След Освобождението от османско владичество до 1901 г. Севлиево е център на окръг с две околии – Севлиевска и Габровска. През тези години се свикват Учредителното събрание, четири Велики и десет Обикновени народни събрания.
Как е протичала предизборната борба, какви партии са се формирали и какво е било влиянието им, разказваме в поредица от статии с автор Петко Недялков. За народните представители от окръга и околията ще предложим кратки биографични справки.

Първото велико народно събрание и севлиевските народни представители 1879 година

Архивни материали за Първото велико народно събрание не са запазени. Знае се, че протоколи и дебати не са водени, а оскъдната документация, заедно със списъка на депутатите, след влошаване на отношенията с Русия, най-вероятно са отнесени към Санкт Петербург. Малко по-късно, поради пожар в Народното събрание, са унищожени и вторите екземпляри от някои документи. Малкото информация, с която се разполага, е почерпена от тогавашния периодичен печат и спомени на участници в събитието.
Точният брой на делегатите не е известен. Историкът Никола Станев сочи 221 души, други източници посочват числата 237 и 250. В историографията е прието, че повече от 2/3 от делегатите на Учредителното събрание са били делегати и във Великото народно събрание, като новите са само около 66 души. В продължение на два месеца елитът на българската нация е съсредоточен в старата столица Търново. Това са хора с утвърден авторитет в обществото и вече с известен парламентарен опит.
Прието е за меродавно, че севлиевските народни представители в Учредителното събрание са такива и в Първото велико народно събрание. Това са депутатите по звание:
– Кръстю Сухиндолски – председател на Севлиевския окръжен съвет
– Илия Денчев – председател на Севлиевския окръжен съд
– Христо Спиридонов – председател на Севлиевския градски съвет, и депутатите по избор:
– Михо М. Гълъбов – кмет на село Млечево, заможен селянин
– Гатю Кънчев – едър чифликчия от града
– Петко Ганчев – член на турския меджлис преди Освобождението.
На 16 април е закрито Учредителното събрание, а на 17 април (рождения ден на руския император Александър II – Цар Освободител) е открито Първото велико народно събрание. Императорският комисар княз Дондуков-Корсаков открива заседанието и предлага за председател бившия екзарх Антим I. Проверка на избора на депутатите не е правена, тъй като Дондуков-Корсаков съобщава, че всички присъстващи са редовно избрани и имат депутатски удостоверения. Пак той препоръчва да не се води протокол, а да се състави само акт за избора на княз. По предложение на епископ Климент (Васил Друмев) с викове „ура“ и „да живее“ за български княз е избран германският принц Александър Батенберг. Съставеният акт, поставен на сребърен поднос, е поднесен на императорския комисар от Антим I. На следващия ден, 18 април, княз Дондуков-Корсаков закрива заседанието с тържествена реч.
След обиколка в няколко европейски столици, от Цариград, Александър Батенберг пристига в Търново. Ликуващият народ го посреща тържествено. На 26 юни той се явява във Великото народно събрание и полага клетва пред народните представители, след което Първото велико народно събрание е закрито.