Кръстина Черкезова
Човек не избира кога да се роди, родителите си и кога да си отиде от този свят. Само може да избира как да живее. Едни намират точния вариант, минавайки леко и приятно през годините, а други теглят цял живот. Може би е и съдба, но не всичко се крие в нея – много неща зависят от нас – дали да живеем спокойно и ползотворно или да караме ден за ден, по-лекомислено и безотговорно и затова животът ни смазва. Така или иначе, нишката на живота се навива, не пита как си живял и какво още искаш. След дългия професионален и житейски път неизбежно идва старостта. Шансът и тук е различен – едни прекарват деня с лекота, а други – с неизбежни грижи и болки, както до вчера. През този период от живота е важно как ще се приспособиш – едни се затварят вкъщи, откъснати от колеги и приятели, а други търсят и малката радост, която може да им донесе всеки ден.
За хората от втория тип истинско избавление е участието в самодейни състави или в дейността на пенсионерските клубове. Там се срещаме и с доста непознати, но постепенно желанието да разнообразим ежедневието ни сближава и ставаме приятели. Така се получи и при мен. Аз съм пенсионерка почти 25 години, но членувам в пенсионерски клуб „Васил Левски“ от близо четири години. Тъй като съм дългогодишна самодейка и съм имала интересен и разнообразен живот, не съм имала нужда да се приобщя по-рано в този клуб. Започнах да членувам под влиянието на мои приятелки, които са членове отдавна. Наистина, мероприятията в клуба ме удовлетворяват – празнични вечери, екскурзии, почивка на море, и с желание участвам в тях, стига да нямам ангажименти.
Такъв хубав празник прекарахме на 21 октомври – вечер на юбиляра, по повод кръгли годишнини – 60, 70, 80 години, празник за 21 рожденици. Тържеството откри Снежана Костова, като приветства всички с мили и затрогващи думи от името на управителния съвет. Последва чудесна програма от български народни песни, която ни поднесе детска фолклорна група, с ръководител Пламен Пенчев. Вечерта продължи с вкусна вечеря и много забава. С влизането си в ръководството на клуба, Снежана внесе разнообразие в провеждането на тези вечери – викторини, гатанки, различни състезателни игри. Така беше и сега. Весело настроение създадоха игрите за най-бързо изяждане на чаша с качамак, най-бързо изпиване на шише с боза и най-добре танцуваща двойка, като заелите първите три места получиха награди. Останалото време бе грижа на дисководещия, който поднесе разнообразна музика – развихриха се хора и танци – които могат, се веселяха от сърце.
Наистина, не всеки имаше сили и възможност да изживее пълноценно празника, да участва в игрите и танците. Но аз бих благодарила на тези хора, че въпреки здравословните им проблеми са намерили мотивация и желание да присъстват. За някои е достатъчно да стоят, гледат и се радват на общото веселие макар и от място – все пак разнообразяват сивото си ежедневие.
Сред толкова хора винаги има и недоволни – все нещо не им харесва, все нещо ги дразни. Тези хора, въпреки че не допринасят с нещо от себе си за разнообразието на вечерите, намират и най-дребни неща за кусури. Ако има игри и викторини – защо ги има, ако ги няма – защо няма! Най-лесно е да се търсят недостатъци. На тях бих казала: „Помислете какво вие сте дали и допринесли, за да съдите другите, които се стараят да правят нещо полезно, интересно и забавно!“ Но животът е доказал, че без такива хора не може – така е по-интересно и шарено. Важното е да не доминират и да не успяват да опорочат хубавите инициативи и настроения на другите.
Особено затрогващо бе, когато г-жа Костова връчи поздравителен адрес и скромен подарък на всеки юбиляр, за осъществяването на което принос има и Милка Райкова. Вярвам, че в този момент всеки усети топлина в душата си от вниманието на тази институция към обикновения човек, предпочел пенсионерската среда пред самотата.
Какво му трябва на човек във времето на неговата житейска есен, доживял тези години и с желанието да покаже, че е още жив и значим – малко внимание, топлина и нежност. Ако няма близки край себе си, и това е нещо, тук, в клуба, сред познати и приятели.
Приятели в напреднала възраст, търсете и откривайте и малката радост и приятно преживяване във всеки ваш ден! Това ще стопли душите ви и няма да се чувствате самотни. И кратката радост е глътка въздух за нас. Не я пропускайте, когато минава покрай вас!
Зареждане ...
