„През 1979 г. на хълма Джевизли бунар край Севлиево започват археологически проучвания. Обраслата с гора и ниски бодливи храсти местност, е известно на малцина специалисти и иманяри място със стари градежи. След дълги системни проучвания на археолози, нумизмати, реставратори, архитекти, геодезисти и труда на стотици работници, сега всеки посетител може да види един своеобразен музей на открито. Откривател и дългогодишен проучвател на археологическия обект е Симеон Симеонов. След него работят Б. Петрунова и Й. Алексиев. От 2002 г. научен ръководител на разкопките е Надежда Ботева, уредник в отдел „Археология“ в Историческия музей. Освен новите археологически открития, приз последните години тя публикува материали от проучванията и прецизира датировките. В резултат на това излизат поредица от научни статии, сборник и каталог, чиято цел е да постави обекта край Севлиево на картата на значимите археологически паметници в България“. Това е текстът, публикуван на задната корица на най-новата книга, даваща повече информация за артефактите, намерени в земята на хълма Джевизли бунар.
Автор на научния труд „Ранновизантийски находки от крепостта край Севлиево“ е археоложката от Севлиевския исторически музей Надежда Ботева. Повод за написването й е 45 години от началото на археологическите проучвания и част от събитията, посветени на 70 години от основаването на Историческия музей и 100 години музейно дело в Севлиево. Книгата бе представена официално на местната общественост в сряда вечер в зала „Археология“ на музея.
Вероятно ви прави впечатление, че в заглавието на книгата не се спомената общоприетото име Хоталич, име, споменавано в османските данъчни регистри през 15 век. Това е така, защото авторката смята, че това не е действителното наименование на крепостта. Нейните задълбочени проучвания показват, че най-вероятно името на средновековното укрепление е Агризинус. Това име е изписано върху римска каменна стела, намерена там и разчетена от Николай Шаранков. Това доказателство е потвърдено и от древните писания от средата на 6 век на Прокопий Кесарийски и по-късно от тези на арабския пътешественик Ал-Идриси. Откриването на сходно име по звучене име от гръцки надпис върху варовикова стела, служила за олтарна маса в църква No 3 на крепостта, също дава повод за размисъл. „Това може да е поредица от съвпадения и случайности, но поредицата от случайности никога не са случайни. Вероятно надписът трябва да се подложи на по-професионален епиграфски и палеографски анализ, с които да се потвърдят или отхвърлят нашите заключения“, пише Надежда Ботева. В книгата си тя дава подробни разяснения за разчитането на така любопитните надписи.
Предмет на книгата са близо 100 ранновизантийски находки, които са придобити от продължаващите вече 45 години археологически проучвания на крепостта. Предметите обхващат период от близо 300 години – от края на 4 до началото на 7 век, и в голямата си част се публикуват за първи път. Те са обособени в осем групи. Според функционалното им предназначение: токи и части от колани; приспособления, свързани със стоково-паричните отношения; вотивни пръчки; заключващи механизми; накити; фибули. Останалите две групи са на база на суровината, от която са изработени: предмети от кост и рог и стъклени съдове. Извън книгата остават частите от въоръжение, оръдия на труда, както и малко на брой единични находки, които, както обещава авторката, ще са част от друга публикация. „Ако трябва накратко да обобщим нашите наблюдения и резюмираме резултати от разкопките, които са в контекста на ранновизантиската материална култура и строителна периодизация на крепостта, можем да кажем, че мястото започва да се обитава още от началото на 5 век, като не е изключено долната граница да преминава и в 4 век“, казва археоложката.
„Надяваме се, че с публикуването на тези 100 ранновизантийски находки, голяма част от които са добре датирани, да допринесем за изясняването на предположенията за името на крепостта – Агризинус, да я „легитимираме“ и поставим на картата. Тези предположения за в бъдеще ще се потвърдят или отрекат, но са повод за размисъл и научни изследвания“, смята Надежда Ботева
Зареждане ...
