Силва Василева е завършила българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, медии и реклама във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и библиотекознание в Държавния библиотекарски институт. Повече от 25 години работи в сферата на библиотеките и библиотечното дело последователно в родния си град Ихтиман, в Русенския университет „Ангел Кънчев“ и в Регионална библиотека – Русе. Срещите и съвместната работа с редица съвременни автори, творци и научни специалисти я насочват към редакторската дейност. Днес е заместник-директор в едно от големите средни училища в Русе и наред с преподавателската си работа често посяга към разработки на собствени материали и интерпретации за позабравени и „изпаднали“ от образователните програми автори, творби и проблеми, сред които акад. Михаил Арнаудов, Змей Горянин, Пеньо Пенев, Станка Пенчева, Фани Попова-Мутафова и др.
Разговор със Силва Василева – ключов лектор на Международната научноприложна конференция „Регионално развитие, културни коридори и медии“, 7-9 септември 2023 г., гр Севлиево, която организират регионален вестник „Росица“ – Севлиево, Технически университет в Габрово и Регионален исторически музей – Габрово. Форумът е под патронажа на Министъра на културата – г-н Кръстю Кръстев, Кмета на Община Севлиево – д-р Иван Иванов, Кмета на Община Габрово – г-жа Таня Христова и Областния управител на област Габрово – г-жа Мария Башева.
– Г-жо Василева, Вие сте един от ключовите лектори на Международната научноприложна конференция „Регионално развитие, културни коридори и медии“, която ще се проведе в началото на месец септември в Севлиево. С какво Ви провокира темата да участвате във форума?
-Провокираха ме хората – енергията им, техният стремеж и отдадеността им да работят за промяна на средата, в която живеят. Провокира ме желанието им да бъде направено нещо и то да бъде направено, следвайки най-добрите стандарти. Разбира се, че ме провокира и темата. Тя дава възможност да се намери мястото на литературата, която винаги е била част от живота ми, в една цялостна програма за развитие на даден регион. А оттам до изграждането на успешен модел, който да бъде следван и от други градове и общини, е въпрос на желание и целеустременост да запазиш, но и да представиш в най-добра светлина това, което притежаваш и по този начин вдъхнеш нова сила, нов живот и на други места.
И тук бих искала да направя едно въвеждащо уточнение, защото много често „културен коридор“, „културен маршрут“ и „културен туризъм“ се използват като синоними и заместители.
Понятието „културен коридор“ е лансирано за пръв път през 1974 г. от румънския учен, академик Разван Теодореску, и характеризира един специфичен феномен на Югоизточна Европа, а именно – традиционните териториални направления в региона, по чието протежение циркулират културни ценности, идеи и иновации в единни и непрекъснати връзки, влияния и взаимодействия. То неслучайно възниква именно във връзка с Югоизточна Европа, която е кръстопът на цивилизации, религии, отношения и взаимовръзки през вековете. В резултат от всички досег и проникване на култури през годините в региона са се формирали териториални оси на вековни отношения – жива памет на живелите тук цивилизации и здрава връзка между народите, които го населяват и това именно са културните коридори.
Културният туризъм е онова прагматично осъществяване на съхранената в културните коридори памет, от която могат да се родят много нови идеи. С известно намигване към нас проф. Тодор Кръстев нарича културния туризъм „рожба от брак по сметка, между –Културата и Туризма.“ Ето защо тенденциите за развитието на културния туризъм от своя страна до голяма степен отразяват тенденциите за ролята и на културното наследство, и на туризма. А литературата и изобщо словото е онази сплав, която изгражда мостовете в културните коридори. Благодарение на словото и на словесността ние можем да разчитаме посланията на предците ни, независимо дали сме техни преки или не наследници, да отправяме своите послания към бъдещето или към други участници и не на последно място – да се „чуваме“.
