ВЕНКА ПЕТРОВА, председател на НЧ „Зора – 1908“
Роден в село Ловнидол на 22 април 1920 година, Стоян Ненков Стоянов произхожда от рода на Цондарите – дошли от старото село Харбалий. Стоян е от четвъртото поколение след основателя на рода – Ненко Цондаров. Родителите му Тота и Ненко Стоянови са били земеделци.
Къщата, в която е роден, е на североизточния край на селото, по пътя, по който рано сутрин са излизали към нивите, нарамили мотики, и бързайки да изпреварят слънцето селяните, и по цял ден превивали своите тела над не винаги плодородната ловнидолска земя. През 1943 година родителите му построяват нова къща, която и до сега мълчаливо изпраща народния певец на неговите гастроли.
От ранна възраст Стоян проявява интерес към народната песен. Музикалните си заложби наследява от своята майка Тота Стоянова, която е знаела около 300 народни песни. Като пастирче в детските си години се качвал на върха на местността Аджийското – над язовира «Градево» и огласявал с детското си гласче ловнидолските пасища, малки нивички и баирчета. Слушала го и планината Стражите. А дядо му пригласял с кавала. На връщане от пасищата вечер, уморени съседи с радост посрещали малкото момче и отправяли шеговит упрек към родителите му: «Да не пускате утре Стоянчо да пасе, че заслушани в неговите песни остана несвършена нашата кърска работа!».
Училището в село Ловнидол било неговата първа официална сцена. Учителите му го насочвали към текстове на Чинтулов и Ботев. След завършване на основното училище в с. Ловнидол, Стоян постъпва в Нисшето земеделско училище в гр. Габрово. Там той е солист на училищния хор. Преди да постъпи в казармата той има вече репертоар от около 200 български народни песни.
Когато за пръв път вижда акордеон, сърцето му остава в този инструмент и с много лишения и спестявания той успява, вече като работник, да се сдобие с такъв. Така го помнят и съселяните му от Ловнидол – при всички празници, сватби, кръщенета, някъде от страни тихо напява българските песни, понякога тъжни, друг път весели и игриви.
Като стана дума за Стоян Ненков – той беше любимец в селото. Спомням си за един първомайски празник. С дядо ми бяхме в хоремага – на мястото на днешния ресторант. Той се беше качил на една маса, с акордеон, пееше и подканваше останалите за припева: „А сега – всички, заедно“. Баща му, дядо Ненко, имаше биволи също като нас и едно-две лета ги пасяхме „на зареда“ по пасищата на Цондарските колиби…», спомня си Боян Минков Цонев.
След завършване на Земеделското училище в Габрово Стоян не се връща на село. Работи във фабрика „Момерин” – Габрово. Отбива редовната си военна служба в 9-ти дивизионен артилерийски полк в Севлиево и завършва школа за кандидат-подофицери в гр. Плевен. В предвоенните години Стоян Ненков е вече в казармата (1940-1942 г). Обикаляйки поделенията със своите песни, той едновременно и предава информация за числовия състав и въоръжението. Разкрит е от фашистката власт и осъден на доживотен затвор в град Щип (бивша Югославия), но е изпратен в затвора в град Сливен. Освободен е от затвора след 9 септември1944 година.
След 9 септември 1944 г. за кратко е кмет на с. Батошево, след това работи като инструктор в Околийския комитет на БКП – Севлиево. От 1948 до 1958 г. служи в армията, завършва Висша военно-политическа академия. Стоян Ненков е член на БКП и е признат за активен борец против фашизма и капитализма.
Заедно с войниците участва в Художествената самодейност. Където и да го изпраща дългът към родината – във София, Пловдив, Шумен, Плевен, той е участник във военните хорове и фолклорни групи. През 1954 година е поканен на прослушване в радио «София», и след одобрение неговите песни започват да се записват и излъчат в ефира на Българското национално радио. Първата песен, която прозувачава в национален ефир е «Едничък Денчо на мама». В националното радио той записва около 30, предимно хороводни песни. Негови песни са записани и издадени на грамофонни плочи на «Балкантон». Появяват се и записи по телевизията.
През 1960 година семейството му се изселва от Ловнидол и построява къща в град Севлиево. Но Стоян не забравя родното село! По всички сборове и празненства звучи неговият акордеон и неговият неземен глас за тези, с които е разделил детските години – ловнидолчани.
След уволнението от армията (с чин подполковник) той постъпва на работа в Българска концертна дирекция като народен певец. От 1958 до 1963 г. се отдава на активна концертна дейност като солист към Българска концертна дирекция. Отговорник е на сформираната група от изпълнители на народни песни „Наша песен”, основана от Борис Машалов. С тази група Стоян Ненков изнася концерти заедно с изестните български изпълнители Борис Машалов, Мита Стойчева, Радка Кушлева, Лалка Павлова др.
Репертоарът на Стоян Ненков обхваща около 600 народни песни. Най-голяма част са от Северняшкия край. Освен като певец той има успех и при създаването на народни текстове. Автор е над 100 народни песни, повечето за така наречените по това време «Песни за новото село». За принос към родината и народното творчество Стоян Ненков е награден с орден «9ти септември».
Слушайки песен в негово изпълнение, хем чуваш позната българска народна песен, хем чуваш нещо ново в текста. Във всяка една песен той влага своето сърце и душа. През целия си живот Стоян Ненков търси да открива таланти в младото поколение и поощрява децата към научаване на народните песни. Стоян Ненков участва и в подготовката на нови музикални таланти в музикалното училище в град Котел.
Стоян Ненков разделя живота си, стремленията и творчеството си със съпругата си Гунка Христова Стоянова. Те се запознават още 13-14 годишни на село и още тогава се харесват. Гунка му ражда две хубави деца: дъщеря Тотка Джабраилова (по съпруг), родена на 26.06.1940 г. и син – Ненко Стоянов Ненков – 04.01.1946 год., починал. Те от своя страна продължават рода на Стоян Ненков с 4 внука – Николай, Станислав, Стоян и Генадий. Само един от тях, този, който носи неговото име – Стоян, наследява прекрасния глас на дядо си. А Николай и Генадий вървят по пътя на дядо си като военни, подполковници от Българската народна армия.
В зряла възраст той и жена му се грижат за своите внуци. Стоян ги учи на българските народни песни и обичаи. Всяка година ги водят на море и различни тържества.
До края на живота си Стоян Ненков продължава да бъде творец и изпълнител. Но прекрасният глас и автоството на български фолклорни песни не успяват да му донесат богатство, така че в старините си да може спокойно да твори и да търси нови таланти. През 1974-1976 г. той работи като общ работник в «Хидрострой» гр. Велико Търново. А колегите му по работа слушат неговия вълшебен глас. От времето, прекарано в затвора в Сливен, Стоян Ненков получава алцхаймер, боледува около година и половина и на 12.05.1987 г. завършва неговия жизнен път. Ако трябва с една дума да го характеризираме, казва дъщеря му Тотка – «Той беше добър човек».
И днес в световното пространство на Интернет звучат неговите песни: «Мари, момиченце мъничко», «Кукувичката кукува», «Дойдох да те питам, Радо ле“, „Тръгнала е Неда», «Два братя делба делиха», «Петранка дума на Ивана», «Батьо ли бате, Иване», «Я кажи ми, мари Пено», «Невеста върви през гора», «Боряно, Борянке» и др.
Зареждане ...
