Две съвременни снимки на отразяно голямо дърво и факсимиле на статия във в.“Росица“ от 2008 година провокираха оспорвана дискусия в групата „Ловнидол, България“ във Фейсбук.
Става дума за стария дъб „Горуна“, който до скоро е бил ориентир на гробището в с. Ловнидол, но вече лежи повален на земята с обгорено и отрязано стебло. Прогноза за съдбата на столетното дърво прави публикация във в.“Росица“ от 19 май 2008 г. която предизвика сериозна дискусия във фейсбук групата „Ловнидол, България“.
„Какво са вестниците – мимолетно четиво, което след няколко дена отива в печката, или памет, която ни връща към събития, случили се някога и забравени от нас“, задава риторичния въпрос Венка Тодорова, администратор на групата. Тя напомня, че благодарение на тяхната съселянка Тотка Хаджийска, която пази вестник от 15 май 2008 година, се разбира, че съдбата на столетното дърво е била предизвестена в статията, озаглавена „Има ли еколози и съвестни хора, които да оценят вековния дъб в Ловнидол?“ .
Въпросът тогава задава Васил Симеонов, за да напомни, че този „строен жилав дъб, заживял със скърбите и сълзите на своите съселяни“ вече е тъжна картина. „Не личат грижовните ръце на някогашните ловнидолци. Около дъба са разхвърляни сухи цветя, листа, клони и всякакви боклуци от съвременната цивилизация“, а някой ги е запалил и „той е обгорял жестоко от южната страна на дънера. Нанесена му е незарастваща рана“, пише още Васил Симеонов и пита „ще се намери ли отново грижовна ръка, която да не допусне неговото загиване“. От статията му става ясно, че все пак възрастта на дъба е била определена на 200 или 399 години.
„Не се намериха грижовни стопани, които да го защитят и да не изхвърлят боклуците около него, не се намериха еколози да го оценят /от статията на Васил Симеонов става ясно, че все пак възрастта на дъба е била определена на 200 или 399 години/и да го защитят от статията, но се намериха хора, които да продължават да палят около него, докато най-накрая той стана вместо гордост – застрашаващ безопасността на хората“, коментира Венка Тодорова във фейсбук групата, а под текста има приложени снимки на обгорялото и отсечено вече дърво.
В разговор с репортер на в.“Росица“ тя разказа, че много пъти през годините стеблото на стария дъб е било подпалвано, вероятно от иманяри, които са търсили под дървото заровено злато от турско време.
Явно търсенето продължава и сега, допълва разказа и кметът на селото Милена Иванова.
„Преди три години хора от селото ми сигнализираха, че дървото е отново запалено. Аз отидох там и без никакви притеснения влязох цялата в корубата, представете си колко голяма е била. Наоколо имаше нови паметници на гробове и това много ме притесни, защото еколози ме предупредиха, че при един по-силен вятър това дърво ще направи много щети. Но аз го оставих, защото ми беше свидно за него. То наистина беше като ориентир за гробищата на селото. Миналата година имахме празник в пенсионерския клуб, но отново ми се позвъни, че дървото гори. От снимката се вижда, че стои вече като на два крака. По този начин то застрашава не само паметниците, но и живота на хората, които са отишли да посетят гробовете на своите близки. Това е съдбата на дървото. Палено е много пъти. Корубата на дънера му беше пълна с боклуци – някои са преценили, че могат да го ползват като кошче за боклук. Но дървото трябваше да бъде премахнато, защото беше животазастрашаващо на населението“, съобщи кметът на Ловнидол Милена Иванова.
„Горунът нямаше шанс да продължи да живее“ категорична е Венка Тодорова. – Но тази публикация е за нас, хората. Ние си седим пред компютрите, възмущаваме се, а там, в тази злокобна нощ до стария дъб са били пак хора, те са горили, те са копали…И няма да получат възмездие за щетите, които са направили. Е, в това е проблема, че злодеянието остава ненаказано“, категорична е тя.
„Станалото, станало. Това е минало. Но нека в настоящето и в бъдеще да си вземем поука и пазим природата и прекрасните й творения“, слага край на разгорещените коментари в мрежата и обвинения към институции за съдбата на стария дъб Тотка Хаджийска, жената, която напомни чрез статия във в.“Росица“ как не се учим от историята, затова повтаряме грешките й.
Зареждане ...