– Темата на Вашия доклад е „Литература и културни коридори – културен туризъм и култура на туризма“. В него Вие представяте знакови за българската литература имена, свързани със Севлиево – Мара Белчева, Фани Попова-Мутафова и др. Как това ще помогне за включването им в цялостната концепция за развитие на туризъма в региона?
– Културата на всеки регион е възможност туризмът да се превърне в устойчив фактор както за привличане на туристически поток към определен регион, така и за експорт на култура и научно познание извън пределите на региона, а защо не и на страната. Според Международната харта за културен туризъм на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места от 1999 година културният туризъм е вид туризъм, който използва като ресурс наследството, което включва културните и природните ценности на региона, съхраняващи колективната памет на обществото. Културният туризъм е поделен между два специфични вида туризъм: културен, в чиято основа е интересът към културно-историческото наследство и многообразието на живата култура, и природен, който е ориентиран към природната среда. И макар на пръв поглед различни, тези два вида туризъм на практика използват едно и също общо поле на действие, а именно – природните територии, богати на културно наследство. Литературният туризъм възниква тогава, когато авторите или техните произведения са толкова популярни, че хората са привлечени или от онези места, свързани с твореца като родно място, дом, в който е живял, място, на което е пребивавал, дори и това да е само легенда. Провокация за литературен туризъм са и местата, които са свързани с текстовете и героите на съответния автор. Това може да включва неща като посещение на паметна плоча, посещение на място, където авторът живее или е живял, мястото, където се развива действието на романа, или маршрута, изминат от измислен герой. Посещението на тези места изпълва със съдържание пребиваването на даден посетител на определено място и не на последно място, позволява на една образована, любопитна като отношение към света и готова да приеме предизвикателства и изживявания публика, очакваща да взаимодейства с авторите, на които се възхищава, да види или докосне предмети или сувенири, свързани с писателя или с неговите произведения. И всичко това е свързано с въпроса, който ми зададохте как културният ресурс може да се включи в цялостната концепция за развитие на региона, в частност – на туризъма. Само че се изисква още една стъпка, а именно – културното наследство, с което регионът разполага, да не остане само на ниво посещение. Защото ако остане само на ниво посещение, то каузата „печеливш културен туризъм“ е изгубена. И в това е именно сърцевината на тази тенденция, зародила се преди повече от четири десетилетия – че само посещение не е достатъчно. Много по-важно е да се потърси изживяване, съпричастност, мотив да накараш посетителя да дойде пак или да насочи някой друг по този маршрут. Сега навярно част от читателите ще си помислят, и то с пълно право, ама за това се изискват много инвестиции. Което е и не е съвсем вярно. Да, да направиш интерактивен музей на Мара Белчева, в който да те посрещат гидове, облечени в дрехи от нейната епоха, да сервират напитки в сервизи от онова време, а с помощта на съвременните технологии да се пренесеш във вила Белависта на брега на езерото Брунате и съпреживееш и любовта, и мъката на тази толкова красива и талантлива жена – за това безспорно се изискват средства. Но да разкажеш с любов и отношение за знакови места от твоя град – това не изисква толкова много, а повярвайте ми – носи своята печалба. И затова могат да допринесат всички тези местни личности, които познават от първо лице културния живот на града или на региона. Сигурна съм, че те могат да представят литературната история и съвременност на своя град така, както малцина други биха го направили. Съществуват литературни клубове, местни поети, ученици с интерес в областта на литературата – те са онзи безценен капитал – умствен капитал, капитал на духа, който няма да бъде ходеща брошура, а човек, разказващ с отношение за утвърдените свои предвестници. И това може да е първата стъпка към по-голямата цел – нови възможности за развитие на региона.
– Научните форуми безспорно имат своя съществен принос за развитието на науката, но този в Севлиево, който се провежда за първи път, има и своя приложен характер, според Вас с какво той може за помогне за регионалното развитие?
