МИНКА МИНЧЕВА
– Г-н Кънев, през 2017 г. бяхте удостоен с Почетния знак на Севлиево. Как приехте и какво означава това отличие за Вас?
– Бях много изненадан! Благодаря на Общинската администрация за предложението и на ОбС за одобрението – има толкова много хора, които също са заслужили. Не съм от хората, които си правят самооценка на кого и колко съм помогнал или направил. Благодаря, че моят труд е забелязан! Че някой е видял и оценил усилията ми. Аз съм дългогодишен спортист и съм получавал много отличия, но тази награда ми е доста скъпа, защото е свързана с неща, които съм правил за града, в който живея. Винаги съм мислил, че не трябва да чакаме някой да ни направи града такъв, какъвто го искаме, а сами да си го направим. Това е начинът и съм се стремил да бъда пример в тая насока.
– Обикновено такива отличия се дават на хора с дългогодишен житейски и професионален опит, с признателност и за активната им обществена дейност, а Вие го получавате на твърде млада възраст. От една страна това е хубаво, но не мислите ли, че е и сериозно задължение да продължите да работите „На ползу роду“?
– Наградатата е оценка, но и стимул за работа. Аз съм споделял доста мои идеи с кмета, със заместник-кметовете, с Общинския съвет, с хора от бизнессдружение „Севлиево 21 век“ и това, което констатирам е, че в последните години като че ли се разделихме. Няма го това единомислие, няма я тази спойка, тази хубава енергия, която акумулирахме – без значение дали ще се съберем да направим благотворителна вечер или ще излезем да направим почистване на града, или ден на обществената ангажираност….Установявам, че все по-малко остават хората, които искат да се работи в тази насока.
– Кой ни разделя, г-н Кънев? Само политиците ли са виновни за това?
– Не само те! Има промяна и в мисленето на хората. Все повече са тези, които смятат, че Общината е длъжна да свърши всичко. А това нито е вярно, нито възможно! И така е било отпреди 100-150 години. Знам го от моята баба, от моята майка, които са ми разказвали, че да почистят около къщата си, около дюкяна, приемали като част от ежедневната работа. Днес не е така! Напротив, минава някой и си хвърля цигарата, хартийката от закуската и държи някой друг да мине, и да изчисти! Няма как да стане! Не може 30 хиляди души да мърсят и 100 души да чистят! А после казват: “Политиците са ни виновни!“ Защо? Какво трябва да направят? И като стана дума за чистотата, да дам един примeр, който е показателен. На село, за една къща се плаща 20 лв. данък, а те са 100 къщи – по 20 лв., са 2000 лв. Какво да направиш с тези пари? А искаме селото да е чисто и подредено. Няма как да стане, дори и политиците да правят каквото трябва. Това съвсем не означава, че всичко, което правят, е лицеприятно!
Преди доста години се опитах да обясня в едно мое интервю, че когато влязох в политиката, си я представях като Бизнессдружението – събираме се определен кръг хора, които искаме да направим нещо за града.
– Но нали такава е ролята и на ОбС, а Вие бяхте общински съветник, какво не Ви удовлетвори в тази дейност?
– Аз бях общински съветник от квотата на БСП и в интерес на истината тяхната идеология ми е още на сърце. Но тази лява идеология все още не ми е много ясно какво точно трябва да постигне, както не ми е ясна и дясната. Няма къде да прочетеш, че след 10 години, ако работиш по еди коя си идеология, ще постигнеш тези резултати. Пишат се предизборни програми, но те предлагат работа на парче. Няма разработка, която да каже: “Ако ни подкрепяте 20 години, след този период болниците ще осигуряват по-добри условия за лечение, полицията по-добре ще защитава сигурността на гражданите, улиците ще бъдат с по-добра настилка”. Да се даде визия за решаване проблемите на хората. За съжаление това не го видях нито в десните, нито в левите партии.
– Кой е Вашият урок от политиката?
