Строежът на 130-годишният проект за тунел под Шипка няма да започне и тази година

Доста ще се забави един от най-значимите проекти у нас – тунелът под Шипка, писа на 17 януари великотърновският вестник „Борба”. С изпълнението му е ангажирана най-голямата пътно-строителна компания в Централна Северна България – „Пътни строежи Велико Търново“.
„Това стана ясно от отговор на парламентарно питане от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков.
Прокопаването на тръбата и доизграждането на обходния път на Габрово със сигурност няма да започне през тази и следващата година, прогнозира той. Договорът за тунела под Шипка – съоръжение, чието изграждане има вече 130-годишна история, бе сключен през 2022 г. Той е за инженеринг, т.е. изпълнителят трябва първо да го проектира, и да започне да го стори на следващ етап. Самото строителство ще трае 1280 дни, т.е. около 3 години и половина от датата на получаване на строителното разрешение. Контрактът е за 358 млн. лв. и бе подписан още при редовното правителство на Кирил Петков с консорциум между „Пътни строежи – Велико Търново“ АД, „Хидрострой“ АД и
„Пътинжеренигстрой-Т“ ЕАД.
Срокът за самото проектиране е 240 дни, но още при започване на работата се оказало, че има много пропуски в заданието, което при работа със стари данни за терените не е никак чудно, каза от парламентарната трибуна Андрей Цеков.
Така още по време на служебното правителство срокът за проектиране бил удължен с още 192 дни и на практика още не е изтекъл.
Когато сегашното правителство дошло на власт – през юни м.г., новото ръководство на МРРБ установило, че има и явни фактически грешки в кадастралните карти на Габрово и Стара Загора, които първо трябва да се поправят и едва тогава проектантът да продължи да работи. Нужно е и изготвянето на допълнителни екологични оценки. Това наложило удължаване на срока за проектиране с нови 164 календарни дни.
Към момента тези грешки в кадастъра още не са отстранени и всичко това според министър Цеков означава, че едва ли проектът ще е готов до края на 2024 г., независимо че в бюджетът на АПИ има подсигурени за това малко над 32 млн. лв.