– Целта на научните форуми, дори и на този, който е с доста голяма практическа насоченост, не е да събере тълпа от поддръжници, а да даде насоки и изведе онези полезни практики, които да бъдат катализатор за развитието на региона. Извън официалната част и представянето на докладите, една научна конференция е възможност да се проведат десетки неформални разговори, дискусии, обмяна на опит, което от своя страна е възможност за много повече идеи и реализирането им. Част от тях ще се превърнат в реалност, други ще бъдат забравени, а трети ще изчакват момента, в който някой някъде ще се подсети, че тук, на конференцията, нещо е чул, прочел, видял и това ще му помогне да развие идеята си. Тези срещи отварят много врати. И се сещам как преди няколко месеца ми разказаха как неправителствена организация от град на река Дунав са си намерили партньор от Дания, като им разказали за пътуването на техния знаменит детски писател Ханс Кристиян Андерсен по Дунава, как се предполага, че е слязъл на Дунавския бряг и това общо нещо, та ако ще и да е легенда, е отворило вратите за включване в проекта на партньорската организация. Така културата освен изкуство се превръща и в инструмент, който познаващите го могат да използват. Много по-лесно е когато има нещо общо между партньори, то да бъде първата крачка в съвместната им работа. Не е случайно, че културата и спортът са най-добрите посланици на политиката, която вече има отговорностите и задачите да реализира икономики.
Акцент в моя доклад са знакови имена от този регион, както и за България, като Мара Белчева, Фани Попова-Мутафова, Пеньо Пенев, Иван Андрейчин, Ран Босилек, а също така и на съвременни автори – Димитър Васин, Мария Тотевска. Засяга се и немаловажната роля на местните медии, като всички те бъдат представени от гледна точка на възможността литературата да се утвърди като фактор за развитие на региона. Защото смятам, а и практиката е доказала, че инвестициите в духовни ценности могат да носи и материални блага. И това мисля, че е и една от целите на форума. Да потърси пресечните точки между съхраненото богатство в културните коридори и настоящето от гледна точка на визията за бъдещето на региона. Именно поради това смятаме похвално усилието както на организаторите, така и на кметските екипи на двете общини и на Областта – да инвестират сили и енергия във възможността за запознаване с това, което се създава на местно ниво. И в тази връзка, запознавайки се с изключително богатата и разнообразна културна и социална програма, която организаторите са подготвили, смея да твърдя, че осъществяването ѝ вече е апробиране как би изглеждал един цялостен културен продукт, какво могат да включват културните пътища в една териториална мрежа, така че туристическите потоци да се регулират гъвкаво и вместо ограничен брой единични дестинации, които претоварват само определени, добре познати вече обекти, да се предлага мрежа от дестинации, които насочват и разпределят равномерно туристическите потоци, както и какво допълнително като изживяване може да се предложи, защото наред с културния туризъм вървят поклонническият, кулинарният… Отново се сещам за едни пример, когато нарасналото търсене на литературен туризъм е довело до бързото разрастване на семейна ферма, за която се твърди, че е прототип на имението Дройда от „Птиците умират сами“ на Колийн Маккълоу. Именно програмата ми даде надежда да мога да видя възможностите за развитието на регионалния литературен туризъм.
Представянето на местното културно богатство от хората за хората е добре познат инструмент, с помощта на който обектите на културния туризъм да придобият онази принадена стойност, която да осмисли опазването и съхраняването им.
– Къде откривате бъдещото развитие на идеите и проектите, които се очаква да бъдат обсъждани на предстоящия форум?
– За някои от тях вече споменах, естествено от гледна точка на това, което е в рамките на моите компетенции. Създаване на привлекателни културни маршрути, базирани на изживяване, надграждащи познанието. Въвличане на хората в представянето на живия културен продукт. В читалищата, в музеите, в библиотеките, в архивите, в галериите работят хора, посветени на тази кауза. И не е необходимо невъзможно много, за да бъдат привлечени като част от каузата „регионално развитие“, като приложим натрупания опит, който представлява капацитет – техните познания, контакти, гледна точка.
