„Сезони в цвят“ е името на прекрасната изложба от акварели на майстора на четката Иван Додов, която бе открита в градската художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“. На ценителите на изобразителното изкуство експозицията разкрива, че пейзажът, като творческа интерпретация, е строго индивидуален като възприемане и представяне, и че уникалната техника на акварела и днес е единствена и неповторима дори и след плеядата от великолепни майстори като К. Щъркелов, Никола Маринов, Йордан Гешев, Дечко Узунов, Васил Чакъров, Христо Илев и др.
Иван Додов е роден в София през 1960 г. Завършил е Художествената академия през 1986 г. със специалност „Художествено пространствено оформление“ в класа на проф. Георги Петров. Подготвя свои самостоятелни изложби още от 1989 г., като досега техният брой е точно 70. Почти всяка година участва в пленери, уъркшопи, демонстрации в страната и чужбина. Негови картини се намират в галерии и колекции в България, САЩ, Германия, Италия, Франция, Испания, Австрия, Холандия. Швеция, Финландия, Унгария, Израел, Гърция, Турция, Полша, Чехия и, разбира се, във фонда на нашата Галерия.
„Силата на акварелите на Иван Додов е в умението му да усети особеностите на природните сезони и да им намери съответните цветови съчетания, на места мистично въвличащи ни в дълбочината на златната есен, на други потапящи ни в спокойствието, тишината и сякаш спрялото време, покрито в скреж и плен на зимата, острите силуети на голите скали и вълшебството на слънчевите лъчи сутрин. В противовес е пролетта и лятото, сякаш подканящи ни за едно ново начало, за един нов живот. От акварелите лъха свежест, нежност, доловена от нежните лазурни топли цветове, както и една типична за художника деликатна естетика“, каза директорът на Галерията Васко Василев.
Сред това многообразие от цветни игри изплуват загадъчно ефирни като плетеница от форми самотните изящни извивки на металните столове по кафенетата, сгушените сред цветята самотни пейки, подканящи влюбените да се сгушат в тях, пазарите, отрупани в цветя, елегантните фенери, потопените в утринната омара кубета на църкви, ренесансови сгради и замъци. В пейзажите му човекът като такъв рядко присъства, но и без него те са достатъчно одухотворени чрез сетивата на художника, което естествено ги насища с човешко присъствие и им придава чар на неповторимост и типично негова чувствителност.
Иван Додов е продължител на най-доброто в акварелната живопис у нас. Той ни въвлича чрез рисунъка и детайла като активен компонент на творбите си. Но тук не става въпрос само за рисунък, който подготвя или пък нахвърля за бъдещата си картина. Той работи експресивно, желаейки да улови мимолетното в природата, момента, който е неповторим и единствен. Понякога не е нужно да рисува цяла сграда, а само отделен фрагмент от нея е достатъчен да въздейства на сетивата ни и да докосне душевността ни. Така реалност и нереалност се преплитат в едни характерно индивидуални живописни внушения.
Зареждане ...
