“Време е раят да слезе на земята” – 120 години от рождението на д-р Атанас Москов

ИВЕТА МИЛЕНОВА, Исторически музей – Севлиево

„Време е раят на земята“ е заглавие на една от книгите на Атанас Москов. В това кратко изречение той вярва и към това се стреми през целия си живот с цялата мощ на ума си и безкрайната си доброта и обич към хората. Докторът по международно право, „волята, интелекта и гордостта на партията”, както го нарича Петър Дертлиев, е роден преди 120 години в Севлиево и умира на 28 януари 1995 година в родния си град. Домът на почетния гражданин днес е Дом – музей „Доктор Атанас Москов”, поддържан от Историческия музей в града. През 1903 г., когато се ражда Атанас Москов, в Севлиево има изградена силна и влиятелна организация на БСДП, в която водещи фигури са по-големите му братя и близкият на семейството Андрея Конов. В гимназиалните класове Москов вече е основател и председател на младежката социалдемократична група „Жан Жорес”. Това довежда до първия му сблъсък с официалната власт, както и първото изключване от гимназията, което далеч няма да бъде последно.
Идеите, които Атанас Москов прегръща в ранната си младост в Севлиево, му помагат да следва по две специалности в София – право и дипломация. Същевременно е секретар на Младежкия социалдемократически съюз, като в същото време и работи, за да се издържа. След 1927 г. се установява в Брюксел, където се жени за белгийката Рене Вилме, жена също с научни интереси и докторска титла по социология, която е верен спътник на Атанас Москов до кончината си през 1990 година. Разностранните способности му помагат да съчетава успешно работата в Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал с подготовката на докторската дисертация по международно право. През 1937 година Атанас Москов се връща в София, където става един от водачите на действащата нелегално след

Деветнадесетомайския преврат БРСДП. През 1938 година е избран за народен представител и секретар на парламентарната група на социалдемократите. Видни политици от това време го оценяват високо. Според бившия премиер Никола Мушанов, доктор Москов е „горд, несломим, непреклонен“, а Константин Муравиев го определя като „един от водачите на социалистите, републиканец, безкомпромисен, никога не търси облаги, скромен, честен, способен, с богата европейска култура“.
След Девети септември 1944 година е член на Централния комитет на БРСДП и редактор на вестник „Свободен народ”. През 1946 година печели изборите за народен представител, като негов противник в избирателния район е лидерът на БКП Георги Димитров. По-късно изборът е касиран от комунистическото мнозинство. Москов е отстранен и от преподавателското си място по международно право в Софийския университет.

По време на репресиите срещу опозицията Атанас Москов е затворен за две години без присъда. По-късно е изпратен в концлагера в Белене, където остава още четири години. Рене и малкият им син са интернирани в Севлиево. Тя, която е доктор по социология, работи на полето и в кабелния завод, за да се издържат. Успява да построи и малка къщичка в края на града, за да се подслонят. През ноември 1953 г. Атанас Москов е освободен и въдворен в родния си град. До края на трудовия си стаж докторът по международно право работи като машинописец в Психиатричната болница в Севлиево. Животът му е съпътстван не само от ежедневните житейски трудности, а и от преживяната семейна трагедия. Единственият му син Симеон, обещаващ художник, си отива от неизлечима болест само на 20 години.
На 26 ноември 1989 година доктор Москов и шестима други дейци възстановяват БСДП, като той става председател, а по-късно почетен председател на партията. През 1994 г. е признат за Почетен гражданин на Севлиево.

Десетки политици на новото време идват в едностайната къщичка, построена за семейството от Рене и малкият им син, при Мъдреца от нивята, както го наричат някои. За съжаление, тези, които се опираха на неговия авторитет и силен дух, намаляват през годините, но в Севлиево помним и почитаме светлата му памет.
Още приживе на доктора заради несломимият му свободолюбив дух, малкият дом на края на града е известен като „Замъкът на свободата”. Днес този дух е жив в притихналия Дом-музей “Д-р Атанас Москов“.