Севлиевци потърсиха историческата истина за Апостола в препълнената зала на Градската библиотека. Чрез беседата на академик Марин Кадиев и филмовия разказ на историка Тотю Грозев (1944 – 2006) се преплетоха факти и родова памет в навечерието на 153 години от гибелта на Левски.
В емоционална и изпълнена с въпроси вечер, Севлиево отбеляза 153-ата годишнина от безсмъртието на Васил Левски. Залата за събития на Градската библиотека се оказа тясно пространство за десетките граждани, дошли да чуят беседата на академик Марин Кадиев на тема: „Съден ли е Васил Левски и предатели ли са поп Кръстю и хаджи Иванчо Пенчович?“

Основният акцент на вечерта бе поставен върху нуждата от изчистване на историческия разказ от „капката катран“ – наслоените през годините неточности и съчинени истории. Академик Кадиев подчерта, че дистанцията от век и половина ни дава ценна възможност: да погледнем към Апостола не само през призмата на легендите, но и чрез новооткритите документи, и прецизните анализи.
Особено вълнение предизвика прожекцията на краткия документален филм на историка Тотю Грозев, предоставен от оператора Косьо Косев. Лентата припомни за дълбоките следи, които Левски оставя в Севлиево през 70-те години на XIX век – връзка, която до днес се пази жива от всеки севлиевец и е светиня за най-голямото училище в града, СУ „Васил Левски“.
Разгледани бяха различните гледни точки за ролята на поп Кръстю и хаджи Иванчо Пенчович през призмата на историческите факти, а не на художествената измислица. Присъстващите споделиха, че макар 153 години да изглеждат много, болката от загубата на Апостола е все още част от националната ни идентичност.
Градската библиотека за пореден път се утвърди като средище за смислен диалог, където историята не е просто сухи дати, а жив урок по достойнство.

























