Опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, командир на Македоно-одринското опълчение през Балканската и Междусъюзническата война. Това е именитият ни съгражданин ген. Никола Генев, наричан още Освободителят на Източните Родопи. Пред паметта, героизма и делото му, пред бюст-паметника му се поклониха десетки севлиевци в петък преди обед, когато се навършиха 90 години от неговата смърт.
Слово за живота и храбростта на един от най-прославените наши съграждани произнесе директорът на Историческия музей – Ивета Миленова: „Генерал Генев е роден на 18 януари 1856 г. в Севлиево, в една от къщите на улицата, която днес носи неговото име и където миналата година беше открит негов бюст-паметник. Параскева и Гено Колчеви кръщават първородния си син Никола, на името на дядо му, според обичая. Семейството е сравнително заможно, но бащата се разболява тежко, а майката трудно изхранва четирите си деца. Това е една от причините Никола Генев да я нарича „моята майка светица“.
Като най-голям от децта той е принуден отрано да започне работа и сам да се образова. Още 16-годишен е назначен за учител в Хаджистояновото училище. Заедно със Стефан Пешев – председателят на революционния комитет, подготвяли ръкописни вестници, които разлепяли тайно в града и в които били описани безчинствата над беззащитното българско население. Като член на революционния комитет Никола Генев организирал изработването на въстаническо знаме. След разгрома на Априлското въстание това знаме е укривано от майка му, а Никола Генев е жестоко измъчван. Скоро след това емигрира в Румъния и се влива в редовете на българското опълчение. На шипка проявява смелост и силен характер, произведен е в чин подофицер и е награден с орден за храброст. Следва повишение и втори орден в боевете при Шейново. Завършва с първия випуск на новосформираното военно училище, а през 1883 г. и Петербургската офицерска школа с отлична диплома. Сръбско-българската война от 1885 г. кап. Генев застава начело на Трънския отряд и на плещите му пада огромна отговорност. Войната завършва бързо, а един турски вестник пише: „Българите се бият като лъвове“. За героичната съпротива кап. Генев отново е награден с орден за храброст.
През 1904 г. подава оставка от Българската армия, но много скоро отново е призован под бойните знамена. През Балканската война той е назначен за командир на Македоно-одринското опълчение, наброяващо 17 000 души, участвало в най-тежките сражения. В началото на ноември 1912 г., след победите си при Лозенград и Бунархисар, главните сили на българската армия достигат до Цариград. На ген. Генев е поверен Кърждалийският отряд. След тежка битка в прохода Маказа турските позиции са овладени и командваните от ген. Генев части влизат в Гюмюрджина. Капитулацията на корпуса на Явер паша е акт от огромно значение. Победата на българското оръжие осигурила тила на българските армии към подстъпите на Цариград, Чаталджа и Одрин. Ген. Генев с благороден жест върнал сабята на Явер паша. Този славен миг за генерала е помрачен от вестта за смъртта на сина му Никифор – доброволец във войната, на която той казва: „Освобождението на тези наши свети земи изисква жертви“.
През февруари 1913 г., под командването на генерала е отхвърлен към морето осем хиляден турски десант при Шаркьой. Заради решителното и умело водене на всички тези сражения, генерал Никола Генев остава завинаги в българската военна история като „Освободителят на Източните Родопи”. След края на Междусъюзническата война излиза в запас. Той е един от българските офицери, подписали протестно писмо до цар Фердинанд и обявили се против участието на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз.
Ген. Никола Генев умира в София на 12 април 1934 г. В последния си път той е изпратен с военни почести. Ковчегът му е носен на ръце от останалите живи опълченци – негови бойни другари и свидетели на славните победи, с които името му се записва в златните страници на българската военна история“.
Гости на тържеството бяха кметът на община Севлиево д-р Иван Иванов, председателят на Общинския съвет д-р Явор Памукчиев, служители на общинската администрация, представител на Военно окръжие – Габрово, офицери и сержанти от запаса и резерва, ученици от СУ „Васил Левски“, ПГ „Марин Попов“ и ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“, граждани. Под изпълненията на Севлиевската музика, те поднесоха венци и цветя пред паметника на славния генерал.
Веднага след това в Хаджистояновото училище беше открита изложбата „Революционер, опълченец и прославен военачалник“.
Зареждане ...
