Изложбата „Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX в. до средата на XX в.“ се състои от 24 цветни постери, въздействието от които се допълва с експонати от богатия веществен фонд на Исторически музей Севлиево. А ето и какво „разказва“ за нея държавна агенция „Архиви“:
„Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX в. до средата на XX в.“ е изложба на Държавна агенция „Архиви“, която с над 120 снимки и оригинални артефакти проследява промяната в облеклото и аксесоарите в едни от най-интересните отрязъци от новата българска история.
Европейската мода, свързана с развитието на градската култура, започва да навлиза по-отчетливо у нас в късната възрожденска епоха с костюмите алафранга и кринолини, наричани тогава малаков. С малаков е облечена майката на Найчо Цанов, Катинка, на снимка от 1852 г. – най-старата фотография в изложбата. До войните за национално обединение (1912-1918 г.) се носят богато украсени шапки, рокли с турнюр (подобна на възглавничка подплънка), който придава обем на ханша, пристегнати с корсет талии. И нещо, което не се вижда: дълги кюлоти под полите. Мъжете също като жените са буквално жертви на модата – твърди шапки, твърдо колосани високи яки, жилетка под сюртука дори в горещините.
Първата световна война променя коренно ситуацията. Недоимъкът, включително на платове, налага минимализъм. Дължината на полите и косите се скъсява драстично. Корсетът е отхвърлен като „жестоко менгеме на женското тяло, [което] клето стискаше коремните органи и дробове, като причиняваше малокръвие, па даже и охтика“, по думите на изнасящия сказки за модата през 20-те години проф. д-р Парашкев Стоянов.
Феминизмът, който печели позиции в обществото, довежда на бял свят в модата панталоните и опънатите по тялото плажни костюми. През 30-те години на XX век ги виждаме във фриволната атмосфера на морската столица Варна, където процъфтяват и конкурсите за „Царица на плажа” и „Най-хубаво детенце“. Списанията пропагандират младежкото излъчване при дамите, така че се появяват и първите „опънати с гумени подставки“ овали на лицата, което днес бихме определили като лифтинг.
През 30-те и 40-те години се търси и определен български облик на модата, най-вече с използването на националната шевица, афиширан от дамите в българския царски двор. Цветовете и принтовете („напъстрени коприни“) навлизат смело в гардероба. Изникват и проблеми, които познаваме и днес – следването на нездравословни диети. Д-р Захари Захариев през 1936 г. громи прекалено слабото тяло, „т.е. прозиращи ребра, плоски гърди, тънки ръце и крака, тесен таз“: „Аз се съмнявам, че в България може да има мъже – истински българи – които да се възхищават от слабата, кокалеста фигура на жената. Точно обратното. По своите схващания за женските форми българинът се приближава до турчина, т.е. не харесва слабото“.
В отделни табла са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези 100 години. Специално внимание е отделено на известните дизайнери, както и на тогавашните модни инфлуенсъри, сред тях са имената на Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова, Дора Габе и Елисавета Багряна, Яна Язова.
В периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата. Тенденциите са научавани от многобройните списания за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури. Из страната обикалят лектори, които запознават любопитната публика със своите виждания за ползите и вредите от модните увлечения.
Модата от периода е близко и до днешните разбирания за „бавна“ и екологична мода – работи се с качествени тъкани с по-ниска химична натовареност и с идеята за дълговечност на дрехите.
Фотографиите след Втората световна война до 50-те години показват остатъчни проблясъци на „буржоазна“ елегантност на фона на упадък на модата, което освен на тежките икономически условия се дължи и на неприязънта на новата власт към предишните привички и бит.
Изложбата показва само малка част от доказателствата за ролята на модата като естетически катализатор на българското общество по пътя на европейското му израстване, които Държавна агенция „Архиви” пази в снимковия си трезор“.
Снимките са от фонда на ДА “Архиви” и Исторически музей – Севлиево.
Зареждане ...
