори и партии, които са опоненти, да говорят и да дебатират. Девалвира и Народното събрание като институция, принизени са общинските съвети, успяхме да обругаем политическото си председателство по невъзможен начин и да стигнем до ниво да нямаме доверие в нито една институция, в нито едно политическо лице. „Политика“ стана много мръсна дума в България. И сложихме всички политици под общ знаменател, което няма как да е така. И което не носи никакъв позитив на обществото. Политиката като понятие е и цветето, което се продава в градинския център, защото някой е осигурил възможност да съществува тази фирма, политика е и здравеопазването и образованието.
-Това са политики за изпълнението на голямата политика, но някои политиканстват малко повече, не мислите ли?
-Много политиканстване, много популизъм…
-Мислите ли, че това е в името да си на власт, да се харесваш, за да си някъде по върховете?
-Такова е и моето усещане, търси се харесване на всяка цена. Скоро си говорихме с приятели, които са били част от политиката на България, защо не можаха да се случат големите реформи в страната. Точно поради тази причина, защото всеки иска да се хареса, всеки мисли от избор до избор, а не мисли дългосрочно, за бъдещето, да направи такава реформа, да, може в следващата една година да не се хареса на някакви хора, но в следващите десет години тази реформа да даде резултати. Примерно сектора „Здравеопазване“ да бъде адекватен на ситуацията, сектора „Образование“ или сектора „Социално подпомагане“. Няма, няма желание за кардинални реформи и това е много тъжно.
-От кардинални реформи се нуждае и една такава организация като БСП. Може ли да се каже, че вие по-младите членове на тази организация сте опозицията, носителите на новите идеи и точно това ви разделя от другите?
-Оказа се, че във вътрешната опозиция, така наречена, има хора от всички поколения. Както има и в ръководството на партията, част от всички поколения. Тук делението не е на млади и стари, делението е на хора, които искрено милеят за бъдещето на БСП, които успяват да видят, че има проблеми и да го кажат на глас.
-От коя социална група са тези хора? Дали това са хора, които през всичките тези години са се облагодетелствали по някакъв начин или са работили единствено за силата и авторитета на БСП?
-Няма такова разделение. Например има един Румен Овчаров, който години наред е под прожекторите и по някакъв начин е в ръководството, директно и индиректно, и отсреща има един Крум Зарков, който е първо поколение социалист, който е бил народен представител, може да е наследствен социалист, но не е наследствен партиец. Различни са двете групи, и в двете групи има изключително качествени хора, но се загуби моментът, в който тези две групи да си говорят. Това е проблемът на БСП в момента. Ние не можем вече да си говорим. Ние не се харесваме и не знам, как ще намерим тази обща нишка, която ни свързва, естествено това е БСП и идеята за социална България, за справедлива България, но обидата и от двете страни е много голяма и тя трябва някакси да бъде преодоляна.
-Къде е Габровската областна организация в разделената БСП?
-Не мога да кажа. Не знам, къде е в момента, пак казвам в последните месеци и предвид поста, който заемам, това, че ние отговаряхме за честно провеждане на изборите, съм се стремяла да бъда достатъчно отдалечена от абсолютно всички политически субекти в Габрово.
-Питам, защото години наред Габрово си е имало Габровски народен представител от БСП, т.е. БСП е предлагала хора от региона, а сега се спускат отгоре, независимо от кой край на България?
-Да, и освен това БСП винаги е имала депутат. Това е много тъжно, че вече три избора подред ние не можем да излъчим народен представител. Габровските социалисти приемаме това с болка. И когато вече веднъж нямаш народен представител, претръпваш и втория път казваш: “Видяхме, че може и да нямаме“, и няма мотивация, няма енергия. Знам, как сме правили кампании едно време, колко енергия е имало, какви големи отбори сме били. Сега са достойни хора със своите качества, но не успяха да грабнат нашите съграждани.
-Какъв е изводът Ви от политиката?
