На 2 юни (понеделник) от 11:45 ч. на площад „Свобода“ жителите на Севлиево отново ще се съберат, за да сведат глава в дълбока признателност пред подвига и саможертвата на Христо Ботев и всички, загинали за свободата и независимостта на Родината. Община Севлиево кани всички севлиевци да се присъединят към този тържествен акт на национална памет – да отдадем заслужена почит на великия поет и революционер, както и на хилядите знайни и незнайни герои, които с кръвта си написаха историята на свободна България.
Точно в 12:00 ч. сирените ще прозвучат в цялата страна. Нека в този миг на едноминутно мълчание всички застанем неподвижни – в знак на преклонение пред тяхното безсмъртно дело.
В програмата по повод 149-ата годишнина от героичната гибел на Христо Ботев ще участва и оркестър „Севлиево“, който ще допринесе за тържествената атмосфера на поклонението.
Нека помним – свободата не е даденост, тя е завет. И всяка година на 2 юни този завет ни събира – в мълчание, в почит, в гордост.
2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независи мостта на България се отбелязва ежегодно в България на 2 юни по повод смъртта на Христо Ботев. Отбелязва се на тази дата, въпреки че фактическата дата на смъртта на Христо Ботев е 1 юни. На този ден се почитат и всички загинали във въстания и войни за свободата и независимостта на страната.
За първи път денят се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на връх Вола денят е почетен в присъствието на все още живи Ботеви четници.
От 1948 г., когато се навършват 100 години от рождението на Ботев, за отбелязването на празника се използват сирените за гражданска защита, които вият в продължение на 1 минута точно в 12:00 на обяд и са сигнал за спазване на едноминутно мълчание в цялата страна.
Няма документ, който да свидетелства чие е решението за използването на сирените по този повод – на правителството или на парламента. Дотогава сирените са използвани като предупреждение за бомбардировките през Втората световна война. Сирената на 2 юни е с непрекъснат звук, различен от утвърдените сигнали за ранно предупреждение на населението.
През 1876 година Христо Ботев успява да събере 205 четници, но липсата на време не позволява да се проведе подготовка. Поради тази причина в четата намират място както добре подготвени бойци, участвали в Първата и Втората български легии, така и млади ентусиазирани момчета, водени от идеята за чиста и свята република.
Макар че не са добре обучени, на 16-ти май четниците се качват на австрийския параход „Радецки“, преоблечени като градинари, за да не будят подозрение. На 17-ти май въстаниците превземат кораба и принуждават австрийския капитан Дагоберт Енглендер да спре кораба на козлодуйския бряг. Ботев и четниците слизат на брега и с развято знаме целуват родната земя, полагайки клетва, че са готови да дадат живота си за нейното освобождение. Акостирането на козлодуйския бряг не е случайно. Разбрали, че във Врачанския революционен окръг не е избухнало въстанието, Ботев и четата се отправят към Враца, за да помогнат на главния апостол Стоян Заимов и вдигнат населението на бунт.
С бърз преход се отправят към Враца, като до вечерта достигат до село Бутан. Въпреки умората, четата продължава марша дори през нощта и до сутринта достига до моста около с. Оходен. След кратка почивка продължават към с. Баница, но там са пресрещнати от башибозук и черкези.
Поради това, четата се оттегля към височината Милин камък. Завързва се сражение, в което към 14 ч. се присъединяват и пристигналите от Враца две роти редовни войски с две оръдия.
През нощта четата пробива обръча и до сутринта на 1 юни достига Веслец. Там четата си почива, а изпратените до Враца разузнавачи донасят, че въстанието там не се е състояло. Ръководството решава да се оттегли към Балкана. Следващата цел на четата е Косталевският мост, където според плана е трябвало да се съберат въстаниците от Долна и Горна Кремена, Влашко село (днешното Царевец) и съседните села.
Призори четата достига района на връх Таушаница. Там ги нападат два табора пехота, артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези. Съотношението на силите е около 10:1 в полза на турците. Ето защо четата се отправя към връх Вола и заема отбрана по височините Камарата, Купен и Околчица. През целия ден неколкократно са отбити атаките на противника.
На 20-ти май избухва нов бой, още по-ожесточен от този край Милин камък. Въпреки глада, жаждата и жегата, водените от Христо Ботев юнаци се борят храбро и не позволяват на врага да превземе върховете Околчица, Купена и Вола. Привечер сражението затихва. И точно в този момент, когато всички се приготвят да си отдъхнат, настъпва повратният момент. На свечеряване, на 20-ти май 1876 година, пада убит Христо Ботев.
След неговата смърт за войвода е избран Никола Войновски и оттеглянето към Балкана продължава. От общо 208 четници загиналите са 94, 26 били заточени, 2 умират в затворите, а само 76 успели да доживеят свободата на България.
В памет на революционера и неговата чета, ежегодно от 27-ми май до 2-ри юни стотици признателни потомци извървяват 120-километровия път от Козлодуй до връх Околчица, за се преклонят пред делото и безсмъртния подвиг на поета революционер Христо Ботев и неговите сподвижници.
„Той, който падне в бой за свобода, той не умира“…
Зареждане ...
