Димитър Димитров
Исторически музей – Севлиево
На 28 юни се навършват 80 години от страшното наводнение, сполетяло град Севлиево през 1939 година, довело до множество разрушения и човешки жертви. Последните дни на месец юни са много задушни и горещи, температурата достига 37 градуса и то при ниско атмосферно налягане. В този ден /сряда/ времето не е толкова горещо и няма никакви признаци за стихията, която ще се случи, но след обяд към Балкана започва да се затъмнява. Във водосборния басейн на река Росица над с. Батошево пада обилен валеж. Дъждът трае само няколко часа, но надминава с повече от 1/3 средния годишен валеж на целия басейн. Измерени са на места до 250 литра паднала вода на квадратен метър. Във водосборните басейни на реките Росица и притока й Видима падналото количество дъжд се равнява приблизително на около 60 милиона кубически метра вода.
Късно вечерта е получена първата информация от с. Батошево, че реката приижда. Огромната водна маса се спуска по долините на реките Росица и Видима с необикновена скорост. По пътя си те отнасят близките до коритата им селскостопански постройки, мелници, воденици, тепавици, натрупания дървен материал на горските дружества и близките пътни съоръжения. Всичките мостове по река Росица от с. Горна Росица до Стара планина са разрушени. Сериозни разрушения има и в селата, през които преминава реката. Реките Росица и Видима се събират в местността Чакала и тръгват към града с още по-голяма сила.
Около 20 часа електрическото осветление прекъсва временно, но населението не обръща внимание, защото повредите са често явление. Севлиевци не разбират, че причината за прекъсването е нахлулата вода в електрическата централа. В 21:00 часа токът спира окончателно и се разнася яростно бучене. Пристигат първите вълни.
Водата започва да приижда застрашително. Полицаи отиват да предупредят жителите на квартала, който е до реката, но никой не мисли, че опасността е толкова голяма. Около 23:00 часа страшната опасност се очертава, дават се тревожни изстрели, забиват църковните камбани, целият град е на крака, всички се устремяват към северния край на града, за да бъдат неми и ужасени свидетели на това, което се разиграва пред техните очи. В този момент над Севлиево пада проливен дъжд, по всички улици потичат кални потоци. Те, заедно с настъпилия пълен мрак, допълнително усложняват обстановката. Към 24:00 ч. водната стихия взема ужасяващи размери – над 500 къщи са потопени във водата, из улиците се образуват буйни реки, които помитат всичко пред себе си: плетища, стобори, къщи, плевни, дървета. Жителите на квартала правят непосилни опити да се спасят. Едни се изкачват по покривите на къщите си, други по дърветата, трети се хвърлят във водата с надеждата да се спасят. Ужасите са навсякъде: отнесени къщи със заспалите в тях обитатели, хора, успели да се изкачат на покривите и зовящи за помощ, отнесени хора от водата.
Веднага започват отчаяни опити за спасяването на пострадалото население. Стражари, пожарникари, войници, конници, жители и гости на града – всички се хвърлят във водата и с риск за живота си спасяват мнозина. Особено себеотрицание при спасяването на давещите се граждани проявили поручик Ненков, поручик Лещов, фелдфебел Нешо Михов, Захари Захариев, Денчо Иларионов, Георги Газдов, Лазар Чонков, Лазар Кръстев, Димитър Бонев, Георги Цветанов, Цв. Иванов и други. Благодарение на тяхното самообладание, според всички специалисти по бедствия, жертвите са сравнително малко спрямо сполетялата ни трагедия. Всичко това се случва до 03:00 часа след полунощ, когато водата бързо спада и нивото на реката се връща в нормалните си граници.
На сутринта картината е страшна – целият квартал е полуразрушен: 230 къщи са напълно съборени, а над 300 остават необитаеми, всичко е отнесено от реката или затрупано с дебел пласт тиня. Около 2 000 души остават без дрехи, храна и подслон. През целия следващ ден се откриват жертви на нощната стихия. Сериозни са щетите и в селата Батошево, Горна Росица, Столът, Стоките и Сухиндол. Пораженията, причинени от наводнението по цялата долина на реката, според данните на служба „Обществени бедствия“, са следните: 32 квартала от града са завлечени от водата, 66 човека са издавени, 322 жилищни сгради са разрушени, 1 829 жилищни и стопански постройки са повредени. Общите загуби от разрушените жилища, стопански сгради, отвлечените домашни животни, унищожената реколта и прочие възлизат на 62 650 000 лева. Повредените обществени сгради, пътища, мостове и други съоръжения възлизат на 15 000 000 лева.
