ГАЛИНА НИКОЛОВА
Жозе Понзоне, родом от област Вар, регион Тулон във Франция, живее в Севлиево от два месеца и вече е намерил дом, в който да се приюти за година време – колкото възнамерява да остане в нашия град. Тук го е довела любовта към българската народна песен, която го е и мотивирала да започне да учи български език преди около две години. Горещото му желание е да подобри уменията си да свири на кавал, да разучи колкото може повече български народни песни и, разбира се, да повиши нивото на владеене на българския език. Тези си намерения той ще постига в сътрудничество с Веско Самуилов – създател и ръководител на вокална формация „Веселина“ и учредител на националния фестивал за северняшки народни песни „Море, песен екна“. Вече около месец двамата редовно репетират и г-н Понзоне напредва с целите си.
Французинът упорито крие възрастта си, макар че охотно разказва за битието и заниманията си. Фамилията му има италианско звучене, защото майка му и баща му са от Италия.
Завършил е консерватория във Франция с тромпет, но не започва работа по специалността си, а става преподавател по английски и италиански език в гимназия за цели 15 години. През това време вечер работел като музикант и в един момент разбрал, че музиката е най-важното за него. Тогава напуска училището и се отдава изцяло на музиката. Започва да свири на кавал, саксофон и китара и да гради кариера на музикант, пеейки в хор. От тогава датира интересът му към фолклора на балканските народи. През 2002 година г-н Понзоне създава две певчески формации, съставени от жени на възраст от 20 до 40 години, които започват да разучават цигански песни, но от всички народи. По това време той се записал в университет, за да изучава циганския език. „Направих го, защото във Франция има лошата традиция певците ни да изпълняват песни на чужд език, но без да разбират текста“, обяснява днес Жозе Понзоне. През годините той разширява репертоара, като включва сръбски, македонски, румънски, руски и турски народни песни.
Първата му среща с българската народна песен е от началото на 70-те години на миналия век, когато във Франция е представен хорът „Мистерията на българските гласове“. „Когато го чух, помислих, че това е най-доброто, което някога съм чувал и което въобще може да има, световен феномен“, разказва Жозе Понзоне. И това е повратната точка, която след години го води в България. Той започва да се интересува от български народни песни и постепенно в него се заражда идеята да започне да ги учи. „Аз съм перфекционист, обичам да изпипвам всичко. А когато човек се интересува от фолклорното наследство на един народ, той трябва да го прави с респект и преклонение. А без език, който дава идентичността на един народ, няма култура, няма нищо“, категоричен е той и така обяснява защо е решил да учи и български език.
Като понапреднал в овладяването му, започнал да търси контакти във виртуалното пространство и разпратил множество запитвания в цяла България. Първият отговор дошъл от Весела и Йордан Йорданови – ръководители на танцовия ансамбъл при читалище „Развитие 1870“, и това предопределило по-нататъшния развой на нещата. Получавайки ответ на търсенията си, Жозе пристигнал за първи път в Севлиево и най-напред влязъл в ролята на зрител на репетициите на танцовия състав. Така видял и чул оркестъра към него и разбрал, че е на професионално ниво. „Това не е за тебе ниво, високо е“, казал си тогава французинът. Следващата му спирка била при духовия оркестър. „И това не бе за мен, защото нямах какво да правя сред тези музиканти“, продължава да изброява Жозе. Сега не се сеща кой точно го пратил да търси Веско Самуилов, но явно срещата им не е случайна. Като чул изпълнения на неговата формация „Веселина“ и музикантите към нея, веднага разбрал, че това е мястото, което е търсил. И сега, след година време от първата им среща с г-н Самуилов, пристига за по-дълго в Севлиево.
„В началото не знаех какъв е, що е, но го приех“, признава Веско Самуилов. Най-напред се отнесъл скептично към пришълеца, защото мислел, че ще иска да се учи да свири на кавал, но като чул как свири, разбрал, че Жозе вече умее това. По-късно се убедил, че французинът е искрен в желанието си да научи много български народни песни, за да ги изпълнява неговата формация пред френска публика. „Вярно е, че двете формации на г-н Понзоне се изявяват пред специфична публика, а не на големите френски сцени, но винаги имат публика и предизвикват жив интерес. А това е начин да се популяризира българската народна песен, което ми е достатъчно, за да работя с Жозе, приключва Веско Самуилов.
Зареждане ...
