МИЛКА ДЕШЕВА
„Никого не мразя. Никой не ме мрази“. Думи, казани от най-възрастната жена на с. Крушево, 95-годишната Кина Христова Димова, от които не лъха самоувереност, а уравновесеност и душевна чистота. Без да подозира, тя разкри цялата си същност на почитан, уважаван, обичан, толерантен към всички човек. Качества, които днес все повече бледнеят.
На връх рождения си ден – 11 октомври, в дома си ни посрещна една жена, височка на ръст, изправена, с бяло гладко, леко зачервено от вълнение лице, със сребриста, сресана назад коса, без типичната за крушевските жени на тази възраст забрадка. Почетена изненадващо от кмета на селото, от секретаря на читалището Ирина Савова и свои съселяни, тя все повтаряше: „Да ме уважите вие толкуз много… Не съм се надявала”. Изслуша внимателно поздравителния адрес, зарадва се на цветята, с апетит си хапна от сочната торта. Включваше се естествено в разговорите за предстоящите избори, за събора на селото през месец ноември, за подготовката за зимата и за нейната сякаш безпрепятствена съдба.
Родена в началото на миналия век, през 1924 г., тя изживява своето детство и моминство с двете си сестри. През 1945 г. свързва живота си с младежа Недялко Добрев, с когото работят като полевъди в някогашното ТКЗС. Днес баба Кина се радва на двама внука, трима правнука и на праправнука Кубрат, а на дъщеря и Марийка не и тежат грижите, благодарна е, че има на кого да каже святата дума „майко”. А баба Кина, която не пие никакви лекарства, не може да се нахвали с грижите на близките си, които не дават косъм да падне от главата й. И това е видимо.
Местността Потока, кротнала се в западния край на селото, огряна от щедрото есенно слънце, ни изпрати доволна от щедрия жест на почит към един възрастен човек. Пък и ние бяхме щастливи, че си откраднахме малко от морала на тази последни мохикани, носещи у себе си истинската същност на българската ценностна система.
Животът! Той твой приятел е. Здраво за ръка го сграбчи и към твоето столетие с любов и здраве продължи!
Зареждане ...
