– Г-н Сираков, изборите отминаха, какъв е Вашият прочит на резултата от тях?
– Първо, бих искал да благодаря на хората, които гласуваха, защото е важно отговорното отношение към политиките на Европейския съюз, защото се определят политики, които се реализират и в България. Благодаря на гласувалите за ГЕРБ. Мисля, че ние предложихме личности, професионалисти, които познават проблемите в България, познават европейските институции, хора с опит, които са доказали, че могат да защитават интересите на страната.
Изминалите избори дадоха много политически уроци на всички партии. Мисля, че най-големият победител в тях са хората, обществото ни, защото те накараха политиците да осмислим дали успяваме да чуем проблемите на хората, дали успяваме достатъчно добре да обясним решенията, които предлагаме, дали успяваме да реализираме политиките, които да повишат усещането за справедливост.
Ниската избирателна активност показа, че най-големият проблем е този с доверието между политиците и избирателите.
Мисля, че ние нашите проблеми ги дефинирахме и вярвам, че през следващите месеци можем да направим промяната и да предложим онзи политически модел, който би отговорил в най-голяма степен на очакванията.
– Как ще коментирате предложеното драстично намаляване на субсидиите на партиите?
– Първо бих искал да изясня още веднъж казуса с надвзетите средства за субсидии. Стана ясно, че Законът не определя еднозначно разпределението на субсидията, което е довело до грешката с получаването на повече от 11 лева на глас от партиите. Важното е, че променихме закона така, че да няма възможност за тълкувания по него.
Относно предстоящото намаляване на субсидиите на партиите бих искал да уточня, че ние сме последователни в своята политика и още в началото на мандата, съобразявайки се с резултата от референдума за партийните субсидии, предложихме те да бъдат намалени, но предложението на беше подкрепено в Народното събрание. Сега отново ще гласуваме внесеното предложение от Министерския съвет – партийната субсидия от 11 лева на глас да стане на 1 лев. Считам, че с този модел на финансиране рискът партиите да станат зависими от бизнеса е голям и тогава Тристранният съвет няма да бъде между държавата, работодателя и синдикатите, а единствено между работодателя и синдикатите. Това ще бъде модел, който ще допусне едрия бизнес в управлението. Считам, че финансирането на политическите партии от държавния бюджет е по-доброто решение за управление на държавата, защото имаме ясно и прозрачно финансиране, което няма да е валидно, ако държавното финансиране не е достатъчно за дейността на партиите.
Но считам и че народът винаги е мъдър, и ако той иска това, то значи това е правилното, въпреки рисковете. Смисълът вероятно е в оздравителния процес в партиите, защото мисля, че хората не искат партиите да получават по-малко средства, а искат да кажат, че срещу тези средства обществото не получава това, което очакват – морал и справедливост. Ако обществото получаваше това в достатъчна степен, не би поискало намаляване на субсидиите на партиите, с които се поддържат партийни офиси по места за връзка с хората, организират се приемни, провежда се регламентирана предизборна кампания, наемат се експерти.
Но в крайна сметка, моментът за този диалог е отминал, затова днес партиите трябва да уважим желанието на хората за драстично намаляване на държавните субсидии на партиите. Важно е това предложение да събере нужната подкрепа при гласуването, въпреки че първите индикации за отхвърлянето му от БСП са налице, тъй като в Комисията по финанси и бюджет БСП не са гласували предложението.
Ако това е пътят, който трябва да извървим, за да преодолеем негативизма в отношенията си и да възстановим диалога и доверието, нека бъде така, защото точно сега не бива да спъваме развитието на страната си. Виждате, през последните години е постигнат икономически растеж, България се превърна в стабилна държава на Балканите, държава, на която може да се разчита при решаване на проблемите на Европейския съюз, включително и миграционни.
– Как ще коментирате настроенията около Стратегията за детето?
– Ясно се вижда, че по този въпрос някой подклажда омраза в обществото, че някой превръща навитото въже на земята в змия.
Няма стратегия за извеждане на деца от семействата, държавата не работи против семействата у нас, не са застрашени хората с ниски доходи, самотните майки и бащи, разведените родители, майките на деца – ин витро. Социалната политика у нас е българска. Тя се прави за българските семейства. В нея не се въвеждат сляпо модели от нито една държава от целия свят. Българските държавни институции не подкрепят норвежкия модел на социалната политика за деца и в нито един момент не е обсъждано въвеждането му у нас. Норвегия не е държава-членка на Европейския съюз. Нейната държавна политика е да подкрепя финансово ЕС, като в 16 държави от съюза финансира пряко, основно в енергетика, околна среда, култура, развитие на бизнеса, местно развитие. Никога не е било и няма да бъде национална политика отнемането на деца от техните родители. Държавата предлага комплекс от мерки, които на първо място винаги са били подкрепящи – социални помощи, социални услуги, подкрепа в училище, психологическа помощ, правни консултации. Почти всички деца, отгледани и отглеждани в приемни семейства, са били изоставени от семействата си, а не изведени от тях. Деца се отнемат само след съдебно решение за много крайни случаи на насилие, склоняване към проституция, просия, трафик. Социалните работници и полицията извеждат деца само ако животът и здравето на детето е застрашен. С цел по-голяма защита е въведен и съдебен контрол.
През последните две години проблемите на хората с увреждания, на майките с деца с увреждания, видяхме, че можем да седнем на една маса и заедно да решаваме проблеми. Не ми се иска и за Стратегията за детето да минем отново през целия път на страданието – на подвеждането, на омразата.
Зареждане ...