– Моят урок от политиката – дано да го разберат повече политици, е че човек не бива да се занимава с това, което не разбира и не знае какво означава политика. Много пъти съм си задавал въпросите: Какво точно означава да си политик? По какъв начин се подготвяш да бъдеш политик? За всяка една дейност човек трябва да е добре подготвен. Вие сте журналист, но сте се подготвяли в университета да упражнявате тази професия. Аз съм завършил финанси и сега 50% от работата ми е свързана с тази моя професионална подготовка.
Какви са критериите, за да си добър политик? Кога и къде се учиш да бъдеш добър политик? При цялото ми уважение, не искам да обидя никого, но в политиката влизат много хора – без значение дали в ОбС или в парламента, които не познават Закона за местното самоуправление. Те не знаят структурата на Общинския съвет, не знаят принципите на управление, какво се случва с едно тяхно натискане на бутона… Това е едно голямо завъртане на много малки колелца, за да се завърти голямото колело. Но тъй като не знаят как, най-често малките колелца изхвръкват и системата излиза от управление.
И на въпроса Ви какъв ми е урокът от политиката, ще отговоря, че първо трябва да се определят критерии за влизане в политиката. Кой има право да участва в управлението на държавата, на общината?
-Какви трябва да са тези критерии според Вас?
-Независимо дали той ще е зидар, кофражист, учител, инженер, да има най-малко 10 години трудов стаж, да няма дисциплинарни нарушения. Не може човек, който не е работил нищо през живота или и не разбира нищо от финанси, да бъде член на Комисията по бюджет и финанси, както се е случвало в ОбС. Така че урокът ми е човек да не се занимава с това, което не разбира.
– Означава ли това, че Вие няма да приемете да се занимавате с политика от тук насетне?
– На последното събрание на Бизнессдружението аз предложих на следващите местни избори то да участва със собствена формация, без значение под каква форма, без кандидат за кмет, а само с листа за общински съветници. Бях убеден, че хората, които ръководят и управляват фирми, задължително имат място в ОбС.
– Защо, какъв беше Вашият мотив?
– Защото това са хора, които имат поглед върху доста от проблемите в общината. Това са хора, които разбират процесите, които стават в държавата на всяко ниво. Но за съжаление, не срещнах такава подкрепа – всеобщото мнение на колегите беше, че ние сме Бизнессдружение и не бива да се политизираме. И може би това е правилното решение. А аз няма да приема да се занимавам повече с политика в сегашния й вариант, ако по някакъв начин в Закона за местното самоуправление не влезе раздел, в който може да се търси отговорност от политиците за техните решение и действия.
– Г-н Кънев, Вие ръководите фирма, която е част от структуроопределящата промишленост в Севлиево. От позицията на човек, който има опит и в местното самоуправление, и в политиката, кажете на какво се дължи икономическият възход на Севлиево?
– Дължи се на това, че преди 25 години дойдоха едни американци и ни показаха как трябва да се прави бизнес. Те ни отвориха очите преди всички други градове в страната – като започнем с обикновените неща, с оптични връзки, с излизания в чужбина и така нататък. Много хора от Севлиево тогава имаха възможност, покрай тези фирми, да пътуват, да се запознават с нови техники… Други хора започнаха да идват тук и да строят фабрики, а ние започнахме да виждаме как го правят, с какви машини работят. Целият този опит ние получихме наготово и започнахме да го прилагаме.
– Независимо че в бизнеса сте конкуренти, има нещо, което ви обединява – бизнесът с хората от другите области на обществения живот в Севлиево. И всичко това създава една общност, която работи за развитието на общината. И това ли научихте от американците, защото то си е много ценно ноу-хау!
– Така е! Това ноу-хау звучи като приказка, която съм учил едно време по маркетинг. Разказваше я една преподавателка в института за създаването на Лас Вегас. Един каубой видял на средата на пустинята, че точно по определен път вървят керваните и той решил да направи малко заведение. То бързо започнало да се разраства – хората минавали, преспивали и той започнал да го разширява. В същото време обаче друг човек видял това и направил до него друго заведение. Първият не можел да преживее конкуренцията и започнали да се карат, да се бият и така минали много години. Независимо от това, бизнесът и на двамата вървял много добре и те били много доволни. Дотолкова, че нито един не искал да се откаже. Старите, които враждували, си заминали от този свят, но децата на тези хора се обединили и започнали да развиват бизнеса общо. После дошли и други, и така бил създаден Лас Вегас. Хората разбрали, че колкото повече неща се предлагат на едно място, толкова повече клиентелата е по-голяма и толкова повече хората търсят това добро място.
