МИНА ДРАГАНОВА
На 28 юни се навършват 80 години от страшното наводнение в Севлиево, което нанася големи щети и отнема човешки животи. По този повод двама млади автори – Борислав Маринов и Румен Гатев, ученици в СУ “Васил Левски” – Севлиево, написаха книгата “Катастрофалното наводнение в Севлиево през 1939 година”.
Официалното представяне на творбата ще се проведе на 27.06.2019 г. – в навечерието на годишнината, в градската художествена галерия “Асен и Илия Пейкови”, от 18:00 часа.
За читателите на в.”Росица” Румен и Борислав коментираха в аванс впечатления от изследваните документи и посланието на книгата.
-Как се роди идеята за написването на тази книга?
Р.Г: “И двамата обичаме историята. Така се роди идеята да подготвим беседа, посветена на 125-ата годишнина от рождението на Н.В. Цар Борис III. Тя имаше успех сред различна аудитория. После подготвихме и друга, посветена на Освобождението на севлиевския край. По-късно научихме, че тази година се навършват 80 години от наводнението в Севлиево и решихме да посветим книга на това събитие и отзвука от него в цялата страна.
-Какво искате да кажете на читателите с тази книга?
-Б.М.: ”Подобно изследване, каквото правим ние, не е правено досега. Има книга на инж. Ангелов от 1940 година, която е с почти същото заглавие, но тя по-скоро изследва причините за това наводнение – почви и други природни дадености. Ние сме ползвали информация и от нея, но в нашата книга сме ползвали докумени – снимки и писмени материали за последствията от наводнението от Държавен архив Габрово. С нея искаме да напомним на всички, че непредвидими са тези природни бедствия, но когато се случат, трябва да си помагаме, да бъдем задружни, както са били севлиевци преди 80 години. Наводнението е било катастрофално, но в края на книгата пишем, че на всички пострадали хора е била оказана помощ.”
-Кои документи, отразяващи това събитие, ви направиха най-силно впечатление?
Р.Г.: ”Ние прегледахме много папки с документи в Държавен архив, от където сме черпили информация. Те са изключително интересни, разказват за жертвите, между които е имало и малки деца. Интерес представляваше и един документ, който разказва как млад мъж се оплаква от майсторите, които некачествено ремонтирали къщата на майка му. Но най-много ни впечатлиха онези документи, които показват как цялата страна се обединява, за да помогне на пострадалите жители от Севлиево. Есперантското дружество в България призовава дори и последователите си от чужбина да помогнат.”
Б.М.: ”Ние намерихме поименен списък на хората, загинали в наводнението, както и документ с имената на всички строители, участвали във възстановяване на къщите, които са били сринати от водите. Не малко са доказателствата как държавата веднага е взела мерки да помогне на пострадалото население и за по-малко от година, през 1940 г., хората вече са били по домовете си.
Впечатляващи са документите, които показват как всички – отделни хора, фирми, занаятчии, си взаимодействат в оказване на помощта – даряват труд, храни, материали, кой с каквото се занимава и може да помогне….”
-През последните години, а дори и месеци, не малко райони в страната пострадаха от подобни наводнения. Откривате ли някаква разлика в отношението между хората тогава и сега?
Р.Г.: ”И днес хората при подобни бедствия си помагат, но държавата като че ли не обръща нужното внимание на пострадалите.”
Б.М.: ”Напълно споделям и аз това мнение. Може би от наводнението през 1939 година и следващите досега е останала като основа взаимопомощта между хората – държавата стои малко по-настрани. И нещата се случват по-бавно. 
Зареждане ...
