Представяме на нашите читатели селата БОГАТОВО . Ще продължим да публикуваме историята и природата на Севлиевските села и забележителностите в тях.
Разположено е на 4 км източно от Севлиево по пътя за Велико Търново. През него протичат река Чапара и Салханишко дере, което води началото си от двете Салханишки чешми в подножието на Крушевския баир.
Най-старата находка в землището на селото е от времето на енеолита – брадва-чук от тъмнозелено габро, намерена в местността Бялата гнила. В землището на селото са открити надгробни могили в местностите Бялата гнила, където имало тракийско селище от новожелязната /латенска/ епоха – V-І век пр.н.е., и Под лозята, което е свидетелство, че тук са живяли траки.
Османското завоевание заварва селото в края на ХІV век с днешното му име, което означава, че то е съществувало и по време на Втората българска държава. Научно обяснение за произхода на името дава проф. Н. Ковачев, който го извежда от старобългарската дума богат. Вероятно селото е било много имотно, заможно, богато.
За първи път името на селото се споменава в османотурски документ от 1479 г., който се съхранява в Ориенталския отдел на Народна библиотека „Кирил и Методий” в София.
Данните характеризират селото като средно по размер в района. То е християнско и единственият представител на мюсюлманите по всяка вероятност е неговият управител – бивш християнин. Трудно можем да си представим, че по това време преселник от Мала Азия ще се засели сам в християнско село. Следователно още през 70-те години на ХV век тук е поставено началото на ислямизационния процес.
В сравнение с околните села Богатово е увеличавало по-бързо християнското си население. През 1516 г. в селото са регистрирани и двама синове на спахии – християни, придошли от далечна Украйна, които притежавали бератите на бащите си.
Краят на ХVІ век е и край на едно възходящо демографско развитие на село Богатово. Следващите векове са белязани от демографски упадък и радикални промени в етно-религиозния състав на населението.
Няма сведения кога е поставено началото на учебното дело след Освобождението. Първата главна книга е заведена през 1896 г. от учителя Георги Иванов Кунев, Костадин С. Джамбазов и др. През 1912 г. е построено основно училище „Кирил и Методий”. Непълна прогимназия се разкрива през 1920 г. През 1946 г. се открива прогимназия, като в зависимост от броя на учениците някои от прогимназиалните класове се закриват и отново се откриват. В периода 1969 – 1972 г. броят на учениците се променя, като тенденцията е към трайно намаляване на учениците. С Решение на Окръжния народен съвет – Габрово училището се закрива от 31 август 1972 г., като учениците продължават образованието си в Първо основно училище „Христо Ботев“ – Севлиево.
На доброволни начала преселниците българи построяват църквата „Св. Параскева” през 1896 г.
Читалището „Отец Паисий” е основано през 1922 г.
Из книгата „Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община“ с автор Петко Недялков
Зареждане ...