Една от причините за нанесените сериозни поражения в долната махала на града е изграденият каменен мост по шосето за село Крушево. Той има свободен отвор от около 80 метра, който е недостатъчен за оттичане на всичките придошли води на Росица (общата широчина на речната долина е 240 метра). Мостът отчасти запушва свободния достъп на водата по речното корито и предизвиква повишаване нивото на реката, което от своя страна допълнително наводнило долния квартал на града. Предишното голямо наводнение през 1897 г. не е причинило такива щети и една от причините за това е, че този мост не е съществувал. Прииждащите води влачат със себе си дървени трупи, изкоренени дървета, различни строителни материали и вещи от разрушените сгради. Те заприщват Крушевския мост както и останалите технически съоръжения по течението на реката, което причинява още по-големи щети от придошлата водна стихия.
След страшното наводнение град Севлиево е посетен от много официални лица, които остават ужасени от станалото и предлагат помощ на пострадалите. Сред тях са Цар Борис ІІІ, управляващият съветската легация Прасолов, народни представители, министри и други. Пръв в града ни пристига генерал Марков, началник на Плевенската дивизия. Той констатира нанесените поражения от наводнението. На 29 юни Севлиево е посетено от областния директор, шефовете на областните служби, областния лекар и областния инженер. Те идват в града ни, за да преценят и определят последиците от катастрофалното наводнение. По-късно в Севлиево пристигат председателят на Народното събрание Мошанов и зам.-председателят Г. Марков, министърът на вътрешните работи и народното здраве Недев, народните представители – Ат. Москов, Ст. Минковски, К. Анев, Сакаров и Балкански. Всички те обикалят засегнатите от наводнението райони в града и селата, и оказват морална и материална подкрепа на пострадалите граждани. В града пристига и директорът на Народното здраве д-р Радков, заедно с д-р Иван Москов. Той разпорежда подробно как да се действа и какво трябва да бъде направено за запазване здравето на населението. Благодарение на взетите мерки и спазените указания, в Севлиево и околните села не се допуска разпространението на заразни болести.
Множество граждани даряват средства за пострадалото население. Благодарение на състраданието на хората и тяхната благотворителност, Севлиево започва бавно да преодолява последиците от сполетялата го трагедия. Няколко години по-късно е построена първата дига по брега на река Росица за защита на града от наводнения. Взето е решение и за изграждането на язовир, който би поел част от водата при бъдещи критични ситуации. През 50-те години на ХХ век започва строежът на язовир „Росица“. Язовирът е построен и съществува до днес под името „Александър Стамболийски“ и е един от най-дългите в страната.
На 1 юли Цар Борис ІІІ посещава Севлиево. След пристигането си той веднага се отправя към пострадалите квартали. Обхожда пешком наводнените места и лично изслушва много от пострадалите. След това царят дава напътствия какви здравни мерки трябва да бъдат взети за предпазване на населението от пламването на епидемии. Той разпорежда и как да бъдат подпомогнати по най-добрия начин пострадалите от страшното наводнение. Впоследствие предоставя на кмета Захари Лесев 15 000 лева за подпомагане на първо време на най-нуждаещите се пострадали граждани. Малко по-късно той посещава и пострадалите села Батошево и Горна Росица и отново остава поразен от видяното.
През следващите месеци са събрани парични средства от държавата, дарения и помощи от съпричастни граждани. В събирането и даряването на такива средства активно се включа и Цар Борис ІІІ. Със събраната сума се създава общо строително предприятие, което поправя и възстановява всички разрушени къщи безплатно. Някой от тези жилища са запазени и до днешни дни.
На 5 юли 1939 г. в града пристигат, за да видят последиците от природното бедствие, управляващият съветската легация Прасолов, заедно със съпругата си, придружени от подпредседателя на Народното събрание Г. Марков и севлиевския народен представител Ст. Минковски. Прасолов и спътниците му обикалят пострадалите от наводнението райони. Те навсякъде са посрещнати с големи очаквания от севлиевските граждани, значителна част от които са сериозно пострадали при наводнението. От името на съветското правителство Прасолов предава 100 000 лева помощ на пострадалите граждани.
Още на третия ден след нещастието, което сполетява град Севлиево, Министерството на вътрешните работи и народното здраве и Съюзът на закрила на децата в България се погрижват за децата на пострадалите семейства в града и селата. Благодарение на тези грижи, нито едно дете от пострадалите семейства не остава на улицата. 40 ученици от града са настанени в Габрово и за тях се погрижва Габровската община. Други 20 ученици от града са приютени от дружеството „Майчина грижа“ в Габрово. За 50 ученици от селата Горна Росица и Батошево грижи полага Горнооряховското околийско управление и самият околийски управител. Останалите над 100 ученици от града са настанени в детската колония „Здравец“ при Батошевския манастир. Министерството на вътрешните работи и народното здраве отпуска необходимите средства за ремонт на пътя до манастира и за издръжката на децата.
Гимназиалните ученици от пострадалите семейства са настанени в летовището на младежкия „Червен кръст“ при гимназията. Всичките деца в предучилищна възраст с пострадали родители са настанени в дневен детски дом в града. Севлиевци и жителите на околните селища показват как трябва да се грижи всеки човек за децата на България.
Зареждане ...