Виждам възможности в създаването на работещи механизми за популяризиране на регионалното културно наследство, на думи, характерни за региона. Очаквам да бъдат привлечени можещи хора.
Това, което ми дава не просто надежда, а увереност, че нещата ще се случат и форумът е само начало, са Плановете за интегрирано развитие за периода 2021 – 2027 г. и на Община Габрово, и на община Севлиево, където са заложени мерки за развитите на културата не просто на хартия, а и на дело. Изключително показателна в това отношение е визията за развитие на региона, която Община Габрово извежда: „Габрово – зелена, иновативна и достъпна община, със силна икономика, богато културно наследство и устойчив туризъм, отворена към хората“.
Форуми от подобен мащаб са възможност за привличането на качествени партньори, които да спомогнат за реализирането на този план, а също така и за разработване на приложими идеи и включване на участниците в бъдещи регионални, а защо не и на международни партньорски мрежи. Интердисциплинарният подход при организирането на конференцията и изборът на партньори съорганизатори като РИМ – Габрово, ТУ – Габрово и Вашият вестник засилва връзките на науката с образование, култура, бизнес средата и обществото като цяло, популяризира и легитимира науката като обществено значима и важна част в съвременния свят.
-А виждате ли тези идеи приложени и в сферата на образованието – Вие дълги години сте работили в Регионалната библиотека в Русе, а сега сте зам.-директор в едно от големите русенски училища?
-Разбира се, че има и може да се използва. Да, за Мара Белчева се споменава единствено като муза на Пенчо Славейков, а за останалите все още образователната ни програма не е намерила място, където да ги включи. И това нито е необходимо, нито е възможно – в училище учениците трябва да натрупат едни базисни познания по редица предмети, един от които е литературата. Не е нужно да го фаворизираме. Но това, което в своята практика съм установила, е, че когато поднесеш учебния материал интересно, шансът да ги заинтригуваш, да ги накараш на първо място да те слушат и след това да научат част от чутото, е много по-голям. Често в практиката си им разказвам истории, които не са в учебниците, използвам текстове, които не са в учебните програми. Така това, което трябва да знаят, става по-достъпно, по разбираемо. Те са умни деца, могат да преценят кое и на какво ниво им е необходимо. Важното е да ги направим грамотни, а един от пътищата е като ги заинтригуваме. Моите наблюдения са, че те четат малко или поне недостатъчно, което води до неособено богат речник и проблем в комуникацията. Но пък мислят бързо и адаптивно, намират изход от всяка ситуация. Причините за това са много – включително всички ние, които създадохме това време на интерактивни приложения и комуникации, в които образите взеха предимство пред думите и сега трябва да възстановяваме изгубени дори като социални умения за самовглъбената, индивидуална интеракция с думите. И в тази ни мисия добрата литература и имена като тези на Фани Попова-Мутафова и Мара Белчева могат само да ни помогнат.
-Вие самата често пишете на различни теми, Ваши критични и обзорни материали са публикувани в редица чужди и български издания. За редакцията на в. „Росица“ е чест, че Вие избирате и нашата медия да публикува Ваши материали. Какво Ви подтиква към това Ви начинание?
– Естествено, на първо място – любовта към литературата и към словесността. Понякога е необходима и провокация, нещо, което да „натисне копчето“ и често Вашият вестник беше в ролята на този ускорител, така че да се „роди“ даден материал. Дори и участието ми в този форум е провокиран от факта, че с интересни и отдадени на целите си хора се работи завладяващо. А тогава, когато материалите се публикуват на международно ниво и видиш, че за тези автори е прочел някой някъде в Перу, в Киргистан, във Великобритания, в Аржентина и къде ли още не, си даваш сметка за смисъла на свършената работа, както и че това е популяризирането не просто на автора, за когото си писал, а на България. Което е шанс за незабрава на тези имена а те го заслужават.
Зареждане ...