-Изводът ми от политиката е, че могат да се направят много добри неща, че политиката наистина е като наркотик. Влезеш ли веднъж в нея, няма излизане. Тя винаги те вълнува. Когато отстояваш своите ценности и своите разбирания, трудно намираш своето място. В българската политика можеш да се реализираш много успешно, ако свикнеш да правиш компромиси и си послушен. Аз послушна не съм била, освен като дете в училище.
-Бихте ли се върнала в активната политика или….?
-Все още не. Имам други планове. Имам нужда да се отърся от всичките тези години, в които животът ми се въртеше около кампании, срещи, около това да работиш за една политическа партия. Имам нужда от нещо различно. Към момента не. Няма да участвам в следващите избори.
-Вие вече не сте в реалната политика, но като че ли спечелихте приятелства – правя извод от постовете и коментарите в мрежата?
-За приятели не знам, но добри познати и уважението на много хора – да, за което съм щастлива. Защото това е оценка за мен и за моя труд, за всичко което съм правила до момента,защото съм го правила със сърце и съм вярвала в каузите, които съм защитавала. Но човек има нужда от някаква дистанция, някаква почивка, да погледне настрани, да се отърси. Може би ще дойде момент, в който отново ще се върна, не знам. За момента обаче не планирам.
-Как приемате тези хора, които не успели да да се доберат до високите постове в политиката а след това сменят партията?
-Не бих си променила партията, не мога. Аз съм отишла съзнателно там със съзнанието, че тази партия и тези идеи, са моите идеи.
-А Вие приемате ли новите партии, които продължават да се създават? Вярвате ли, че те могат да направят управлението на държавата по-добро?
-Не. Проба, грешка и спираме до тук. Смятам, че не сме толкова голяма държава, можем да си изберем хора, които са доказали, че могат, и да се обединим около тези хора, които могат. Шест милиона и половина, не виждам никакъв проблем държавата ни да бъде прекрасно място за живот.
-Какво бъдеще предричате на БСП, при положение , че една част от членовете отиват в нови политически организации, като “Български възход”, “Възраждане”…?
-Тъжно и болно е, че хора, с които сме били заедно като една Мая Манолова, Татяна Дончева, това са хора, които част и то от знаковите лица на БСП. Болно като виждаш, че хора, които са гласували дълги години за БСП, вече не я припознават, и това е една камбана, която казва: „Има някакъв проблем в БСП! Намерете начин да го решите, за да стане отново предпочитана българска партия, защото само преди 5 години, вие имахте милион гласове.“ Но тогава в нашите листи имаше хора като Иво Христов, Тома Томов, Елена Йончева, имена, които сами по себе си, са доказали се личности. Загубихме тези авторитети, които някога бяха с БСП, просто ги няма. Партията успя да се обезличи.
-Сега г-жа Нинова се определя като лидер на партията. Но има ли други достойни хора, които биха събрали партията?
-Убедена съм, че има. Не един човек. Мога да цитирам имена на прима виста – Костадин Паскалев – доказан професионалист, Дора Янкова, Крум Зарков, който виждаме за кратко като министър на правосъдието какви неща направи. Има хора, но всичките те са определени като вътрешна опозиция. Има хора, които могат да преведат през този труден период партията, да и върнат достойнството.
-Кои са уроците от разочарованията Ви в политиката?
-Уроците, да не изневеряваш на себе си и това, което кажеш да го направиш и да не се самозабравяш. Да бъдеш близо до хората. Винаги да има някой, който да те приземява. Ако те е страх от опонентите, да не влизаш в политиката. Там е за смели хора. Ако има повече смели хора, нещата ще са по друг начин. Но най-важното е някой да те държи здраво стъпил на земята, и да ти напомня, че ти си тук временно, за малко, пък ако успееш да помогнеш на някой – ок, но да не навредиш на никой.
-Вас кой Ви държи здраво на земята?
-Семейството, приятелите.
Зареждане ...
