За поредна година Севлиевският исторически музей ще се включи в инициативата „Европейската нощ на музеите“. Тази година тя ще премине под наслов „Историята преди историята“, а екипът на музея и този път се е опитал да заинтригува севлиевци, като покаже вкаменелости на милиони години, някои от които дори могат да се вземат в ръцете. Ще бъдат показани каменни охлюви, миди, корали, праисторически растения, отпечатани на камък, вкаменен гръбнак от животно и още – ще научите коя е науката, която изучава вкаменелостите, как са се образували и т.н.
Акцентът на изложбата ще бъде кехлибарът, открит на Хоталич. Кехлибарът, тази втвърдена смола и до днес носи своето очарование и на магията му все още се посвещават книги. Популярността му (лат. electrum) в древността, е отразена в трудовете на много антични автори. Псевдо – Аристотел разказва история за Дедал, който избягал от Минос, Сицилия, и стигнал до архипелага Електриди – острови, които според древните гърци са образувани от натрупването на тиня от река Еридан в залив на Адриатика. Той продължава да разказва, че в близост до архипелага има езеро, в което се удавил Фаетон, синът на бог Хелиос. Дърветата по бреговете му изпускали смола, която се втвърдявала и се превръщала в красива скала, която местните жители продавали на гърците. Римският поет Овидий в своята „Метаморфози“ разширява тази история значително и я свърза с епизод, в който Фаетон моли баща си Хелиос да му позволи да управлява колесницата му за един ден. Фаетон не успя да я контролира колесницата и щял да изгори цялата Земя. Зевс бил принуден да го удари с гръм и да убие Фаетон, който паднал в река Еридан. Майка му Климена и сестрите му дълго търсили праха му по земята. Накрая стигнали до брега на река Еридан. Сестрите на Фаетон, хелиадите, дълго плачели на брега й безутешно. На Зевс му омръзнали техните сълзи и ги превърнал в дървета, които плачели със сълзи, които се втвърдили на слънцето и станали кехлибарени. Овидий споменава, че римските невести са правили сватбените си огърлици от такива втвърдени сълзи. Диодор Сицилийски пише, че втвърдените сълзи на хелиадите са толкова красиви, че били използвани като траурни дарове само при смъртта на млади хора.
Древните писатели обръщат голямо внимание на различни, предимно лечебни, магически и апотропейни свойства на кехлибара. Смятало се, че жените могат да овладеят магическите свойства на кехлибара по-добре от мъжете, така че не е изненадващо, че той обикновено се свързва с женския пол, особено с неговата плодовитост и майчинство. Цената му в гръцкото общество е равна на цената на златото. Възрастен, силен роб, можел да бъде купен в Рим за парче кехлибар, а германските народи успяха да забавят военна мисия на римската армия на север, като дават почти 6 кг от ценната смола на римският император Нерон. Балтийският кехлибар обикновено се определя на възраст между 34 и 38 милиона години, въпреки че някои находища са се образували по-рано. Той ерозира от седименти по брега на Балтийско море в Северна Европа.
На крепостта край Севлиево са открити три гроба, в които са положени жени с гердани от Балтийски кехлибар. Те датират от края на VI в. Това е най-богатият на кехлибар некропол, който е откриван в България.
Дали тази високо ценена стока е попаднала на крепостта край Севлиево по търговски път или това са жени, идващи от север и северозапад, едва ли ще стане ясно.
За да бъде преживяването още по-вълнуващо, то ще бъде допълнено с прожекция на филма „Праисторически живот“. Пред очите на зрителите ще се разкрият първите епохи от живота на нашата планета. Това е едно пътуване през хилядолетията, което ще покаже как животът при цялото му спиращо дъха многообразие, неотстъпчиво и непреклонно се е адаптирал, за да оцелее и до днес.
„Заповядайте да видите света както никога досега! На 18 май (събота), от 19 до 23.45 часа, в Малка зала на Хаджистояновото училище“, отправя покана екипът на Историческия музей!
Зареждане ...