Това обединява бизнеса в Севлиево и трябва да обединява всички, за да има успехи.
– Така беше преди 25 години в Севлиево, но така ли е сега, има ли приемственост от страна на по-младите в бизнеса?
– Независимо от промените в устава на Бизнессдружението, има много млади хора, които са в него. Има и фирми, които не споделят това, което се случва в Сдружението. Не може всички да гледаме в една посока, но фундаменталното е, че всички сме приятели.
– Всички признават, че успехът на Севлиево в първите години на прехода се дължи на добрата връзка между бизнеса и местната власт. Как е сега, продължава ли традицията?
– Като изключим малките сътресения, които са нормални при всяка промяна на статуквото, каквото беше дълги години в Севлиево, мисля че вече нещата влизат в едни добри коловози. В крайна сметка взаимно се убедихме, че с конфронтация не става и трябва да работим заедно в една посока. Смятам, че вече нещата са нормални.
– Доколко са качествени и навременни услугите, които предлага Общината за стартирането на един бизнес?
– Имам издадени 4 разрешителни за строителство. Това, което мога да кажа, е че не съм имал спънки или препятствия за развитието на моя бизнес, свързани с Общината. Получавал съм помощ. Не съм чувал някой да се оплаква за забавени процедури, напротив! Чест прави на кмета, дано да не прозвучи грозно, защото някои се дразнят когато казвам, че той винаги е казвал: “Обадете се, когато има някакъв проблем!” Нали разбирате – едно е да изграждаш 2 000 кв. м, друго е 100 кв. м. Нормално е големите обекти да са с приоритет, така че той винаги се е отзовавал.
– В едно интервю г-н Васил Кънев казва, че Севлиево трябва да стане градът на младите хора. Кой е начинът това да стане реалност?
– Много хубав въпрос, но тежък за изпълнение! Това зависи и от държавата! Няма как Севлиево да бъде един оазис – ние да ги задържаме, а младите да бягат от държавата! Ако те все пак искат да дойдат в Севлиево, тук бизнесът може да ги приеме на работа.
По този проблем аз много дълго време работя и не мога да си отговоря защо ние, като родители, направихме така, че да отблъснем младите от определени професии в производството, от които всяка фирма има нужда. Да им внушим, че да работиш в производството не е обидно. При една среща с родители в едно от училищата, една майка ме попита: “Г-н Кънев, защо не направите работник Вашето дете?” Как да обясня на тази жена, че в нашата фирма ние, от ръководството, сме най-заетите и натоварени с работа и отговорности работници. Че всеки член на колектива знае, че всичко минава през нас и ние трябва да разбираме от много неща. В крайна сметка не може всички да са мениджъри, но това не означава, че другите професии са по-малко нужни и отговорни.
Не мога да си обясня и защо дуалното обучение в професионалното образование тук не можа да потръгне в правилната посока, за разлика от Казанлък, където нещата са развиват много добре.
Младите искат и по-добри доходи. Един млад човек иска да си купи кола, да може да пътува където поиска, да има жилище, за да създаде семейство….
– За разлика от други общини в страната с мащабите на Севлиево, тук тези условия ги има. Тогава?
– Има ги, но понякакъв начин изчезна средата. И аз си мисля, че ние можем да я създадем, защото всичко онова, което е необходимо, го има като предпоставка.
Не оазис, но Севлиево може да бъде пример за привличането на младите хора и аз имам идеи за това!
– Каква искате да бъде 2018 г. за Вас, за служителите във Вашата фирма, за севлиевци?
-Да донесе на всички по много от това, което не се купува с пари – любов, мъдрост и здраве, и достатъчно пари за всичко
Зареждане ...
