Той е живото доказателство на твърдението на психолозите, че възрастта е състоянието на духа, а годините – цифра в календара или на колкото се чувстваш. И измерението на това е неговия работохолизъм, бистър ум, желанието му да прави добро на хората, да е полезен и на себе си. Той е известният бизнесмен в Севлиево Стефан Бояджиев.
За първи път се срещнах с г-н Бояджиев преди 7 години, в магазина на мой познат: “Непременно трябва да разговаряш с този човек. Той е олицетворение на енергия, на дух, на желание да правиш нещо добро… При него празна приказка няма. Той може да ти разкаже как се прави успешен бизнес в Севлиево”, препоръча нашият общ познат. И тя се проведе в работния му кабинет – изчистен от лукс, респектиращ с напомнянето си, че тук е място за работа. И в този дух, съвсем делово започна историята за неговия 70-годишен трудов път, който продължава и днес.
Разказ, който вдъхновява да правиш добро, да повярваш че възрастта е само състояние на духа, когато искаш да направиш нещо. Убедете се сами:
“Започнах работа на 8.11.1948 година, като учител в с. Аламовци, община Златоград. Но разбрах, че тази професия не ми допада и се ориентирах към счетоводството. Завърших Търговската гимназия в гр. Червен бряг. Работил съм като книговодител, счетоводител, старши счетоводител и главен счетоводител. Като такъв бях в „Градска търговия“, „Ильо Влаев“, „Благоустройствени строежи“ и завод „Максим Горки“ в Севлиево. Преди това работих като началник на странична дейност в Горското стопанство. Това ми даде възможност да разширя цеха в с. Млечево, в който оставих да работят 54 човека. По-късно в завод “Динамо” построих цех за пластмаси, в който работиха 16 човека, създадохме Механична работилница за производство на шприцове и матрици за пластмаси. Пак там построих и складова база и по този начин започна втората глава от моята 70-годишна трудова дейност.
През 1990 година се пенсионирах и направих фирма за дървени изделия – правих амбалаж за заводите “Авангард” и “Ненко Илиев”/ЕМКА/. Взех 600 лв. заем от един приятел, за да си регистрирам фирмата. В резултат на това, че винаги мераците ми са били повече от възможностите, съм постигнал това към момента. Почнах с кредити – най-напред за оборотни средства. И така – взимам-връщам, взимам-връщам и така си изплатих дълга, защото имах винаги печалба. И тази сграда на фирмата направих със заем от 1 млн.лв. В началото беше лесно връщането на заема, но в това време започва страхотно покачване на лихвите – от 7% стигнаха до 300%.
С помощта на моите партньори, които съобразно инфлацията и те покачваха цените, си изплатих заема.
На 30 години направих вила, на 40 направих жилищен блок и апартамент за мен, на 50 направих вила в Млечево, на 60 направих тази фабрика, на 70 г. направих втори цех и на 80 – фирменият магазин. На всеки 10 години аз съм направил нещо в строителството, което носи доходи на фирмата. А започнах в Асфалтовата база, само в две стаи от 40 квадрата.”
Това е равносметката на живота на г-н Бояджиев, събрана в малка книжка “70 години трудов път”, която той раздаде на всички гости на 31 май 2023 година, когато отпразнува 93-я си рожден ден, защото Ковид пандемията попречи за честване на 90-тата му годишнина.
Но на 30 май 2025 година той отново покани, близки, приятели и бизнес – партньори да почетат 95-годишният му юбилей. И те се отзоваха с усмивки, подаръци и много добри думи за колегата, приятеля, за човека с голямо сърце Стефан Бояджиев.
Всеки един от тях искаше да се снима с него, “защото той е изключителен човек, който е направил добро, не само на мен, но и на много гора”, споделяха гостите.
“Тези събирания ме зареждат с толкова позитивна енергия, пълнят ми душата. Знаете ли, досега съм организирал 13 пъти празници за моите съученици от випуск 1948 година на Мъжката и Девическата гимназии в Севлиево. Приемам ги като мои гости, а те мен – като техен домакин”, сподели г-н Бояджиев.
И тази енергия, и нестихващото желание да прави добро, продължава и днес.
“Силите намаляват, обаче волята и духът остават. Сега идвам от работа и ми е приятно да работя. Занимавам се с дървен строителен материал – греди, дъски, летви за покрив, ламперия …В момента коловете за домати много се търсят. Моята фирма я продадох, но работя под шапката на друга вече 4 години. Тя осигурява дървен материал, а аз го обработвам. И така минава времето. Като стана сутрин, знам къде ще отида и ми е приятно с хората”, разказа днешното си битие 95-годишният Стефан Бояджиев.
Попитах го на колко години се чувства днес, а той ми отговори: ”Някъде към 70-те, защото желанието ми за работа, да се втурвам и да правя нови неща, е налице. Разликата е в това, че няма за кога да предприемам по-големи задачи, но аз голямата работа съм я свършил навремето. След като се пенсионирах, тогава започнах бизнес. Винаги мераците ми за работа са били повече от възможностите. И ги гоня, и съм ги постигнал.” – продължи с равносметката за стореното през дългия си трудов живот г-н Бояджиев.
Каква е формулата за успеха, за енергията, за желанието за работа на тази достолепна възраст, продължих да питам аз.
“Да е здрав и да има живец за работа. Нали знаете приказката: “Господ помага, но в кошара не вкарва!” Като не се потрудиш, няма как да получиш помощ” – беше краткият отговор. Но в него са заложени още и други изисквания за физическото и духовно здраве – да се храниш умерено, да не злоупотребяваш с алкохол и цигари.
“Работя с млади хора. Малко са, но са работливи и ръкати – умеят да работят. Аз съм доволен от тях. Радвам се на изключително уважение, обръщат се към мен с г-н Бояджиев. Питат и се съветват с мен. Попаднал съм в мои води, имам уважението им. Така се постига успех в работата.
Карам си колата – тя е моят живот. Виждам, че не ми прилича вече, но работата ми налага. Карам бавно – на втора, на трета скорост из града. Най-много да отида до с. Млечево в събота и неделя да окося, да нагледам дръвчетата, да почистя и да подредя вилата. Така си почивам – докато работя. Нямам желание да пътувам. От време навреме се срещам с приятели. Не говорим за политика, а за работата и отношението между хората.
Затворени станахме. Нещата тръгват отгоре, от парламента, от силната конфронтация между партиите и това даде отражение върху нас. Най-важното е да живеем скромно, да се храним и обличаме по-скромно, “защото многото пари развалят човека”. Ако ме питате какъв човек съм, ще Ви кажа: ”Работохолик”, сподели своята изпитана истина за дългия си житейски и трудов път Стефан Бояджиев и завърши с изречението от първия ни разговор: ”Щом един човек има сили, енергия и иска да работи, защо не?”
Зареждане ...
