На 6 май отбелязваме Гергьовден, може би един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо дори Ивановците. Празникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година – затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. „Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи“, смята народът. Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е.
Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей – затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег, умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.
Може би един от най-характерните обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъства печеното агне и обредният гергьовски хляб. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни продукти, варено жито, зелен лук и пресен чесън, баница, винце. А млечни продукти назаем да не се дават.
Днес тези ритуали на Гергьовден се извършват най-често по селата, където все още връзката на човека с природата и земята е по-дълбока. В градски условия успяваме да сложим най-много агнешка плешка на масата, но е добре да знаем, че курбан се нарича, само ако си пролял от животното кръв. Малко кръвожадно наистина, но пък това е завещанието на прародителите ни. Ако не да спазваме цялата традиция, то поне да я помним.
През деня на Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и великденското червено яйце, за да е плодородна нивата. Рано сутринта най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата – да не ги настига злото през годината.
На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в „лява вода“ – там където реката завива на ляво, за да се излекуват.
Младите жени и децата набират билки – гергьовче, здравец, коприва и чесън. Все тревици против „лоши очи“ и с тях свиват венци, същите, с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки близък да пийне, друга част се изсипва в реката да е обилно млякото.
Приготвя се специален обреден хляб украсен с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А после костите от курбана заравят в земята.
Най-често агнето се заколва на свещено за местността място – оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка – да има храна за животните, дава му се да близне сол – за да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка. Агнето за курбан е винаги първото родило се мъжко агне – най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода – за да не спира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.
Според едно българско предание Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата. И ако на Димитровден се разпускат работниците, то след Гергьовден се наемат новите – овчари, чираци, слуги и започва да кипи усилен труд.
На Гергьовден празнуват Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо.
История на Деня на Българската армия
Денят на храбростта се чества от Българската армия за първи път с нейното създаване от указ № 1 на 1 януари 1880 г. от княз Александър Батенберг. Тогава е учреден военният орден „За храброст“ по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Избраната дата на празника е 23 април, което е денят на свети Георги Победоносец (Гергьовден). През 1916 г., при преминаването от Юлианския към Грегорианския календар, датата се измества на 6 май.
След създаването си Денят на българската армия се чества скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ и малък военен парад в София. Между 1912 и 1918 г. по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война на шести май празникът се отбелязва в бойни условия.
От Освобождението на България до 1919 г. и подписването на Ньойския договор в България се празнувал на 27 ноември и Денят на победата, който е бил известен като малкия Гергьовден. От 1920 г. започва да се чества само Ден на храбростта на 6 май. От същата година стават и традиционни големите военни паради в София, на които присъстват Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена „За храброст“, военните аташета и десетки хиляди граждани.
Военните паради на Гергьовден се преустановяват през 1947 г. с постановление на Министерския съвет, председателстван от Георги Димитров. Денят на Българската армия се променя на 9 септември, а от 1953 г. – на 23 септември.
След смяната на властта през 1989 г. Седмото Великото народно събрание определя за ден на Българската войска 23 август, което е бил денят на решителните боеве при Шипка по време на Руско-турската освободителна война. През 1993 г. с постановление 15 на Министерския съвет датата е върната на 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Зареждане ...
