Село Ряховците

Турско училище в село Ряховците се открива преди Руско-Турската Освободителна война. През 1944 г. в училището има две паралелки. През 1949 – 1950 г. се разкриват три прогимназиални класа. Училището се закрива на 1 септември 1960 г

Историята на закритото от 1 септември 2020 г. основно училище „Емилиян Станев“ в село Ряховците започва от 1896 г. със създаването в селото на „Народно начално училище“, променено от 1921 г. в „Смесена прогимназия“, а от 1927 г. – в „Народно основно училище“.От 1944 г. до 1992 г. училището носи името на убитата през 1943 г. партизанка Ганка Стефанова (Роза), а от 1994 г. до закриването му през 2020 г. поради недостиг на ученици се нарича Основно училище „Емилиян Станев“.
Читалище „Пробуда“ в село Ряховците е основано през 1907 г. като Ряховско народно читалище ”Съгласие”. До 1944 г. то претърпява няколко промени в организацията и наименованието.От 1971 г. Народното читалище „Пробуда“ е преименувано на името на партизанката „Ганка Стефанова“. По нареждане на отдел ”Култура“ при Общинския народен съвет – Севлиево, от началото на 1992 г. наименованието отново става „Пробуда“

ЛЕГЕНДАТА
През 1854 г. започва Кримската война. В нея участва и онбашията от Севлиевския край Балабан Мехмед. Турците наричат „балабан” хората с огромно телосложение. Впечатлявал не само с това, но и с красотата и храбростта си, заради която го нарекли Гаази – герой. Бил ранен в крака, но тръгнал към родното си село Малкочево, днес Буря. Паднал в низината на с. Кормянско, където го намира Чобан Вълко – благ овчар, известен със знахарските си качества. Два месеца християнинът бди над Гаази Баба, но успял да го излекува. След известно време двамата се побратимили и станали неразделни. Решили да се преместят със стадата си край Ряховците и не след дълго и мюсюлманинът усвоил знахарските умения. Минали години и побратимите вече са считани за Божии хора. Научили за лечителските им качества, при тях се стичали хора от всички краища. Не връщали никого и за всекиго намирали лек. Оттогава хълмът край Ряховците се превръща в свещено място, не само заради лечителските качества на двамата побратими, но и заради посланието, което се предава на поколенията – етническата и религиозна търпимост.
Сега на свещеното място се издига тюрбе (мавзолей) на Гаази Баба. Основите му са от дялани камъни и имат седмоъгълна форма, а самата сграда е направена от плет. Над входа й има надпис на арабски, че там е погребан Балабан Мехмед – скромен и чист като ангел, светец, предан на исляма. И сега в малкия му дом продължават да влизат и мюсюлмани, и християни, за да се докоснат до неговите мощи и да намерят лек за своята болка.

Батошевски водопад

От няколко години във Фейса се появиха снимки на така наречения „Батошевски водопад“. Тогава задочно спорих с някои младоци и им доказвах, че няма такъв водопад, но те не повярваха. В долния край на село Батошево в непосредствена близост до ВЕЦ „Батошево-2“ от време на време пролетно време се появява този „Батошевски водопад“. Но това не е естествен природен водопад, а просто временно източване на излишната вода от така наречения изравнителен басейн. Той се намира на баира над ВЕЦ-а и е построен към 1955 г., когато се строи и самата централа. Обемът на басейна е 36 000 кубически метра вода. Водата в него идва чак от село Стоките по деривационен канал, дълъг 4 км. Този канал е с три подземни тунела, а на места с открито циментово корито, покрито с бетонни плочи.

Преди две години по Великден бях на „Батошевския водопад“. Имаше доста хора, които бяха спрели колите си и дошли да снимат водопада. По едно време мина един млад мъж със син гащиризон, спря се при нас и каза високо: „Гледайте и снимайте водопада, че след десетина минути го спирам!“ Погледна ме и ми намигна, а аз леко му се усмихнах. Снимащите го изгледаха високомерно, но той отмина и наистина след десетина минути водопадът секна. Младият мъж беше малкия ми син Иван, който от няколко години работи на „Батошевския водопад“…

(На снимките: „Батошевският водопад“, изравнителният басейн и началото на деривационния канал в северния край на село Стоките) /текст Христо Темелски/