Марилена Христова, 9б, клуб „Журналист“
На 27 септември в актовата зала на „СУ Васил Левски” се проведе едно нестандартно събитие – „Нощ на литературата”. То беше организирано от Борислав Маринов и включваше емоционална сценка, филм и посланици на четенето. Програмата беше подготвена под мотото на ЕС – „Единни в многообразието“, но с творческа интерпретация премина през идеята за многообразието сред хората и книгите. Пред публиката беше изигран специален театрален етюд по книгата „Цветна бъркотия“ на Евгения Войнова. Създател на цветната магия, в която главна роля взеха учениците от 3Б клас, бе г-жа Даниела Симеонова – ръководител на Детското театрално студио в училище. Малките актьори внесоха още в началото приказна обстановка. А четците (посланици на четенето) представиха пред родители и ученици, гости на събитието, своите специално избрани откъси от книги. Г-жа Марияна Петрова прочете откъс от „Матилда“ на Роалд Дал, г-жа Даниела Йорданова прочете хумористични детски стихове от Асен Босев, г-ца Теодора Маринова – откъс от „Хвърчащата класна стая“ на Ерих Кестнер, а г-жа Таня Попова избра да прочете откъс от „Мечо Пух“, след което подари книгата на библиотеката.
В 15-минутната пауза, наречена “Чаени истории” всеки можеше да сподели впечатления и преживявания от света на книгите, както и да се почерпи с чай и сладкиши. Програмата продължи с късометражния филм “Книга за хората” и завърши с уъркшоп – „Как да разделим морето“. Децата изработиха свои книгоразделители под ръководството на преподавателите и Борислав, с които да разделят своето „море“ от знания.
Интервю с Борислав Маринов, отговорник за сайта на училището и доброволец, който превърна училищната библиотека в най-уютното и приятно място в училище, ще прочетете по-надолу. Той казва за себе си: „Ако нашият съгражданин Тотьо Грозев имаше мисълта „За благото на Севлиево и севлиевци“, то моята версия е „За благото на училището и учениците“. От 6 години отдавам времето си най-вече на училищната библиотека. В личното си образователно лутане – между книгите и учителите, избрах да бъда учител. И то по предмета от най-известния роман на Зигфрид Ленц! Кой знае, може пък един ден да се превърна и в книга! Засега обаче оставам верен на хората и препускам на зелен кон по пътя към своята мечта в духовната и историческа столица на България.“ Борислав е бивш възпитаник на гимназията, студент трети курс във Великотърновския университет, специалност „Германистика“.
– Как ти дойде идеята за вечер на литературата?
– Исках да създам поредната инициатива, в която главна роля да имат децата, и тази инициатива да е свързана с четенето. Всяка година се провежда „Нощ на литературата“ в редица европейски държави. Тази година седмица-две преди 27.09 видях такава обява във Фейсбук и реших, че мога да се справя за времето, което ми остава, и да организирам такова събитие, посветено на книгите и на децата. „Нощ на литературата“ се провежда съвместно с посланици на различни държави и се четат откъси от преводна литература. Обаче тази литература е за възрастни, а аз избрах да поощря читателските интереси на малките ученици и попромених самия формат, но смятам, че се получи добре.
– Провежда ли се в други градове?
– Да, „Нощ на литературата“ се провежда в големите градове: София, Пловдив, Велико Търново, Бургас, Стара Загора – поне петнайстина града, включително и едно село, където всяка година я отбелязват по някакъв начин.
– Сам ли подготви събитието?
– Ами да, сам го подготвих. Декорите, програмата, разбира се, нямаше да е същото без участието на г-жа Даниела Симеонова, ръководител на Детското театрално студио в училище, без помощниците от 9 б клас, без съдействието на ръководството, което припозна идеята и ме поощри, даде ми свобода да работя самостоятелно, без ограничения. Дългият уикенд беше моето време. Тук е мястото да спомена, че голяма помощ – физически и морално, ми оказа моят приятел и съученик Румен Гатев. Той в момента продължава образованието си в София. но това е човекът, който ме подкрепя във всяка инициатива и начинание.
– Очакванията ти оправдаха ли се?
– Да, определено се оправдаха, даже ги надскочиха, защото в началото има един момент, когато се чудиш „това дали ще сработи, дали ще се хареса на хората“? В такъв момент е много важно да имаш приятел или учител подръка и да ти каже “не, чудесно се получава”, или просто да те поощри. Събитието беше посетено от много хора, затова избрах да не е в библиотеката. Креативно обърнах актовата зала, разделих я на две и реших, че местата със сигурност ще бъдат достатъчни, но когато започнаха да идват хората, внесохме още столове. Това е радостно – много четящи хора уважиха събитието.
– Как направи избора на четци? Успешен ли беше?
– Да, този избор беше успешен, защото исках да бъдат задължително хора, които имат отношение към самото училище, към децата и, разбира се, към книгите. Затова поканих г-жа Марияна Петрова – председател на Училищното настоятелство в СУ „В. Левски“, г-жа Даниела Йорданова – поетеса и преподавател по български език и литература, г-ца Теодора Маринова, която е художник и четящ човек, и г-жа Таня Попова, която е била мой класен ръководител и на която дължа много в моето израстване. Получи се наистина много добре – гостите след това коментираха, че подборът на откъси от книги е бил много различен, много специфичен и това е направило вечерта още по- приятна и колоритна. Имаше както откъси за по-малките, така и за по- големите, така и за родителите, имаше закачки, като стихотворението на Асен Босев, което избра Даниела Йорданова – много хубаво се получи!
– Имаше ли нещо, което не сработи?
– По скоро не и това мен ме радва. Аз съм изключително самокритичен и винаги след това си намирам кусури в организацията, но този път, въпреки че го направих сам, въпреки че нямах винаги на кого да се опра, нещата наистина много добре сработиха и нямаше нещо, за което да ме е яд. Напротив, хареса ми, но всъщност хората бяха моето мерило, показателят, по който да съдя дали е имало проблем, или не. Хората казаха, че са имали чувството за петъчен ден, тоест, създал съм им усещане за отмора, за приятна вечер.
– Ще се превърне ли в традиция „Нощ на литературата“?
– Всъщност много ми се иска да се превърне в традиция, защото хората се радваха от сърце, децата бяха щастливи – обикновено нощ на литературата си носи този чар на нощта, на вечерта с осветление. Аз си пожелавам да се превърне в повтарящо се събитие, защото колкото повече събития, посветени на книгите и на децата има, толкова по-голяма полза може да извлечем за нашето общество. Нали това са бъдещите ни активни граждани, бъдещите професионалисти, на които ще се доверяваме. Не случайно успешните хора винаги са с книга в ръка.
Зареждане ...
